Решение № 878 от 16.09.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 878 гр. Бургас, 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Недялка П. Пенева

Д. П. Стоянов при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Д. П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20222100501157 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх.№1395/01.06.2022 г., подадена от Я. Д. А., с ЕГН **********, чрез адв. Йорданка Желева, със съдебен адрес гр. Средец, ул. „Лиляна Д.а“ №1, против Решение №34 от 23.05.2022 г. по гр.д. №530/2021 г. по описа на РССредец в частта относно определения размер на издръжката – по 330 лв. за всяко едно от двете деца.

С посоченото решение е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Б. Д. И., ЕГН **********, роден на ***г. и Д. Д. И., ЕГН **********, роден на ***. на техния баща Д. Ж. И., ЕГН **********, с адрес *****.

Определено е тяхното местоживеене при баща им Д. Ж. И., на следния адрес: *****.

Определен е режим на лични отношения с майката на децата Я. Д. А., ЕГН **********, с адрес: *****, както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа, като взима и връща децата в дома на бащата, както и един месец в годината, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

С решението Я. Д. А. е осъдена да заплаща на малолетния си син Б. Д. И., ЕГН **********, роден на ***г., чрез неговия баща и законен представител Д. Ж. И., месечна издръжка в размер на 330, 00 лева /триста и тридесет лева/ до 20 – то число на месеца, считано от подаване на исковата молба на дата 17.09.2021г. до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска. Искът е отхвърлен за разликата над 330,00 лева до предявения такъв в размер на 500,00 лева.

Я. Д. А. е осъдена да заплаща и на малолетния си син Д. Д. И., ЕГН **********, роден на ***** чрез неговия баща и законен представител Д. Ж. И., месечна издръжка в 1 размер на 330, 00 лева /триста и тридесет лева/ до 20 – то число на месеца, считано от подаване на исковата молба на дата 17.09.2021г. до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска. Искът е отхвърлен за разликата над 330,00 лева до предявения такъв в размер на 500,00 лева.

Ответницата е осъдена да заплати в полза на Съдебната власт по сметка на Районен съд – Средец, сумата от 950, 40 лева, представляваща държавна такса върху размера на присъдените издръжки за бъдеще време, както и сумата от 5, 00 лева, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 650, 00 лева, представляваща сторените от него разноски пред районния съд.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

С жалбата се твърди, че определеният размер от съда за издръжка на всяко едно от децата е доста завишен – почти два пъти митималната издръжка за страната, която в момента е била 177, 50 лв.

Твърди се, че майката няма високи доходи, работи неквалифициран, нискозаплатен труд в селското стопанство, непостоянно, когато времето позволява. Надеждат се твърдения, че ответницата живее в Англия, която има лош климат и трудно се работило там на открито, като тя има големи разходи там за наем и осигуровки, за което били представени доказателства.

Сочи се, че бащата е по – добре заплатен, работи като шофьор в Германия. Поради това може да си позволи да допринася в по – голяма степен за издръжката на децата. В тази връзка се излагат доводи за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт.

Моли се за отмяна на така постановеното решение в обжалваната част, като съдът намали дължимата за двете деца издръжка. Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Д.

Ж. И., чрез адв. П. Г.. Оспорва изцяло въззивната жалба, като счита последната за неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена.

Сочи, че решението в частта относно постановената издръжка е законосъобразно и обосновано. Съдът се е запознал подробно с представените по делото доказателства и твърденията на въззивника относно установените по делото факти не са подкрепени с доказателства.

Пред първоинстанционния съд от разпита на свидетелката Б.С. се установило, че бащата работи понякога като международен шофьор, друг път като шофьор на бетоновоз.

От показанията на свидетелката се установило, че децата посещават редовно училище, ходят на уроци, посещавали спорт. Децата се отглеждали от бабата с помощта на бащата.

Излагат се доводи за това, че и двамата родители работят в чужбина, в страни с по – високи средни доходи от тези в България, както и че нямат други деца, за които да се грижат. В същото време децата са в такава възраст, в която разходите им непрекъснато нарастват.

Моли подадената въззивна жалба като неоснователна, да бъде оставена без уважение.

Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивницата Я. А., чрез процесуалния си представител адв. Ж., заявява, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че трябва да бъде изменено относно размера на присъдената издръжка.

Въззиваемите Б. Д. И. и Д. Д. И., представлявани от законния им представител Д. Ж.

И., чрез процесуалния представител адв. Грошкова моли да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и недоказана. Двамата родители били в млада, трудоспособна възраст, работят в чужбина. Майката и към настоящия момент работила в чужбина, във Великобритания, където минималното възнаграждение било 9, 5 паунда. Към момента 2 въззиваемият е бил на минимална работна заплата. Голямото дете е било ученик в осми клас в гр. Бургас, като имало допълнителни транспортни разходи, както и такива за храна и учебни материали. Счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Производството пред Районен съд – гр. Бургас е образувано по исковата молба на Д.

Ж. И. – лично и като родител и законен представител на малолетните деца Д. Д. И. и Б. Д.

И., против Я. Д. А.. С исковата молба са предявени иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК – за предоставяне на ищцата на родителските права спрямо децата на страните на бащата Д. Ж. И., определяне местоживеенето на детето при бащата и определяне на режим на лични отношения между детето и майката и последната да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за всяко от децата в размер на по 500 лв., считано от датата на подаване на исковата молба.

