Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2774 от 30.05.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4363/2023
Вид
Решение № 2774
Подписан
30.05.2023
В сила
30.05.2023
Състав
Виолета Йовчева, Мариана Георгиева, Димитър Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 79 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 82 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 83 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 78 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 2774 гр. София, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100504363 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на “С.В.” АД - длъжник по изпълнително дело № **********0338 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 по описа на КЧСИ срещу постановление за разноски от 10.03.2023г.

Жалбоподателят поддържа неправилност на изводите на органа по принудително изпълнение относно наличието на предпоставките за начисляване на таксите по т. 4 и т. 31 от ТТРЗЧСИ, както и приетите за събиране разноски в общ размер на 10, 91 лева, представляващи държавна такса за издаване на изпълнителен лист и банкови такси. Твърди, че съдебният изпълнител не е посочил вида на начислената такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ, нито е налице издаден за тях документ по ЗСч., поради което счита, че таксата е недължима. Навежда съображения, че за разноските в размер на 10, 91 лева не са представени нито изпълнителен титул, нито друг документ, доказващ техния размер и заплащането им от взискателя. Заявено е и оспорване на приетата за събиране такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ, тъй като обжалваното постановление не е било връчено на длъжника по пощата, а на посочен от него електронен адрес. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното постановление.

1

Взискателят Ф.С.М.“ ЕООД оспорва жалбата като неоснователна.

Излага становище, че държавната такса за издаване на изпълнителен лист представлява прилежащо вземане към главното такова и следва да бъде включена в разноските за изпълнението, както и че подлежи на събиране именно от съдебния изпълнител по изпълнителното дело. По тези съображения е направено искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените по делото разноски.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява подробно становище за неоснователност на жалбата.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20238510400338 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на молба от Ф.С.М.“ ЕООД срещу “С.В.” АД, за принудително събиране на вземане в размер на 25 лева, за което е издаден на 08.03.2022г. изпълнителен лист по гр.дело № 188/2019г. по описа на СРС, ГО, 140 състав. Молителят обосновава качеството си на взискател по делото с договор за цесия от 14.11.2022г., с който носителят на вземането по изпълнителния лист – П.

Стефанова Коцева е прехвърлила на Ф.С.М.“ ЕООД своето вземане, представляващо присъдени разноски по гр.д. № 188/2019г. по описа на СРС, ведно с платената държавна такса за издаване на изпълнителен лист. В молбата е направено искане да бъдат събрани от длъжника и сторените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително и за сумата от 5, 91 лева – заплатена държавна такса и такса за банков превод за издаване на изпълнител лист и за сумата от 5 лева за преведена такса към ЧСИ.

На 03.02.2023г. дружеството-длъжник е получило покана за доброволно изпълнение, в която са посочени дължимите до този момент суми по изпълнителното производство, както следва: главница в размер на 25 лева;

210, 91 лева разноски по изпълнителното дело и 124, 31 лева такси по ТТРЗЧСИ /Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ/. Към поканата е било приложено и постановление за приети разноски, както следва: по т. 1 от ТТРЗЧСИ – за образуване на изпълнително дело - 24 лева с ДДС; по т. 3 - от ТТРЗЧСИ – за извършване на справка за длъжника – 6 лева с ДДС, по т. 5 от ТТРЗЧСИ – за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение – 24 2 лева с ДДС; по т. 9 – за налагане на запор – 18 лева с ДДС; по т. 26 – пропорционална такса в размер на 28, 31 лева; по т. 31 – допълнителни разноски в размер на 24 лева с ДДС, адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева и 10, 91 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод.

На 16.02.2023г. по делото е постъпило възражение от длъжника, в което по посочените в жалбата, по която е образувано настоящото производство съображения, се твърди липса на основание за възлагане на направените по делото разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ и разноските за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банкови преводи.

На 10.03.2023г. органът по принудително изпълнение се е произнесъл по депозираното възражение, като е оставил същото без уважение.

Допълнително е начислена такса в размер на 12 лева с ДДС, обоснована с т. 4 от ТТРЗЧСИ.

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал.

1 ГПК, отброяващ се от датата на получаване на постановлението за разноски – 16.03.2023г., от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението, а оспорването на тези разноски не лишава длъжника от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение (т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС).

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според нормата на чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното 3 производство, или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и в случаите, в които разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и други действия, като размерът и видът на разноските се определят с тарифа (чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ ).

