Решение № 546 от 22.04.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. Русе, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20234520103738 по описа за 2023 година

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС.

Ищците Р. Г. Н., Н. Г. М., Г. А. Г., Д. Г. А. и В. Г. А. твърдят, че притежават в съсобственост поземлен имот, целия с площ 2100 кв.м., от които 1600 кв.м. лозе и 500 кв.м. празно място, от които 100 кв.м. отредени за път, находящ се в гр.Русе, местността „Кръста" /"Полето“/, съгласно документи за собственост, а съгласно скица на СГКК-Русе същият имот представлявал по сега действащата кадастрална карта поземлен имот с идентификатор *** в гр. Русе, общ. Русе, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007 г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот, от 15.06.2023 г., с адрес на имота: гр.Русе, местност „Христо Македонски", с площ 2598 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: За земеделски труд и отдих /съгласно § 4 от ПЗРЗСПЗЗ/, категория на земята: 6, при съседи: ***, ***, ***, ***,

***.

Първоначално имотът бил придобит от общата им наследодателка В.К.К. с нот.акт № 167, том. VI, дело № 1768/1950 г. на Служба по вписванията-Русе. Имотът представлявал лозе с площ 1600 кв.м. и празно място с площ 500 кв.м., от които 100 кв.м. били предназначени за път с параметри - приблизителна ширина 2,5 м. и дължина около 40 м.

През 1971 г. В.К. Колева извършила две дарения: 1. С нот.акт № 41, том 1, дело № 65/1971 г. на Служба по вписванията-Русе, дарила на своята дъщеря Р. Г. Г. празно 1 място с площ 500 кв.м. или 500/2100 ид.ч.

С нот.акт № 42, том 1, дело № 66/1971 г. на Служба по вписванията-Русе, дарила на своята дъщеря С. Г. Г. от лозето с площ 1600 кв.м. само 800 кв.м. или 800/2100 ид.ч.

Останалата част от имота от 800 кв.м. или 800/2100 ид.ч. останала в собственост на Върба Колева до смъртта й.

С нот.акт № 102, том 22, дело № 4521/2023 г. на Служба по вписванията-Русе, наследницата Е. Д.ва Г. прехвърлила собствените си 200/2100 ид.ч. на ищеца В. Г. А..

Така съобразно извършените от В.К. Колева разпоредителни сделки, по наследство и извършената покупко-продажба на 14.07.2023 г., всеки един от ищците притежавал следните права в общата собственост: Р. Г. Н. - 700/2100 ид.ч.; Н. Г. М. 200/2100 ид.ч.; Г. А. Г. - 1/3 от 1000/2100 ид.ч.; Д. Г. А. - 1/3 от 1000/2100 ид.ч. и В. Г.

А. - 1/3 от 1000/2100 ид.ч. и 1/4 от 800/2100 ид.ч.

През годините ищците никога не са гyбили интерес към съсобствения им имот, като са го управлявали и стопанисвали. Приживе баба им го използвала найинтензивно, защото съответствал на икономическите реалности в онзи исторически период. След нейната смърт съсобствениците непрекъснато управлявали имота си, посещавали го сами или със семействата си. С годините интересът им към него се установил като преимуществено инвестиционен. Имотът бил обявяван за продажба, ищците водили там потенциални клиенти сами или при условията на посредничество от агенции за недвижими имоти. Така през 2015 г. бил сключен и изричен договор за посредничество със „Сиана комерс" ООД. Имотът бил деклариран в данъчната служба като тяхна собственост. Посещавали имота редовно, за да наблюдават състоянието му, дали не е налице необхоД.ст от нещо във връзка със стопанисването му. Никога трето лице не било предявявало претенции върху имота, нито е осъществявало фактическа власт върху него.

През м.април 2023 г. ищецът В. А. при посещението си в гр.Русе установил, че в имота се извършва почистване от тревната растителност, навлязла била и техника, която обработвала терена. След проучване ищците установили, че ответникът се е снабдил с акт за собственост. Същият, както и негови негови праводатели, според ищците, не са осъществявали никога фактическа власт, която да „отблъсне" непрекъснатото владение, осъществявано от тяхна страна. Категорично такова владение не било осъществявано до м.март - април 2023 г., поради което било невъзможно ответникът да е придобил в собственост по давност техния имот, тъй като не бил упражнявал фактическа власт върху него.

