Решение № 801 от 17.07.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 456/2025
- Вид
- Решение № 801
- Подписан
- 17.07.2025
- В сила
- 31.07.2026
- Състав
- Михаил Михайлов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 68 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 68, ал.1 и ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 68, ал.1 и ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 68, ал. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 68, ал.6, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.219 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 801 гр. Варна, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Сияна К. Георгиева в присъствието на прокурора М. В. С. като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20253100100456 по описа за 2025 година
Производството по делото се развива по предявени обективно и кумулативно съединени искове от С. С. Й., ЕГН ********** от *** срещу Прокуратура на Република България, административен адрес *** за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 27 000 лева за причинени му неимуществени вреди под формата болки и страдания вследствие от повдигнато му обвинение за престъпления по чл. 144, ал.3, пр.1-во вр. ал.1, вр. ал.26, ал.1 НК, за което е оправдан с присъда №173/16.07.2024г., постановено по НОХД № 2961/2023г. на ВРС, потвърдена с Решение от 24.01.2025г. постановено по ВНОХД № 1555/2024г. на ВОС, както и сумата от 3000 лева представляваща сторените съдебно- деловодни разноски по водените НОХД № 2961/2023г. на ВРС и ВНОХД № 1555/2024г. на ВОС, ведно със законната лихва върху главниците считано от 24.01.2025г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 11.05.2023г., ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем, за което обстоятелство е образувано ДП № 91/2022г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – Варна, за престъпление по чл. 144, ал.3, пр.1-во вр. ал.1, вр. ал.26, ал.1 НК. На ответника е била осъществена криминална регистрация по ЗМВР, съответно към датата на повдигане на обвинените -11.05.2023г. е бил разпитан в качеството му на обвиняем. Материалите от воденото ДП са му били предявени на 11.05.2023г., като на 12.07.2023г. е бил внесен обвинителен акт във ВРС, за което обстоятелство е било образувано НОХД № 2961/2023г.В рамките на съдебната фаза пред първоинстанционния наказателен съда са били проведени общо 5 съдебни заседания, на които е участвал ищецът, като по делото е постановена на 16.07.2024г. оправдателна присъда. С оглед протест на прокурора е образувано ВНОХД № 1555/2024г., по което е 1 проведено едно съдебно заседание, на което ищецът е участвал, като с решение по делото е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда.
Общата продължителност на воденото наказателно производство срещу ищеца обхваща време с продължителност от 1 година, 8 месеца и 13 дни, като през целия този период по отношение на него била взета мярка за неотклонение „Подписка“. Твърди се, че оправдателната присъда е влязла в законна сила на 24.01.2025г., от който момент желае присъждане на законна лихва върху дължимите главници за имуществени и неимуществени вреди.
Твърди, че през време на наказателното производство същия е заемал длъжността „юрисконсулт“ в търговско дружество. Повдигнатото му обвинение обосновало у него страх за бъдещето му, както в личен, така и в професионален план, доколкото намира, че обвинението ще обоснове край на неговата кариера. Ищецът изпитвал чувство на срам и неудобство вследствие незаконосъобразното обвинение, които чувства допълнително били усилвани от регистрацията му по реда на ЗМВР. Ищецът се страхувал и за здравето на своята майка, която била болна, доколкото и тя по искане на ответникът по делото била призована в качеството й на свидетел по образуваното наказателно производство. По изложените съображения с оглед времетраенето на наказателното производство, осъществените процесуално – следствени действия в наказателното производство с негово участие, неудобството от необходимостта да пътува от гр. София до гр. Варна за участие в тези действия, наложената му МНО, както и социално – икономическата обстановка в страната, намира, че по справедливост ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 27 000 лева.
Твърди, че в съдебната фаза на наказателното производство е сторил съдебно – деловодни разноски под формата на заплатено възнаграждение за процесуално представителство в общ размер от 3000 лева, съответно 1500 лева при първоинстанционното разглеждане на делото и в същия размер пред въззивна инстанция, които претендира да му бъдат присъдени, като претърпени от него имуществени вреди.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват. Намира претенцията за неимуществени вреди за завишена по размер, като счита, че периодът на продължителност на наказателното производство от 1 година и 8 месеца се явява разумен срок за приключване на същото. За това време на ищеца е била определена най – леката МНО „Подписка“, с която не са били ограничени неговите граждански права. Позовава се на разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ, като посочва, че поведението на ищеца свързано с взаимоотношенията между него и трето неучастващо по делото лице – Д.Д.Д. е обосновало самото досъдебно производство. Посочва, че ищецът е проявявал вербална агресия срещу трето лице, което обстоятелство било доказано със свидетелски показания в наказателното производство.
В първото по делото съдебно заседание ответникът уточнява своите възражения по приложение на разпоредбата на чл. 5, ал.1 ев. ал.2 ЗОДОВ, като посочва, че влошените взаимоотношения между него и неговата съпруга са били основание за множество сигнали до ВРП, по които са били образувани съответните преписки. Независимо, че някои от преписките за били прекратявани поради липса на престъпление, то намира действията на ищеца за такива, покриващи фактическия състав на разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ.
2
Посочва, че ответникът не носи отговорност за дейности по регистрация по реда на ЗМВР.
Оспорва и иска за заплащане на имуществени вреди, като намира, че не са ангажирани доказателства за реално заплатени разноски под формата на заплатено възнаграждение за процесуално представителство за две съдебни инстанции.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представено по делото е постановление за привличане на обвиняем от 11.05.2023г. по досъдебно производство № 91/2022г. на Второ РУ при ОД на МВР - Варна, от което се установява, че ищецът Й. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.144, ал.3, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, във връзка със закана за убийство по отношение на трето на спора лице.