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя.

По жалбата в частта за приетите за събиране в полза на взискателя разноски в общ размер на 10, 91 лева, от които 5 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист, 0, 91 лева - такса за банков превод и 5 лева за банков превод:

В тежест на длъжника трябва да се възложат разноските за заплатена от взискателя по сметка на съда такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лева, за които по изпълнителното дело са представени доказателства, че са реално извършени. Производството по издаване на изпълнителния лист се развива пред съда и предхожда образуването на изпълнителното дело. То обаче не е част от образувания пред съда граждански процес, тъй като за да бъде издаден изпълнителен лист, той трябва да е приключил с окончателен съдебен акт, който има характер на изпълнително основание. С оглед на това и при съобразяване на систематичното място на разпоредбите за издаване на изпълнителния лист в ГПК, които се намират в общите положения на част пета на ГПК "Изпълнително производство", се налага извода, че производството по издаване на изпълнителен лист е част от изпълнителното производство, поради което и разноските, направени от кредитора в тази връзка се включват в разноските за изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК и следва да се съберат от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист. Това се приема в практиката на ВКС в определение № 617/16.12.2013г., постановено по ч.гр.д. № 6154/2013г., I ГО.

Основателно е възражението за недължимост на таксата от 0, 91 лева за 4 извършения на 17.02.2022г. паричен превод на държавната такса за издаване на изпълнителен лист, доколкото същата не е включена в предмета на договора за цесия от 14.11.2022 г., респ. вземането за тази сума не е придобита от взискателя по изпълнението. Чл. 1 от договора за цесия предвижда прехвърляне на вземането единствено за сумата по изпълнителния лист и държавната такса за издаването му, н о не и на вземане за такса за б а н ко в паричен превод, което не представлява принадлежност към прехвърленото вземане.

Начислената като разноски по изпълнението сума в размер на 5 лева, претендирана като заплатена банкова такса за паричен превод в полза на съдебния изпълнител, е недължима. Не се установява по делото заплатената такса в размер на 5 лева, за което е представена вносна бележка от 26.01.2023г., да се отнася за заплатени от взискателя по процесното изпълнително делото такси, доколкото плащането на сумите е извършено преди образуване на изпълнителното производство.

По тези съображения обжалваното постановление следва да се отмени в частта по приетите за събирани разноски в общ размер на 5, 91 лева, представляваща такси за банков превод.

По отношение на жалбата срещу постановлението за таксите по изпълнението по т. 4 и по т. 31 от ТТРЗЧСИ:

Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ - чл. 78 ЗЧСИ. За събирането на таксите по изпълнението частният съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се връчва на задълженото лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане - чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл.

82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.

Съгласно т. 31 от ТТРЗЧСИ д опълнителни разноски са разходите за: получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; банкови такси и комисиони; осигуряване на достъп, отваряне и 5 затваряне на помещения; транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; вещи лица; пазачи; преводачи и тълковници; премахване, унищожаване и запечатване на вещи; придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора - по 0,50 лв. на километър, но не повече от 30 лв. за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения; заплащане на пощенски и/или куриерски услуги.

В разглеждания случай частният съдебен изпълнител не е обосновал какво включва таксата по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. с ДДС допълнителни разноски /които могат да бъдат различни видове и са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството/, въпреки че е изготвил сметка по чл. 79 от ЗЧСИ . Освен това за така начислената такса не е издаден документ по Закона за счетоводството. Ето защо жалбата в посочената част е основателна и следва да се уважи.

Основателно е и възражението за недължимост на приетата за събиране такса по т. 4 от Тарифата. Съгласно т. 4, за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса в размер на 10 лева. В случая ЧСИ твърди, че такава такса се дължи от длъжника във връзка с изпращане на препис от обжалваното постановление, издадено във връзка с възражение на длъжника срещу приетите за събиране разноски. На първо място, цитираното постановление е съобщено с уведомление, изпратено по електронен път, а не по пощата, поради което няма основание за начисляване на тази такса. Освен това, изобщо не се дължи такава такса, доколкото произнасянето на съдебния изпълнител е във връзка с оспорване на негов акт в хода на принудителното изпълнение. Съдебният изпълнител дължи произнасяне по исканията на страните и е длъжен да им ги съобщава, но за изготвянето на тези актове и съобщаването им не се дължи такса.