Решение № 516 от 20.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно гражданско дело № 20255300503272 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Спедитор транс“ ЕООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: ********* против решение № 4104/18.09.2025 г., постановено по гр.д. № 5112/2024 г. на Районен съд - Пловдив, ХХІІІ гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от „Спедитор транс“ ЕООД против „Ес ди карго“ ЕООД, ЕИК: ********иск с правно основание чл. 372, ал. 1, вр. с чл. 367 ТЗ, вр. с Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1260 лв., представляваща незаплатена сума по Договор за транспорт № 23-11- 204/21.11.2023 г., за която е издадена Фактура № 4000001129/27.11.2023 г. за извършен транспорт от Република Италия до Република България, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 19.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, като погасено чрез прихващане с насрещно вземане на „ЕС ДИ КАРГО“ ЕООД в размер на 8996,81 лв., дължими от „СПЕДИТОР ТРАНС“ ЕООД на основание т. 17 от сключения между страните Заявка - Договор за транспорт № 23-11- 204/21.11.2023г., както и е отхвърлен искът на „Спедитор транс“ ЕООД против „Ес ди карго“ ЕООД с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19,79 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 08.02.2024 г. до 19.03.2024 г.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, постановено при неспазване на материалния и процесуалния закон и необосновано. Поддържа, че забавата в изпълнението, довела и до извършване на допълнителни разходи се дължи на некоректното поведение на ответника, който не е отразил коректно, че стоката, 1 предмет на доставка, подлежи на фискален контрол. Именно поради тези обстоятелства, които не са по негова вина, а в резултат от скриване на истината за вида на стоката, същата е доставена със закъснение. Поддържа, че съдът е достигнал до неверен извод относно това, че поставянето на техническо средство за контрол /пломба/ на 25.11.2023 година на ГКПП-Кулата се е наложило единствено поради установеното от контролните органи на НАП, че превозвач по ЧМР е дружество „Спийд еуро транс“ - различно от декларираните данни за превозвач „Спедитор транс“ ЕООД. Заявява, че поставянето на техническо средство /пломба/ при всички случаи се поставя, когато стоката е с висок фискален риск, какъвто е бил и настоящият случай.

Заявява, че съдът не е обсъдил доводите му, че страните са сключили допълнително споразумение, с което са уредили взаимоотношенията си. Моли за отмяна на решението като неправилно и за постановяване на друго решение по същество, с което предявените искове да бъдат уважени, като да не се уважава направеното възражение за прихващане. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Ес ди карго“ ЕООД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че е доказано неизпълнението от страна на ищеца на договорното му задължение да извърши превоза на 27.11.2023 г., както и неизпълнение на задължението да се извърши транспорта лично, без същият да бъде възложен на трето лице, поради което счита, че за него не е било налице задължение да извърши плащане на възнаграждение по издадената от ищеца фактура от 27.11.2023 г. Оспорва твърденията в жалбата да е скрил истината за вида на превозваната стока, както оспорва и наличието на задължение за поставяне на техническо средство за контрол /пломба/ от органа на НАП. Счита, че ищецът е страната, която е изпаднала в забава, поради което дължи на възложителя неустойка съгласно договора. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски за въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр. второ от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

Ищецът Спедитор транс“ ЕООД, гр. Благоевград е основал иска си на твърдението, че на 21.11.2023г. е сключил с договор за транспорт № 23-11204/21.11.2023г., по силата на който "ЕС ДИ КАРГО" ЕООД е възложил на “Спедитор транс“ ЕООД да извърши транспорт от Република Италия до Република България.

“Спедитор транс“ ЕООД от своя страна е възложил транспорта за изпълнение на превозвача "СПИЙД ЕУРО ТРАНС" ООД с ЕИК *******. Транспортът бил извършен с автомобил с рег.№ *********. За извършения транспорт била издадена фактура с № 4000001129/27.11.2023 г. от “Спедитор транс“ ЕООД към "ЕС ДИ КАРГО" ЕООД на стойност 1 260 лв.

2

Твърди, че с договора за транспорт страните са постигнали съгласие, че след изтичането на 30-дневен срок от получаването на оригиналните документи по транспорта, дружеството - възложител ще заплати извършения транспорт. Твърди, че оригиналните документи /фактура и ЧМР товарителница/, са били изпратени на 05.01.2024 г. по куриерски услуги СПИДИ и са получени от "ЕС ДИ КАРГО" ЕООД на 08.01.2024 г. Падежът по издадената фактура за транспорт №4000001129/27.11.2023 г. бил настъпил на 08.02.2024 г. Въпреки че от страна на „Спедитор Транс“ ЕООД неколкократно са били провеждани разговори с представители на "ЕС ДИ КАРГО" ЕООД относно заплащане на дължимата сума, за което било изпратено и известие / покана/ дружеството да заплати доброволно задълженията си, ответникът "ЕС ДИ КАРГО" ЕООД не му бил заплатил задължението си по фактурата за транспорт № 4000001129/27.11.2023г. в размер на 1 260 лв. Ето защо моли за осъждането на "ЕС ДИ КАРГО" ЕООД да му заплати сумата от 1 260 лв., ведно с обезщетение за забавеното и плащане в размер на 19.79 лв. за периода 08.02.2024г. - 19.03.2024 г. и ведно със законната лихва от датата на подаваен на исковата молба до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът "ЕС ДИ КАРГО" ЕООД е признал, ч е между страните е сключен Заявка-договор № 23-11- 204/21.11.2023 г. с предмет извършвсшето на международен превоз на стоки от Република Италия до Република България. Възразява, че по силата на този договор „Спедитор Транс“ ЕООД е поел задължения лично да транспортира и достави стоките до датата 27.11.2023 г. на адрес на дружеството – получател „НАК МАРКЕТ“ ЕООД. Транспортът обаче е бил превъзложен на трето лице - „СПИЙД ЕУРО ТРАНС“ ООД, въпреки постигнатите договорености съгласно договора от 21.11.2023 г. и че не е бил уведомен и не е изразявал писмено съгласие за това превъзлагане. След като превозваният товар е бил натоварен на адреса в Република Италия и товарната композиция от влекач и ремарке е достигнала до границата на Република България, товарният автомобил е бил спрян за извършване на митническа проверка и фискален контрол от органите на НАП на пункта за фискален контрол на ГКПП „Кулата“ и на 25.11.2023 г. след извършен контрол на стоки с висок фискален риск е бил съставен Протокол от инспектори по приходите при НАП. Счита, че причина за проверката и съставянето на протокол е разминаване в данните, които са вписани в товарителницата при товарене на стоките и тези, които са били декларирани за получаване на т.нар. УНП /уникален номер на превоз/ от системата на НАП за превози на стоки с висок фискален риск.

