Решение № 257 от 11.12.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Плевен, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

М. В. И. при участието на секретаря Й. СТ. К. в присъствието на прокурора Г. Л. Л. като разгледа докладваното от М. В. И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600721 по описа за 2025 година

С Присъда № 83/05.09.2025 г. по НОХД № 900/2025 г., Районен съд – Плевен признал Р. С. Н., ЕГН **********, за виновна в това, че на 21.09.2024г. и на 23.09.2024г. в град П., от магазин „***“ на ул.“А.Х.“ №*, при условията на повторност и на продължавано престъпление отнела чужда движими вещи на обща стойност 152,53лв., от владението на управителя М. И. Б. от гр.П., собственост на „*** България“ ЕООД, без съгласието на представителен орган на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен, а отделните деяния са извършени както следва:

- на 21.09.2024 г. в град П., от магазин „***“ на ул.“А.Х.“ №*, при условията на повторност, отнела чужда движими вещи - 1бр. бутилка бърбън „Black Label“ 700мл. на стойност 61,99лв и 1бр. бутилка уиски „Johnie Waker“, 700мл. на стойност 29,99лв., или вещи на обща стойност 91,98лв., от владението на управителя М. И. Б. от гр.П., собственост на „*** България“ ЕООД, без съгласието на представителен орган на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен;

- на 23.09.2024 г. в град П., от магазин „***“ на ул.“А.Х.“ №*, при условията на повторност, се опитала да отнеме чужда движими вещи - 1 бр. бутилка уиски „Johnie Waker“ черен етикет, 700мл. на стойност 60,55лв., от владението на управителя М. И. Б. от гр.П., собственост на „*** България“ ЕООД, без съгласието на представителен орган на дружеството, с намерение 1 противозаконно да я присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини и случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.7 вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК вр. чл.58а, ал.1 от НК вр. чл. 54 от НК определил наказание една година лишаване от свобода като след редуцирането му с 1/3 съгласно чл.58а, ал.1 от НК я осъдил на наказание осем месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим.

На основание чл.68, ал.1 от НК привел в изпълнение наложеното на подсъдимата Р. С. Н. наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца, наложено и по НОХД №*2/2022г. по описа на Районен съд Козлодуй, което да се изтърпи при първоначален общ режим.

Недоволна от присъдата подсъдимата Р. С. Н. я обжалва чрез служебния защитник адв. П. В. от АК – Плевен. С въззивната жалба и допълнителното писмено изложение се правят оплаквания, че наложеното наказание е явно несправедливо, тоест завишено. По същество се излагат доводи, че са налице смекчаващи вината обстоятелства, въз основа на които първостепенният съд е следвало да наложи по-леко наказание. В писменото изложение се твърди, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място е отбелязано, че налице отменителното основание липса на мотиви. Посочено е, че съдът е приел същата фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и по този начин е нарушен чл.

305, ал. 3 от НПК. По-нататък в допълнителното писмено изложение към въззивната жалба отново се преповтаря оплакването за явно несправедливо наказание, като е отбелязано, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Към съда е отправено искане за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане или алтернативно, да се измени присъдата, като се наложи по-леко наказание.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника и подсъдимата.

По същество се преповтарят доводите, изложени в жалбата и писменото изложение към нея.

Въззивната жалбоподателка Р. С. Н. поддържа защитника си и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Изразява несъгласие с доводите на защитата, като приема наложеното наказание за справедливо.

Моли присъдата да бъде потвърдена.

Въззивният съд като се запозна със събраните по делото доказателства, въззивната жалба и допълнителното изложение към същата, становищата на страните и след цялостна проверка на присъдата на основание чл.313 и 314 от НПК, намира следното:

Въззивната жалба и постъпилото допълнително изложение, са подадени в срока чл.319, ал.1 и 4 от НПК, отговарят на изискванията на чл.320 от НПК и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е проведено незабавно, 2 след разпоредително заседание, по реда на съкратеното съдебно следствие, при условията на глава 27, чл. 371 т. 2 от НПК. По смисъла на т. 8 от ТР №1/06.04.2009 г. на ВКС, по т.д №1/2008г. ОСНК, въззивният съд констатира, че процесуалната дейност на първоинстанционния съд, е проведена съобразно нормативната уредба на диференцираната процедура по глава 27, чл. 371, т.2 от НПК. Налице са били предпоставките за прилагането й, подсъдимата е признала изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като волеизявлението й е отразено в протокола от съдебното заседание на 05.09.2025 г.

Въз основа на изразеното от подсъдимия съгласие, първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, че самопризнанието за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. Същите са приобщени по реда на чл.283 от НПК и не са оспорени от страните. Не са правени искания за събиране на други доказателства.