Предвид изложеното, молят да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да им предаде владението на спорния поземлен имот. Претендират и присъждане на направените от тяхна страна разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК ответникът М. М. Б. депозира отговор на исковата молба, 2 в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че е собственик по давностно владение на процесния имот и като такъв не дължи връщане на владението му. Младен Б. бил собственик и на друг съседен имот, а именно ***, закупен през 2001 г. от майка му и семейството им заживяло там. В момента на закупуването му ответникът бил в казармата, но в отпуските си се прибирал точно в този имот. След като се уволнил от казармата през март 2002 г., М. Б. заживял за постоянно и трайно в този имот и станал негов собственик след смъртта на родителите си. През цялото време от 2002 г. до 2023 г. М. Б. живеел в този имот. Освен него, той стопанисвал като собственик и съседния имот с идентификатор № ***. Ответникът се грижил за него, владеел го и го поддържал още от 2002 г. като негов собствен. През 2002 г. имотът той бил страшно занемарен и запустял. В него имало много избуяла растителност и буквално приличал на гора. Ползвал се като сметище от недобросъвестни съседи. Това нарушавало комфорта на ответника по отношение ползването на собствения му имот с идентификатор ***. И поради тази причина през 2002 г. М. Б. започнал да се грижи и за имот с идентификатор № ***. През всичките тези повече от 20 години никой друг не бил владял, стопанисвал и не се е грижил за имота, никой не е имал претенции по отношение на него. През тези години ответникът демонстрирал пред всички хора, че този имот е негов. Той се грижил за него и държал част от техниката си в него, а ищците никога не го били посещавали.

Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира и заплащане на деловодните разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Ищците са наследници по закон на В.К.К., б.ж. на гр.Русе, починала на 05.03.1989 г. Приживе последната закупила 2100 кв.м., от които 1600 кв.м. лозе и 500 кв.м. празно място, от последното 100 кв.м. за път, находящи се в землището на гр.Русе, местността „Кръста“ /Полето/, за което бил съставен нот.акт № 167, т.6, н.д.№ 1768/1958 г. на Русенски народен сдия.

С нот.актове №№ 41 и 42 от 11.01.1971 г. В.К. дарява на едната си дъщеря-Р. Г. процесното празно място от 500 кв.м., а на другата си дъщеря С. Г. дарява 800 кв.м.

/половината/ от лозето. Останалата половина от него след смъртта на В.К. е наследено от съпруга й Г. Г. К. /починал на 27.04.2003 г./, трите й дъщери и внучката й Е. Г.

/заместила в реда на наследяването баща си Д. Г. Г. – поч.1986 г./. През 2019 г. умира и дъщеря й С. Г. Г. и нейната ид.част от наследството, оставено от В.К., се наследява поравно от преживелия й съпруг Г. А. Г. и децата й Д. Г. А. и В. Г. А..

На 14.07.2023 г., с нот.акт № 126, т.3, д.№ 336/2023 г. по описа на нотариус Г. Г., 3

Е. Г. продава на съсобственика си В. А. своята ¼ ид.част от половината лозе, като имотът, бивша собственост на наследодателката на ищците, по сега действащата кадастрална карта представлява Поземлен имот с идентификатор *** в гр.

Русе, общ. Русе, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007 г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот, от 15.06.2023 г., с адрес на имота: гр.Русе, местност „Христо Македонски", с площ 2598 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: За земеделски труд и отдих /съгласно § 4 от ПЗРЗСПЗЗ/, категория на земята: 6, при съседи:

***, ***, ***, ***, ***.

Преди това, на 15.03.2023 г., ответникът М. Б. се снабдява с констативен нот.акт № 112, т.1, д.№ 91/2023 г. по описа на нотариус Стефан Варамезов, за право на собственост върху гореописания имот, като придобит по давностно владение.