С първоинстанционното решение са уважени предявените искове, като родителските права са предоставени за упражняване на бащата, на майката е определен режим на лични отношения и същата е осъдена да заплаща месечна издръжка за детето си Д. Д. И. в размер на 330 лв., считано от подаване на исковата молба, а за детето Б. Д. И. е осъдена да заплаща месечна издръжка в същия размер, считано от датата на подавне на иска; отхвърлни са предявените искове за издръжка за разликата над 330,00 лева до предявените в размер на 500,00 лева за всяко едно от децата.

Предмет на въззивна проверка е постановеното от БРС решение в частта му, с която майката е осъдена да заплаща месечна издръжка за всяко от децата Б. И. и Д. И. в размер на 330 лв., считано от подаване исковата молба. В останалата му част решението не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.

За да присъди месечна издръжка размер на 330 лв. за всяко едно от децата, районният съд е приел, че с оглед нуждите на всяко едно от децата, във възможностите на ответницата е да заплаща издръжка в посочения размер, като е отчетено и обстоятелството, че в предходен период майката е изплащала месечна издръжка средно от по 600 лв. за двете деца общо. Съдът е отчел също така и това, че родителите са в млада, трудоспособна възраст, като нямало данни за влошено здравословно състояние, като са трудово ангажирани в чужбина.

По делото са представени следните доказателства:

По делото е безспорно, че децата Б. Д. И. и Д. Д. И. живеят при баща си Д. Ж. И. в гр.

*****, който пряко упражнява родителските права по отглеждането и възпитанието за двете деца, с оглед влязлата в сила част на постановеното по настоящото дело решение от БРС.

Към момента малолетното дете Д. И. е на възраст **** (навършени) и за учебната 2021/2022 г. е бил редовен ученик в **** – гр. *****. Детето Б. И. е на възраст *** и за учебната 2021/2022 г. е бил редовен ученик в ****, понастоящем е ***, като е записан в дневна форма на обучение, специалност „Технология на фармацевтични и парфюмерийно – козметични продукти“ за учебната 2022/2023 г. в *****. От представена служебна бележка от СУ „Св.

Св. Кирил и Методий“ – гр. *** се установява, че Д. Д. И. е ученик в 4 клас, посещавал е редовно учебните занятия и няма допуснати неизвинени отсъствия, участва пълноценно в учебния процес и има отличен успех. Контактите между училището и семейството се осъществяват само чрез бащата, който редовно се информирал за успеха и поведението на сина си.

Представени са медицински документи, от които се установява, че детето Д. Д. И. има оплаквания, свързани със зрението, поради което му е предписана оптична корекция.

От представено удостоверение от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас се установява, че за периода 01.02.2021 г. до 31.10.2021 г. Д. Ж. И. не е бил обект на социално подпомагане на основание Закона за семейните помощи за деца, ППЗСП, ППЗИХУ.

По делото са представени бонове за парични преводи чрез „Български пощи“ АД, видно от които на дата 02.06.2021г. М.И. А. /бабата на децата по майчина линия/ е превела на Б.С. М. /бабата на децата по бащина линия/ сумата от 300 лева, на 24.08.2021г. е превела 3 сумата от 300 лева, а на 21.09.2021г. е превела отново сумата от 300 лева. С разписка № 0200015388816213 от 11.04.2022г. е преведена на Б.С. М. сумата от 400 лева, като в основание на документа е посочено издръжка за Д. и Б. за месец април 2022г. от Я. Д. А..

Майката е представила и разписка за общински данък, издадена от съответния орган в Обединеното кралство Великобритания, от който е видно, че е начислен общински данък в размер на 1489, 25 паунда.

Пред настоящата, въззивна инстанция са представени удостоверение от Професионална гимназия по химични технологии „Акад. Н.Д. Зеленский“ – гр. Бургас , от което е видно, че Б. И. е ***, като е записан в дневна форма на обучение, специалност „Технология на фармацевтични и парфюмерийно – козметични продукти“ за учебната 2022/2023 г. в същото училище. Представени са и разписки за извършени парични преводи за периода 04.2022 до 08.2022 г., от които е видно, че Я. А. е превеждала по общо 400 лв. за двете деца всеки месец с основание в преводните нареждание – „издръжка“. Представените доказателства се явяват допустими, съобразно и постановките в Тълкувателно решение 1 от 2013 г. по т.д.1/2013 на ОСГТК на ВКС, с изключение на разписката от 11.04.2022 г. за изпращане на паричен превод до Балаза Манолова за издръжка за двете деца в размер от 400 лв. Същата разписка обаче се намира и в кориците на първоинстанционното дело, като е представена в съдебно заседание в първия възможен процесуален момент за това.

В първоинстационното производство е разпитана свидетелката Б.С. М., майката на законния представител на децата Д. Ж. И., която твърди, че отглеждала децата заедно с баща им от 13.02.2020г. Излага, че бащата работел понякога като международен шофьор, друг път като шофьор на камион, а към момента бил шофьор на бетоновоз. Имало е и периоди, когато бащата не е работил – от октомври 2021 до февруари 2022 г. и се е налагало тя да помага. Детето Д. е в 4 клас, а Б. е в 7 клас в гр. Средец, като догодина ще учи в гр. Бургас.