Събраните по делото доказателства са, непротиворечиви и по безспорен начин подкрепят направеното самопризнание от подсъдимата Р. С. Н.. Тези доказателства по несъмнен начин обосновават фактическата обстановка и дават отговор на въпросите предмет на доказване съобразно чл.102 от НПК.

Съдът законосъобразно е определил, че на основание чл.372 ал.4 от НПК, при постановяване на присъдата ще ползва направените самопризнания без да събират нови доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В мотивите си съобразно чл.372, ал.3 от НПК, е приел фактическа обстановка кореспондираща с фактите и обстоятелствата посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въззивният съд приема изцяло приетата в мотивите на първоинстанционният съд фактическа обстановка, поради което не следва да я преповтаря.

При правилно установената и доказана фактическа обстановка, въз основа на самопризнанието на подсъдимата, подкрепено от доказателствения материал – показанията на свидетелите М. Б., И. М., А. Д. и В. Ф. и другите писмени доказателства и доказателствени средства, първоинстанционния съд е направил законосъобразен извод, че с деянието си на инкриминираната дата, подсъдимата Р. С. Н., от обективна и субективна страна, е осъществила състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7 вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Настоящият състав на въззивната инстанция не споделя оплакването на защитата за липса на мотиви досежно фактическата обстановка по делото.

Подсъдимата Р. С. Н. е признала в съдебно заседание пред първата инстанция изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния, като се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти. Няма как първоинстанционният съд да изложи различна фактическа обстановка от тази в обвинителния акт, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, още повече и когато самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство 3 доказателства.

На следващо място е направено възражение във връзка с неправилното приложение на материалния закон, изразяващо се в завишеност и съответно несправедливост, на наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода.

При определяне вида и размера на наказанието, първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК. В мотивите е изложил съображенията си, за начина по който е индивидуализирал наказанието за подсъдимата, за престъплението, за което е предадена на съд, преди да го редуцира и съответно окончателното наказание, след редукцията съобразно чл.58а, ал.1 от НК.

При определяне на наказанието по размер, първоинстанционния съд е отчел висока степен на обществената опасност на деянието и дееца, като въззивния съд се солидаризира с този извод. Налице е една упорита престъпна дейност, видно от справката за съдимост на подсъдимата Р. С. Н.. Налаганите до момента снизходителни наказания не са довели до превантивен и превъзпитаващ ефект. Вярно е, че квалифициращото обстоятелство „повторност“ е взето предвид от законодателя за да се предвиди по-тежка наказуемост, но не може да се пренебрегне факта, че деянието предмет на настоящото дело е извършено в изпитателен срок на предходно осъждане.

Това показва пренебрежително отношение и незачитане на правовия ред като цяло. Първоинстанционният съд е определил наказанието при превес на смекчаващи вината обстоятелства - доброто процесуално поведение на подсъдимата в хода на досъдебното производство, изразеното съжаление към извършеното и липсата на настъпили значителни последици. Изразеното съжаление, което принципно е проява на самокритичност, не може да се приема наличие и на многобройни такива, при които и най-лекото наказание би се оказало несъразмерно тежко, за да се приложи пък разпоредбата на чл.55 от НК. Първоинстанционният съд е отчел всички относими обстоятелства и проявил достатъчна снизходителност за да определи наказанието при условията на чл.54 от НК. Направеното от подсъдимата самопризнание, предвид процедурата на проведеното съдебно следствие и съобразно ТР № 1 от 06.04.2009 г. по н.д. № 1/2008 г. на ВКС, не следва се цени също като изключително смекчаващо вината обстоятелство. То не и единственото и изключително обстоятелство, допринесло за разкриване на обективната истина. Наложеното на подсъдимата Р. С. Н. наказание е справедливо, с оглед обществената опасност на деянието, предходната й съдимост и лошите характеристични данни. Реабилитация за осъжданията по пункт №1 и 2, на основание чл.86 от НК, заличава последиците за напред, но не и факта на осъждането. В този смисъл те са като лоши характеристични данни. Не е налице явна несправедливост. Правилно първоинстанционният съд е приел, че то е достатъчно за постигане на целите на наказанието посочени в чл.36 от НК и не са налице основания за по-голяма снизходителност.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд, на основание чл.

68, ал. 1 от НК, е привел в изпълнение наложеното на подсъдимата Р. С. Н. наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца по 4

НОХД № 22/2022 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, което на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

По тези съображения въззивния съд не прие за основателни доводите на защитника, поддържани и от подсъдимата, за приложението на чл.58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, като се измени присъдата в тази й част и съответно намали наказанието под предвидения минимален размер.

При извършената цялостна проверка, въззивният съд не намира да са допуснати и процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд – Плевен или за отмяна и постановяване на нова такава, поради което следва да се потвърди.

По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, във вр. с чл.334 т.6 от НПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 83/05.09.2025 г., постановена по НОХД № 900/2025 г. по описа на Районен съд – Плевен.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5