Решение № 14 от 16.02.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. С., 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20235400900020 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 557, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 558, ал.

1, изр. последно, във връзка с чл. 497 от КЗ и чл. 432 от КЗ, във връзка с чл.

429, ал. 3 от КЗ.

Образувано е по предявените при условията на обективно кумулативно съединяване искове от И. Г. И. , с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Р.“ № 77, чрез адв. Д.Н. срещу „Г.ф.“, с БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.И.“ № 2, ет. 4 и при условията на евентуалност срещу „З.к.Л.И.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.

С., район С., бул. „С.ш.“ № 67А, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от последния болки и страдания в резултат на причинените му телесни увреждания от ПТП от 07.08.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 07.08.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 385.10 лв., намалена в хода на производството на 336 лв., представляващи имуществени вреди за разходи по лечението от получените травми в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 07.08.2021 г. до окончателното изплащане, вкл. и съответното адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В исковата молба са наведени твърдения, че на 07.08.2021 г. около 12.15 ч. ищецът се качил от спирка на обществения градски транспорт „К.Д.“ в микробус марка „И.“, модел „Д.“ с рег. № СМ **** АТ, управляван от С. И.

Л. по редовна градска линия, застанал на мястото, обособено за правостоящи пътници и се хванал за предназначената за това дръжка. Посочено е, че 1 автобусът потеглил бавно от спирката и на няколко метра след това, достигайки скорост от около 15 км/ч, бил засечен от лек автомобил с марка „М.“, бял на цвят, който пресякъл пътя на автобуса и завил по ул. „С.“.

Изложени са доводи, че за да не настъпи ПТП, водачът на автобуса предприел спасителна маневра спиране, като рязко натиснал спирачката, поради което пътуващият И. И. се изпуснал от дръжката, полетял напред и паднал.

Оспорено е възражението на ответниците за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като същият е пътувал в автобуса без да нарушава някакви правни норми.

Ищецът навежда аргументи, че веднага след инцидента е бил транспортиран до МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД, гр. С. със силни болки в дясното рамо и десен долен крайник, като не можел да ходи. Посочено е, че след извършените прегледи и изследвания му е поставена диагноза фрактура на главата на десния хумерус и неразместена пертрохантерна фрактура на дясна бедрена кост, назначена му е била и терапия, като на 09.08.2021 г. е било взето решение за извършване на операция по репозиция на пертрохантерна фрактура на дясна бедрена кост, след което му е била поставена гипсова деротативна шина и на 10.08.2021 г. бил изписан от лечебното заведение. Ищецът сочи, че месеци след инцидента продължавал да изпитва болки и страдания вследствие на телесните повреди от процесното ПТП, като първите 3 месеца бил на постелен режим под грижите на близките му, не можел да се движи и да се обслужва сам, загубил социалните си контакти и обичаен ритъм на живот, получил посттравматично стресово разстройство, като станал тревожен и напрегнат, страдал от безсъние и липса на апетит, страхувал се да пътува с автомобил. На следващо място заявява, че във връзка с лечението си от получените травми направил разходи по закупуването на медикаменти, консумативи и помощни средства на обща стойност 385.10 лв.

В исковата молба са наведени доводи, че във връзка с произшествието е образувано досъдебно производство № 282/2021 г. по описа на РУ – С., прекратено впоследствие, тъй като злополуката е настъпила в резултат на случайно деяние. Ищецът прави извод, че процесното ПТП е настъпило поради неправомерното поведение на водача на белия автомобил марка „М.“, който е нарушил разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 47, чл. 65, чл. 67 от ЗДвП, както и от поведението на водача на автобуса, който е нарушил правилата на чл. 20, ал. 2, изр. 1, пр. 1, 2, 3, 5 и 6 и чл. 132, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вследствие на което са били причинени по непредпазливост посочените телесни повреди на ищеца.

Ищецът навежда доводи, че е предявил пред ответниците своите претенции по чл. 380 от КТ, но същите са отказали да изплатят обезщетение с взаимноизключващи се мотиви, поради което е предявил своите права по съдебен ред. Сочи също така, че с Писмо изх. № 2126/22.03.2022 г. застрахователното дружество е признало претенцията по основание, като е определило обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и имуществени вреди в размер на 306 лв., но сумите не са заплатени, независимо, че не кореспондират по размер с принципа на справедливост.

2

Ищецът претендира главниците, както и лихви върху тях, като във връзка с направеното оспорване излага доводи и сочи, че КЗ не включва лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя, като изпадането на последния в забава е нормативно уредено в чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ.

В предвидения от закона срок ответникът Г.ф., чрез юрисконсулт К.Я., е оспорил исковете по основание и размер, вкл. твърденията на ищеца за механизма на настъпване на процесното ПТП, както и констатациите в констативния протокол, тъй като този документ не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на настъпване на ПТП.

Първият ответник счита, че обезщетението за неимуществени вреди в претендирания размер е изключително завишен, тъй като не отговаря на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, икономическите условия в страната и стандарта на живот. Оспорена е и началната дата на претенцията за лихва с аргументите, че фондът не е деликвент, не е и застраховател, като във връзка с процесното ПТП е била образувана преписка за щета, по която е налице произнасяне в законоустановения срок, поради което забавата е настъпила от датата на завеждане на исковата молба.

