Решение № 128 от 23.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Благоевград, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20261200500233 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „Б и А КАРГО ТРАНС“ ООД, чрез адв. П. С. против Решение № 347/06.11.2025 година, постановено по гр.д.№ 1367/2024 г. по описа на РС Разлог.

Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Сочи, че спорно по делото е твърдението на ищеца изплатено ли му е полагащато му се трудово възнаграждение за периода от 01.07.2024 г. до 13.08.2024 г.

Оспорва извода на РС, че РКО за получените от ищеца 5000 лв. не установяват получените суми от ищеца. Извода на съда е необосован, направан в разрез с резултатите от извършените две експретизи, установяващи автентичността на положения подис от ищеца в графата получил парите. Съжденията на РС по отношение на РКО, че не отговаря на изискванията на ЗСчет., че на посочената в него дата на съставянето му ищецът не е бил в страна, че не е посочен месеца за който му е платена, а сумата за основанието “аванс заплата“ жалбоподателят, счита са неправилни и незаконосъобразни. Съдът не е отчел, че не доказва твърдението на ищеца да е подписал празен РКО, като липсват твърдения да е принуждвана да 1 подписва същия. Макар и да не е осчетоводен има данни, че на работниците и служителите в ответното дружество и конкретно на ищеца това често се е случвало. Истинността на РКО не е оборена, а като частен документ съгл. чл.

180 ГПК има формална доказателствена сила , от което следва, че обективираното в РКО изявление, изхожда от подписалото го лице т.е. удостоверява, че сумата е получена от ищеца.

Това че датата в него е невярна, не води до невярност на целия РКО. Ето защо въз основа на експертното заключение, с което се установява плащане на сумите за заплата за процесния период в общ размер от 999,13 лв. в брой и при съобразяване на РКО за получените от ищеца 5000 лв. счита, че неплатената сума възлиза на 680 лв. По изложените съображения моли атакуваното решение да се отмени.

Въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна. Оспорва твърдението в жалбата за наличие на данни делото, че на работниците и служителите в ответното дружество и конкретно на ищеца често се е случвало да получават авансово полагащото им се трудово възнаграждение. Излага доводите от жалбата, на приетото от РС, въз основа на което сочи, че решението е законосъобразно. Посочва още и твърденията от исковата молба, съдържанието на представените по делото доказателства и направените оспорвания на доказателствата. Сочи, че по основния спор в производството сведен до установяваване верността на РКО, от анализа на всички доказателства се установява, че плащането на тази сума на посочената в него дата фактически е невъзможно да се извърши, защото Я. К. е бил на работа на обект Каланти-Финланди, където е бил командирован със заповед № 202 от новият му работодател „Евклипс енерджи“, ООД. От анализа на всички доказателства сича, че се установяа, че плащането на сумата от РКО на посочената в нея дата не е извършено и фактически е било невъзможно да се извърши на ищеца на посочената в нея дата. Сочи, че РКО не е осчетоводен от ответното дружество и страда от съществени пороци и непълноти, визирайки за такива посочените от РС в решението. Акцентира за установено по делото, че работодателят е извършвал плащания към ищеца по два начина – в брой когато е бил в страната и по личната му банкова сметка , когато се е намирал в чужбина. Моли решението да се потвърди.

БлОС счита жалбата за допустима – депозирана е от лице с правен 2 интерес, в предвидения в закона срок, против подлежащ на атакуване съдебен акт.

С атакуваното решение РС е осъдил „Б и А КАРГО ТРАНС” ООД, да заплати на Яник С. К. сумата 6566 лв., представляващи неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.07.2024 г. до 13.08.2024 г. в това число и дължимите командировъчни за пътни, дневни и квартирни за работата му като „Шофьор, товарен автомобил (международни превози“ код по НКПД:

83322006 по трудов договор № 20/15.05.2023 г.

Решението е валидно и допустимо.

За произнасяне по доводите в жалбата съобразно правомощията си по чл.

269 от ГПК, БлОС като взе предвид поддържаните тези от страните, закона и събраните по делото доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по предявен иск по чл. 128, т. 2 от КТ във вр. с чл. 215 КТ във вр. с чл. 121 от КТ във вр. Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за заплащане на трудово възнаграждение /заплата и командировъчни/.

С чл. 128, т. 2 от КТ е вменено задължението за работодателя в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Според чл. 270, ал. 3 от КТ т рудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда по негова платежна сметка. В случай че платежната сметка е извън страната, таксите за паричния превод са за сметка на работника или служителя.

В тежест на работодателя е да докаже плащането на трудовото възнаграждение след като твърди изплащането му.

В практиката се приема, че доказателство за получаване на трудовото правоотношение е всеки нарочно съставен за целта документ .

По делото страните не спорят по приетите за установени от РС обстоятелства, че Я. К. през релевантния по делото период 01.07.2024 г.13.08.2024 г. е работил по трудово правоотношение като „Шофьор товарен 3 автомобил" /международни превози/ при „Б И А КАРГО ТРАНС“ ООД и че трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед 17/13.08.2024 г.

Видно от заповедта трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ като за причини в нея се сочат: „Подадено заявление /молба/ от работника за едностранно прекратяване на трудовия договор, съдържащо изрично изявление от работника за неспазване и неотработване срока на предизвестието.“

Страните не спорят и по приетия от първоинстанционния съд факт, установяващ се от заключението на съдебно счетоводната експертиза за дължимите на ищеца суми за заплата в общ размер на 999,13 лв. и 5680 лв. - за командировки.