Разминаването било настъпило поради факта, че превозът е бил превъзложен от „СПЕДИТОР ТРАНС“ ЕООД на друго лице - „СПИЙД ЕУРО ТРАНС“ ООД, поради което в ЧМР товарителницата е бил поставен подпис и печат от последното дружество. В резултат на извършения фискален контрол, на товарната композиция е било поставено техническо средство за контрол /„пломба“/ и по указание на инспекторите на НАП стоките е следвало да се доставят и разтоварят на адреса на получателя „НАК МАРКЕТ“ ЕООД в присъствието на служители на НАП, които да премахнат средството за контрол и да удостоверят получаването. Сочи, че лицето, изпълняващо превоза самоволно е предприело действия, като е достигнало до митнически склад в град Перник, в който е разтоварило превозваната стока в присъствието на служители на НАП. По тази причина превозът не е бил извършен до 27.11.2023 г., както е било уговорено.

След многократни разговори, между „ЕС ДИ КАРГО“ ЕООД и „СПЕДИТОР ТРАНС“ ЕООД е било постигнато писмено споразумение, с което страните са 3 постигнали съгласие, че във връзка със сключения Заявка-договор № 23-11-204 от 21.11.2023 г., към дата 05.12.2023 г. „СПЕДИТОР ТРАНС“ ЕООД не е доставило стоката, която е била предмет на договора, както и че същият има претенции за получаване на сума от 1200 лв. във връзка с Договора. Сочи, че на практика страните по договора за превоз са уредили отношенията си със сключеното Споразумение от 05.12.2023 г., в резултат на което „СПЕДИТОР ТРАНС“ ЕООД е поело задължение да изпълни докрай задълженията си, като достави стоката. На дата 20.12.2023 г. стоката е била доставена на „НАК МАРКЕТ“ ЕООД на адреса за доставка в *********.

Счита, че ищецът „СПЕДИТОР ТРАНС“ ЕООД не е изпълнил задълженията си лично да извърши превоза по процесния договор от 21.11.2023 г., като е превъзложил изпълнението на задълженията по договора на трето лице, без да го уведоми предварително и да получи писменото му съгласие, поради което е налице нарушение на клауза на т. 20 от Заявка-договор за транспорт от 21.11.2023 г. Предвид забавата в изпълнението, счита, че „СПРЕДИТОР ТРАНС“ ЕООД му дължи на неустойка, уговорена в т. 17 от договора. Ето защо прави възражение за прихващане на търсената от ищеца сума от 1260 лв. с насрещното си вземането за сумата от 4600 евро /с левова равностойност от 8996,81 лв./, представляваща сбор от дължимата се неустойка за забава в размер на 200 евро на ден за всеки започнат ден след 27.11.2023 г. до датата на доставката - 20.12.2023 г., както и с вземането си в размер на сумата от 500 евро / с левова равностойност от 977,91 лв. /, представляваща дължима неустойка по силата на т. 24 вр. с т. 20 от Заявка-договор № 23-11-204/21.11.2023 г. поради превъзлагане на дейностите по Договора без негово съгласие на трето лице.

Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел за установено в решението си следното:

Между страните е сключен Договор за транспорт № 23-11-204/21.11.2023 г., по силата на който ответникът „ЕС ДИ КАРГО“ ЕООД е възложил на ищеца „СПЕДИТОР ТРАНС“ ЕООД да извърши международен превоз на товар от адрес в Република Италия до адрес в Република България, за което е уговорено възнаграждение. Ищецът от своя страна е възложил извършването на транспорта на трето лице - „СПИЙД ЕУРО ТРАНС“ ООД. Крайният срок на доставка на стоката, уговорен между страните е бил 27.11.2023 г. Страните са договорили възнаграждение за превозвача - ищец „СПЕДИТОР ТРАНС“ ЕООД в размер на 1050 лева плюс ДДС, платимо до 30 дни от получаване на фактура и ЧМР без забележки по банков път.

Ищецът е издал Фактура № 4000001129/27.11.2023 г., представена по делото, за извършен транспорт с автомобил с получател „ЕС ДИ КАРГО“ ЕООД за сумата от 1260 лева с включен ДДС.

На 25.11.2023 г. служители на НАП извършили проверка на МПС „Даф“, с рег. № *****, след която на ревозното средство било поставено техническо средство за контрол / пломба/. За горното бил съставен Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010102849122_1/25.11.2023г., представен по делото.