Решение № 14180 от 21.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14180 гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря Л. ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20241110113705 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 237 ГПК.

Образувано е по искова молба на т срещу К. Г. Ц. и И. Г. К..

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинната енергия и за мораторна лихва за забава в плащането на цената.

Ищецът т твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницитевъз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.

Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Моли ответниците К. Г. ц с ЕГН: **********, с адрес: ** и И. Г. К. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. Хемус № 21, вх.

Б, ет. 4, ап. 22, да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сума в общ размер на 100,36лв., от които 62.56лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/, доставена до имот, представляващ гараж № 16, находящ се в **, за периода от м.05.2020г. - м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 13.88лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021 г. до 29.02.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода м.01.2021г. -м.04.2022г. в размер на 18.86лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 5.06лв. 1 мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 18.03.2021 г. до 29.02.2024г., като ищецът претендира и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Сумите се претендират в условията на разделна отговорност при следните квоти:

К. Г. Ц. с ЕГН: **********- 1/2 от които 31,28лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 6.94лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021г. до 29.02.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода м.01.2021г. - м.04.2022г. в размер на 9.43лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 2.53лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 18.03.2021г. до 29.02.2024г.

И. Г. К. с ЕГН: **********- 1/2 от които 31,28лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 6.94лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021г. до 29.02.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода м.01.2021г. - м.04.2022г. в размер на 9.43лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 2.53лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 18.03.2021г. до 29.02.2024г.

Ищецът претендира разноски.

Ответникът К. Г. ц не е депозирала отговор.

Ответникът И. Г. К. признава исковете. Заявява, че е единствен собственик на топлоснабдения имот, описан в исковате молба. Моли да бъдат уважени исковете срещу него. Моли да не му се възлагат в тежест разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбата на чл.

235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника въз основа на твърдяното право на собственост върху имота, че е доставил до имота на ответника топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, изпадането на ответника в забава за заплащане на задълженията за доставена топлинна енергия и размера на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички свои възражения.

2

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

С доклада по делото, обявен за окончателен по реда на чл. 146 ГПК, с оглед конкретно заявените в отговора на исковата молба твърдения, доводи и искания и на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване всички пораждащи спорното материално право юридически факти, а именно че: 1) през исковия период ответникът е имал качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот; 2) процесният имот е бил топлоснабден; 3) за исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата сума; 4) налице е забава по отношение задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия, с оглед на което в полза на ищеца са възникнали вземания за главница за топлинна енергия и мораторна лихва в размер на исковите суми.

В случая ответникът И. Г. К. е признал исковата претенция по основание и размер, изявлението е направено чрез изрично упълномощен с това право процесуален представител, признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и ответникът има право да се разпорежда с него.

С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че исковете срещу И. Г.

К. следва да се уважат изцяло, така както са признати от този ответник.

По отношение на другия ответник - К. Г. ц, настоящият състав намира, че исковете следва да се отхвърлят.

Видно от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 17, том XIX, дело № 3094/1988 г., на 01.07.1988 г. Г. К. Й. и цв Й.а са продали на И. Г. К. топлоснабдения имот. При това положение единствено между на т и И. Г. К., но не и между т и К. Г. Ц. е съществувало през процесния период облигационно правоотношение с предмет доставка и продажба на ТЕ за описания в исковата молба имот.

По разноските:

По отношение на отговорността за разноските съдът намира, че право на 3 такива има ищецът, доколкото в случая разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение. Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника И. Г. К., когато искът е уважен по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал.

Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца.

Не могат да се споделят доводите на ответника И. Г. К., че дружеството-ищец не е направило нужното, за да се осведоми кой е собственик на имота, тъй като е задължение на потребителите да уведомяват топлофикационното дружество за промяната на титулярите.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в исковото производство по исковете срещу К.. Същият е сторил разноски в общ размер на 150 лв., от които 100 лв. - заплатена държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл.

78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правната сложност на делото. С оглед изложеното, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 150 лв. от ответника И.

Г. К..

Ответникът К. Г. Ц. не претендира разноски.

Така мотивиран настоящият състав на Софийски районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА И. Г. К. с ЕГН: **********, с адрес: **, да заплати на т, ЕИК **, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 31,28лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ топлоснабден имот, представляващ гараж № 16, находящ се в **, за периода от м.05.2020г. - м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /11.03.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането, и 6.94лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за перида от 15.09.2021г. до 29.02.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода м.01.2021г. м.04.2022г. в размер на 9.43лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /11.03.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането, и 2.53лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 18.03.2021г. до 29.02.2024г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от т, ЕИК **, срещу К. Г. ц с ЕГН:

**********, с адрес: **, искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на следните суми: 31,28лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ топлоснабден имот, представляващ гараж № 16, находящ се в **, за периода от 4 м.05.2020г. - м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /11.03.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането, и 6.94лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за перида от 15.09.2021г. до 29.02.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода м.01.2021г. - м.04.2022г. в размер на 9.43лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /11.03.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането, и 2.53лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 18.03.2021г. до 29.02.2024г.

ОСЪЖДА И. Г. К. с ЕГН: **********, с адрес: **, да заплати на т, ЕИК **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 150,00 лв. – разноски за производство пред СРС.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на д като трето лице – помагач на страната на ищеца.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5