Видно от заключението в счетоводството на „Б И А КАРГО ТРАНС“ , ООД на ищеца са начислени за получаване за м. юли 2024 г. - заплата + клас в размер на 944.20 лв., от които 211.51 лв. са за осигуровки и данък и 732, 69 лв. за получаване; като за същия месец са начислени и 5680 лв. командировки.

За м. август са му начислени - заплата + клас в размер на 343.35 лв., от които 76.91 лв. за осигуровки и данък и 266.44 лв. за получаване.

Сочи експерта, че сумите за заплата в размер на 999,13 лв. / 732.69+266,44/ са осчетоводени като платени в брой по сметка „Каса“.

За получаване останалата сума от 5 680 лв. сочи, че ако се счете, че сумите 732.69лв., 266,44лв. и 5000 лв. са получени в брой, остава неплатена сумата от 680 лв.

Вещото лице е установило, че в ответното дружество има РКО за получени суми от ищеца в размер на 5000 лв., които не са осчетоводени по сметка „Каса“ и към датата на изготвяне на експертизата.

Страните спорят по изплащането на сумите.

Работодателят в отговора на исковата молба твърди, че всички суми са изплатени на ищеца. Сочи, че много често работниците вкл. и ищеца са получавали полагащото им се трудово възнаграждение авансово.

Посочва, че на ищеца на 19.7.2024 г. по банков път му е заплатена сумата от 3412 лв., представляваща трудово възнаграждение и командировъчни за м. юли и август, 2024 г.; на 15.11.2024 г. по банков път му е заплатена сумата от 1500 лв., представляваща трудово възнаграждение и командировъчни за м.

4 август, 2024 г.; а на 27.09.2024 г. при посещение на ищеца в офиса на дружеството му е изплатена в брой чрез РКО и сумата от 5000 лв., представляваща изравняване на дължимите аванси и трудови възнаграждения за времето докато е работил при ответника.

Видно от двата банкови документи за превеждане на съответната сума като основание за превода е посочено „командировка“ като при превеждане на сумата от 1500 лв. е допълнено и с месеца за командировка – „м. 08.2024 г.“ По делото не е спорно, че по време на трудовото правоотношение сумите, необходими за осъществяваните от ищеца превози - като гориво, ремонти на коли и пр. са заплащани от работодателя, но чрез личната сметка на ищеца, по която работодателят е внасял съответните дължими суми.

„Б И А КАРГО ТРАНС“ , ООД не твърди друг начин за плащане на тези суми; нито твърди, че във всеки документ, с който е извършвал внасяне на суми по сметката на ищеца е посочвал и основанието за внасянето им.

Ето защо БлОС не приема, че с превеждане на сумите от 1500 лв. и 3412 лв. по сметката на ищеца, макар в документа да е посочено основанието „командировка“ се доказва превода им именно на вписаното основание.

Затова счита, че не се доказва по несъмнен и категоричен начин факта, чиято доказателствена тежест е на ответника, на получаване от ищеца на начисленото му за получаване от ответника суми за възнаграждение и командировка.

За извода съдът съобрази доказването от ищеца на твърдението му, досежно превода на сумата от 3412 лв.,осчетоводен от ответника на 19.7.24 г., че преводът не е извършен на посоченото в него основание „командировка“, а за заплашане на наложилия се ремонт на автомобила, извършен в Австрия, за който са издадени, от извършилото ремонта дружество АVI Мон Дьо Марсан, представени по делото, проформа фактура/оферта от 19.7.24 г., поръчка 28654/19.7.24 г. и окончателна фактура от 23.7.24 г.,за заплащане на сумата от 1690,61 евро, който извод следва от съпоставяне на сумите и датите на документите.

Очевидно от доказване постъпването по сметката на ищеца на суми от работодателя, които не са свързани само с дължимите суми за заплата и командировка означава, че не е достатъчно, за доказване основанието за превода на сумата, посоченото в преводния документ основание, след като 5 основанието се вписва по преценка на работодателя.

Затова БлОС в разглеждания случай не приема, че с посоченото в документите за провед по сметка на ищеца на сумата от 3412 лв. и на сумата от 1500 лв. за основание „командировка“ е достатачно за доказване достоверността на основанието за превода им.

По делото е приет като писмено доказателство и разходен касов ордер /РКО/. Документът е без номер, в него е вписана датата 27.09.2024 г., но не в съответната за това графа за издаването му, а в графа „пълномощно №/дата“, като е попълнен с името на работотателя - ответника и неговото ЕИК, както и че е броена на Я. С. К. сумата 5000 лв. за „аванс заплата“. В графа „съставил“ и „ръководител“ има подпис, както и в графа „получил“ сумата.

С обясненията по реда на чл. 176 ГПК на управителят на дружествотоработодател се установява, че той лично е съставил разходния касов ордер, че се е подписал в графите „ръководител“ и „съставил“ и че той е броил сумата на К..

По делото са изслушана две съдебно - графически експертизи, по които вещите лица категорично заявяват, че подписът в РКО в графата „получил сумата“, е на ищеца.

За да приеме, че сумата от РКО не е получена от него РС при оценка доказателствената стойност на представения разходен касов ордер, е посочил, че:

По разбиране на съда същият не отговаря л на изискванията на Закона за счетоводството – липсвало №, дата, адрес на ищеца /изписаният адрес не бил неговия настоящ или постоянен /, данни за личната му карта, липсвало попълване на графата „за“, както и подписи в графите „гл.счетоводител“ и „броил сумата“ .

Допълнил е, че в посочения РКО, като основание за превода е отразено единствено "аванс заплата", без да е посочено за кой месец се отнася или каква част е дължима за аванс, за командировъчни и каква за трудово възнаграждение.