Със същото е наложена на ищеца и мярка за неотклонение /МНО/ „Подписка“.
Въз основа на обвинителен акт от 10.07.2023г. на ВРП по пр. преписка №14135/2021г. по описа на РП – Варна и във връзка с досъдебно производство №91/2022г. на Второ РУ при ОД на МВР - Варна, с който е повдигнато обвинение срещу ищеца за престъпление по чл.144, ал.3, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, е образувано НОХД № 2961/2023г. по описа на ВРС.
От приетото за послужване НОХД № 2961/2023г. на ВРС се установява, че са проведени общо три открити съдебни заседания, в които е взел участие лично ищецът. В производството пред първата съдебна инстанция е постановена присъда № 173/16.07.2024г., с която ищецът Й. е признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение, като с определение №1004/16.07.2024г. е потвърдена наложената на последни МНО „Подписка“.
Въз основа на въззивна жалба от частния обвинител в наказателното производство и протест на прокуратурата е образувано ВНОХД № 1555/2024г. по описа на ВОС, от което се установява, че е проведено едно съдебно заседание, в което лично е взел участие ищецът Й.. С решение № 23/24.01.2025г. /не подлежащо на обжалване/, постановено по ВНОХД № 1555/2024г. на ВОС е потвърдена присъда постановена по НОХД № 2961/2023г. на ВРС.
От представената по делото справка за трудови договори на ищеца се установява, че същия упражнява труд по трудово правоотношение въз основа на трудов договор от 20.09.2021г. /без данни за неговото прекратяване/, като същият заема длъжността „юрисконсулт“ в търговско дружество „Нетинс Иншурънс Брокерс ООД“ със седалище и адрес на управление в гр. София.
Представена по делото е справка за съдимост на ищеца, от която се установява, че той не е осъждан.
Представен по делото е договор за правна защита и съдействие от 11.03.2024г. между ищеца и неговия процесуален представител адв. П. във връзка с осъществяване на процесуална защита в производството по НОХД № 2961/2023г. на ВРС, от който се установява, че е уговорено и заплатено /в брой/ възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 1500 лева.
Представен по делото е договор за правна защита и съдействие от 12.12.2024г. между ищеца и неговия процесуален представител адв. П. във връзка с осъществяване на процесуална защита в производството по ВНОХД 3
№1555/2024г. на ВОС, от който се установява, че е уговорено и заплатено /в брой/ възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 1500 лева.
Със заповед № 328вз-1737/29.04.2025г. на ВПД директор на ГД „Национална полиция“ при ОД на МВР – Варна е разпоредено да бъде снета полицейска регистрация, на осн. чл. 68, ал.6, т.3 от ЗМВР извършена на под № 85363/11.08.2023г. по отношение на ищеца Й..
Прието по делото е заключение на съдебно – психологична експертиза на вещото лице А. Ц.. Вещото лице при провеждане на изследването констатира, че ищецът не съобщава за други травматични събития в живота си през последните 2 години, освен процесното водено срещу него наказателно производство. Същото е обусловило при него дисхармоничност на личностовата структура, социална изолация, повишена тревожност и усилване на факторите предизвикващи тревога. Като най-тежки възприето от него събитие се откроява полицейската регистрация, която е извършена в хода на наказателното производство. Продължителността на наказателното производство е повлияло върху ищеца, като е изградило при последния негативно дълготрайно емоционално състояние. При ищеца се наблюдава съхранена ситуитивна тревожност и страх, които са налични и към момента на изготвяне на заключението от експерта, като проявната форма на тревожността се характеризира с нарушение в съня. Не се отриват маркери във връзка с депресивното състояние, в което ищецът е изпаднал, които да предпоставят необходимост от клинична намеса. Установява се еднократно посещение от последния при психолог към момента на повдигане на обвинение. В съдебно заседание при защита на заключението си, вещото лице уточнява, че при ищеца се наблюдават нарушения на когнитивните процеси, но стойностите са в рамките на нормалните психологически граници. В дългосрочен план при него е съхранен траен и негативни спомен, като известно успокояване е настъпило след постановяване на оправдателната присъда.
Разпитан по искане на ищеца е свидетелят В.Г.Б. В разпитът си пред съда заявява, че познава ищеца от около 7-8 години, като му е известно за воденото срещу него наказателно производство. Личността на ищеца познава, като весел, забавен и лъчезарен човек, което му общо поведение се е променило след образуване на наказателното производство срещу него. В резултат на това ищецът спрял да контактува със своите приятели, спрял да посещава общи събирания, като този му социална изолация продължила за периода от 2023г. до началото на 2025г.
Свидетелства и за промени, които са настъпили при него и в професионален аспект, като посочва, че той е „юрист“ в търговско дружество, в което и свидетелят работи, като в работата си същия бил коректен и перфекционист. След образуване на процесното наказателно производство поведението му се променило, като той станал разсеян, започнал да изпитва притеснения. Ищецът споделял на свидетеля, че действието, което допринесло при него за наличие на най- голямо притеснение била осъществената му полицейска регистрация, чрез което действие той бил приравнен като престъпник. Споделил и своите притеснения във връзка с професионалното си развитие предвид упражняваната от него професия и влиянието във връзка с образуваното срещу него наказателно производство. Ищецът изпитвал и притеснения за своята болна майка, която била викана за разпит в 4 наказателното производство.