Решение № 1804 от 10.08.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1804 гр. Бургас, 10.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20212120102436 по описа за 2021 година

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.*****, против Р. АТ. АТ., с ЕГН: *****, гр.******.

Ищецът твърди, че в периода от 26.10.2016г. до 29.05.2019г. е предоставил на ответницата услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект, находящ се на горния адрес – абонатен № ****, на стойност 141.18 лв. Твърди също така, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против нея, въз основа на което е било образувано ч.гр. дело № 8036/2020г. на РС Бургас. По него e била из-дадена такава за тази сума, ведно със законната лихва, считано от 11.12.2020г. до окончателното плащане; за сумата 50.67 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 27.04.2018г. до 09.12.2020г., без времето от 13.03. до 13.05.2020г., както и за деловодни-те разноски. Сочи, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е било указано да предяви иск за вземане-то си. Моли Съда да постанови решение, с което да с е признае за установено по отношение на А., че дължи горните суми. Претендира разноски.

Ответницата, чрез особения си представител адв. А., оспорва исковете. Из-лага съображения, че не е налице сочената в исковата молба облигационна връзка между страните, тъй като липсват доказателства А. да е собственик или ползвател на водоснабдения имот, както и за предоставянето на твърдяните от ищеца ВиК услуги.

Евентуално, възразява за погасяване на част от задълженията по давност. Иска от Съда отхвърли претенциите.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

По заявление на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против А. за исковите суми – по ч. гр. дело № 8036/ 2020г. на РС Бургас, приложено към настоящото.

1

Същата е връчена на ответницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявения установителен иск.

Ищцовото дружество е ВиК оператор по смисъла на чл.2 от ЗРВКУ, и като такъв – предоставя ВиК услуги на потребителите, съгласно чл.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.

От приетите по делото Удостоверение за декларирани данни, издадено от Община К., Декларация по чл.14, чл.27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ и Нотариален акт № ** от ****г., том ** , рег.№ ***, нот. дело № ***г. на нотариус Д.Р., се установява, че отвеницата е собственик на процесния недвижим имот в гр.К., обл. Бургас, ул.*****, по силата на правна сделка – покупко-продажба. Ето защо, следва да се приеме, че тя има качеството потребител на ВиК услуги, доставяни от ищцовото дружество – по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., и като такъв – следва да ги заплаща.

От заключението по СТЕ, което като обективно и компетентно изготвено, и неоспорено от страните, Съдът изцяло кредитира, се установява, че за отчитане на консумираната в имота на ответницата вода по откритата й партида с абонатен № **** на 30. 03.2019г. е монтиран едноструен водомер за студена вода в шахта в дворното място, като за времето до 19.05.2019г. по него са отчетени 18 куб. м. вода, а в предходния период от 26.10.2016г. до 29.03.2019г. са начислявани служебни количества от по 5 куб. м. на месец за един обитател, съгласно чл.39, ал.5, т.1 от Наредба № 4/14.09.2004г., общо 50 куб. м.

Отчетеното количество вода за исковия период – общо 68 куб. м., е фактурирано от ищцовото дружество по цени, съответстващи на определените с решенията на КЕВР, общо 141.18 лв.

При нейна доказателствена тежест, ответницата не е ангажирала доказателства да е изпълнила задължението си да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД дължимите суми за предоставените й услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода за процесния период.

Възражението на ответната страна за изтекла погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД по отношение на част от вземанията – за периода от 26.10.2016г. д о 30.11.2017г., е основателно.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на 11.12.2020г. и изискуемостта на задълженията за месец декември 2017г. настъпва след изтичането му, т. е. на 01.01.2018г.

По делото е представена данъчна фактура № 0036435353/26.03.2018г., издадена за отчетен период 26.10.2016г. – 02.03.2018г., за потребени 10 куб. м. вода, начислени служебно, на стойност 16.91 лв. с ДДС, като за времето от 26.10.2016г. до 30.11.2017г. отразеното количеството е 8 куб. м. на стойност 10.80 лв. без ДДС.

Т. е., вземането за сумата от 12.96 лв. с ДДС е погасено по давност.

По отношение на другите два периода по счетоводния документ, обособени пора-ди разликите в приложимите цени – от 01.12. до 31.12.2017г. и от 01.01. до 02.03.2018г. /по 1 куб. м. на стойност съответно от 1.57 лв. и 1.72 лв. без ДДС/, не е изтекла предвидената в закона тригодишна погасителна давност.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че претенцията за главница-та е доказана по основание и до размер от 128.22 лв., в какъвто следва да се уважи, като за разликата над тази сума – до 141.18 лв., искът следва да се отхвърли, поради погасяване на вземането по давност.

За пълнота, следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не споделя вижда-нето на някои въззивни състави на ОС Бургас, че давността за вземането винаги започва да тече от датата на изискуемостта на плащането по фактурата, в която то е обекти-вирано. Да, това 2 безспорно е така, в хипотезата когато ВиК операторът стриктно изпълнява задълженията си по чл.31, ал.1 от ОУ – да издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурирането, но не и в случаи като на-стоящия. Възприемането на горната теза би довело до възникването на абсурдни ситуации, при които доставчикът на услугата не фактурира потребеното в даден обект количество вода за един продължителен период, например от 10 години, а след като направи отчет на водомера и издаде фактурата за това време, потребителят да не може да се позовава на изтекла в негова полза погасителна давност, заради чуждото противоправно поведение – в противоречие с принципа ”Nemo auditur propriam turpitudinem allegans”.

Върху главницата се дължи и законната лихва от 11.12.2020г. – датата на подава-не на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забавено плащане за периода от 27.04.2018г. до 09.12.2020г., без времето от 13.03. до 13.05.2020г., в размер на 47.46 лв. За разликата над тази сума – до 50.67 лв., акцесорната претенция за мораторна лихва следва да се от-хвърли, поради погасяването на главното задължение по давност.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното и в настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част от исковете – общо 91.57 лв. за ДТ и 137.36 лв. за юрисконсултски възнаграждения, 4.58 лв. за СУ, 249.99 лв. – възнаграждение за вещото лице по СТЕ и 137.36 лв. – депозит за особения представител.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. АТ. АТ., ЕГН: *****, гр.****** , че същата дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.*****, сумата 128.22 лв., представляваща стойност на доставена, отведена и пречистена вода, за периода 01.12.2017г. – 29.05.2019г., в обект на потребление, находящ се на горния адрес, с абонатен № ****, ведно със за-конната лихва, считано от 11.12.2020г. до окончателното плащане и сумата 47.46 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 27.04.2018г. – 09.12.2020г., без времето от 13.03. до 13.05.2020г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 5327/2020г. на РС Бургас, като за разликите над тях до пълните им предявени размери: от 141.18 лв. за главницата /12.96 лв. за времето от 26.10.2016г. до 30.11. 2017г./ и от 50.67 лв. за мораторната лихва /за 3.21 лв. – обезщетение за забавено плащане върху главницата от 12.96 лв. за периода 27.04.2018г. – 09.12.2020г., без времето от 13.03. до 13.05.2020г./, ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, поради погасяване на вземанията по давност.

ОСЪЖДА Р. АТ. АТ. да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД направените в заповедното и настоящото производства разноски – общо 483.50 лв. и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 137.36 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3