Наведени са твърдения, че вина за настъпване на процесното ПТП има единствено водачът на автобуса, което обуславя отговорността на застрахователното дружество. Алтернативно е посочено, че вина има пострадалото лице /ищеца/, което не е предприело необходимите действия за осигуряване на собствената си безопасност като пътник в обществения транспорт, като е релевирано и възражение за съпричиняване от страна на ищеца.

Ответното застрахователно дружество, чрез юрисконсулт Л.С. също е депозирало в срок писмен отговор, с който е оспорило исковите претенции по основание и размер, както и всички фактически твърдения в исковата молба.

Посочено е, че във връзка с процесното ПТП е била образувана застрахователна преписка № 2001-1000-03-21-7529, по която от ищеца са били изискани допълнителни документи, които не са представени и до момента, като е направен извод за липса на основание за изплащане на застрахователно обезщетение, а при нови доказателства преписката ще бъде преразгледана. На следващо място са оспорени твърденията за авторството на деликта, тъй като водачът на микробуса е спрял рязко не поради неспазване на правилата за безопасен превоз на пътници, а за препятстване реализирането на транспортен инцидент поради нарушение на правилата за движение от страна на неустановен участник в движението. Оспорени са и твърденията за настъпилите травми на ищеца поради осъществяване на процесното ПТП и поради вина на водача на микробуса, а при евентуалност и поради собственото поведение на ищеца, който не е положил грижа да си осигури стабилност във всеки един момент в превозното средство, вкл. като интензитет, проявление и причинно-следствена връзка. Исковата претенция за неимуществени вреди е оспорена и по размер, като недължим поради липса на деликт от противоправно поведение на застрахован при дружеството участник в движението, както и като изключително завишен, прекомерен и в 3 противоречие с принципа на справедливост. На следващо място е посочено, че извънсъдебната претенция на ищеца е депозирана пред застрахователя на 18.08.2021 г., като законната лихва е дължима след изтичане на срока по чл.

405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ – при забава на кредитор.

С.ският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, допълнителната искова молба, писмените отговори и допълнителните писмени отговори, както и становището на страните по делото и обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

На 07.08.2021 г. около 12.15 ч. автобус марка „И. Д.“ с рег. № СМ **** АТ, управляван от водача С. И. Л. с курс по маршрута кв. К. – кв. У., е спрял на спирка „К.Д.“ в гр. С., където са се качили пътници, вкл. и ищецът в настоящото производство, който е отказал да седне на предложеното му от друг пътник място, застанал е на обособената за правостоящи пътници платформа, хващайки се за дръжката. Шофьорът на автобуса потеглил плавно към следващата спирка и след няколко метра, достигайки около 15 км/ч, е бил засечен от насрещно движещия се лек автомобил „М.“ /бял джип/, който предприел маневра завИ.е на ляво по ул. „С.“. Тогава водачът на автобуса предприел спасителна маневра, като рязко натиснал спирачката, което предизвикало политането и падането само на пътника И. И., който веднага бил вдигнат и сложен на седалка. След приключване на курса в кв. „У.“ ищецът с помощта на шофьора слязъл от автобуса и бил закаран с личната кола на С. Л. до болницата в гр. С., където останал няколко дена.

Механизмът на процесното ПТП е установен с разпита на свидетелите – очевидци С. И. Л. /водач на автобуса/ и З. Ч. К. /автоконтрольор/, както и с назначената в настоящото производство комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, вкл. и приложените Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07.08.2021 г. и досъдебно производство № 282/2021 г. по описа на РУ – С., преписка № 2109/2021 г. по описа на РП - С..

Няма противоречия между показанията на двамата свидетели, които също така сочат, че към момента на инцидента автобусът бил пълен, а качилият се пътник И. И., който бил с патерица и с нестабилна походка, останал правостоящ и след рязкото спиране паднал на платформата.

Свидетелката К. сочи, че поискала от И. неговата карта за проверка, като той я извадил и я показал по време на движение на автобуса. Тя обяснява, че й направило впечатление, че ищецът, когото познава отдавна, бил прежълтял още когато се качил в автобуса, а впоследствие след падането не разбирал къде се намира и отказвал да слезе от автобуса.

Свидетелят Л. заявява, че много добре си спомня за инцидента, когато тръгнал от спирката на „К.Д.“ и на по-малко от 20 м. при скорост не повече от 15 – 20 км/ч бил засечен от бял джип, който завил към ул. „С.“ и на който не видял номера. На следващо място сочи, че рязкото спиране предизвикало падането на пътника И., когото познава отдавна и когото закарал до болницата след приключването на работата си, където пострадалият бил приет, но бързо се е възстановил - в рамките на около месец.

4

В заключението на вещото лице е отразено, че предприетата от шофьора на автобуса спасителна маневра за предотвратяване на ПТП с лекия автомобил е причината за произшествието, като скоростта на автобуса към момента на рязкото спиране е била около 15 км/ч, съответно отрицателното ускорение /спирачното закъснение/ в случая е било над 4 m/s2, което е извън границите на комфортното такова. В разпита в съдебно заседание вещото лице Тонков обяснява, че предприетата от лекия автомобил маневра завой на ляво по принцип не е забранена, но това е предизвикало засичането на автобуса.

Веднага след инцидента пострадалият е бил откаран в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД, гр. С., където са му направени изследвания и консултации, хоспитализиран е и му е изписана терапия, като се е наложило и осъществяването на оперативна намеса. В медицинската документация са отразени констатираните травми - счупване на дясната бедрена кост в областта на голямата върга /трохантера/ и счупването на дясната раменна кост в областта на главата /туберкулус майорис/.