Ищците представят договор за посредничество при продажба на спорния недвижим имот от 14.09.2015 г. сключен между С. Г. и „Сиана Комерс“ ООД.

Разпитаният по делото свидетел С.К.-познат с ищеца В. А. от деца, излага твърдения, че по повод намеренията им да развиват някакъв бизнес, е посетил спорния имот за първи път през 2003-2004 г. Откъм международното шосе и на около 30 метра навътре към страничния път мястото било значително обрасло, с дръвчета и висока трева. През 2010-2011 г. то изглеждало по същия начин, с избуяла растителност.

Същото се отнасяло и до посещението на свидетеля в имота в периода 2015 – 2016 г. – нямало данни от човешка дейност, не било косено.

Свид.Лазар Л. – приятел на ищеца В. А. от 30 години заявява, че живее срещу процесния имот, от другата страна на международното шосе, от близо 30 години.

Покрай него минавал поне 10-тина пъти на ден и инстинктивно обръщал поглед към имота. В последните десет години той не бил обработван, с изоставени дървета и храсти, а миналата пролет или лято бил почистен. Свидетелят не бил влизал в дълбочина на имота, защото бил затревен и с храсти, но не е виждал там паркирани коли или техника. Миналата година земята била машинно почистена от храстите и тревната площ, не се виждали дървета.

И свид.Н.Д. твърди, че за последните 12-15 години постоянно минава по бул.“Б.“ и имотът е обрасъл, не е виждал да е имало боклуци и после да са били почистени, нито пък да е имало паркирана техника. В момента имотът е почистен и целият се вижда. Нагоре се вижда края му и всичко е почистено. Миналата година свидетелят видял техника – багери, трактори, които работели, тогава се обадил на В. да му каже.

Свидетелят на ответника – А.Д. навежда твърдения, че М. Б. поддържа въпросното дворно място, съседно на неговото, повече от 20 години. Там било сметище преди години, целия квартал си хвърлял боклуците и М. го почистил.

Поддържал го по принуда, защото неговото място е съседно. Поддръжката се 4 изразявала в косене на трева, кастрене на храсти и дървета. Там ответникът си спирал машините, ползвал мястото като паркинг в горната част, като и в долната го виждал да спира. Всяка година той облагородявал имота, особено миналата година го изчистил целия. Свидетелят уточнява, че мястото постоянно било почиствано от ответника и дошъл момент, в който мястото светнало.

Свид.И.Д. от своя страна заявява, че живее в същата местност „Христо Македонски“ от 1967 г. Откакто М. живеел там, поддържал спорния имот, защото бил обрасъл с дървета и храсти. Ответникът започнал да го поддържа, защото всички тирове като спирали там си хвърляли боклуците, било като бунище. Първоначално сякъл дърветата и храстите, после почиствал с техника и поддържал целия имот от 2002 г. В годината два пъти растителността като избуи се почиствала изцяло с бензинопили. Откъм бул.“Б.“ имотът изглеждал почистен от дървета, храсти и треви.

От там до горе всичко било смъквато и почиствано през всичките години. Преди време в него имало камион и фадрома.

Свид.П.К.-инкасатор в района на спорния имот, твърди, че повече от 20 години той е безстопанствен. Единствено М. полагал грижи от 2002 г. – косене, почистване, подстригване на висока растителност, подкастряне на дивия орех, подравняване с багер. Периодично той почиствал имота, събирал боклуците от тираджиите.

Последните 10 години там имало багер, камион, лека кола. Поддръжката започвала от самия асфалт на бул.“Б.“ и всичко е почистено.

Свид.Г.А. живее на семейни начала с ответника от 2002 г. и също заявява, че от 2002-2003 г. М. се грижи за съседния имот, защото се хвърляли много боклуци от тирове и проститутки и било страшно. Ответникът имал резачки, багер, фадрома, режел храстите и 20 години чистил цялото място, като боклука изхвърлял на сметището. Навсякъде било изчистено и окосено. Това било през 2007 г. и той лекаполека намалил и изчистил всички храсти.