Решение № 484 от 04.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. Велико Търново, 04.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любка Милкова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Любка Милкова Гражданско дело № 20224100100332 по описа за 2022 година

Предявен по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК пряк менителничен иск с правно основание чл.537 вр. чл.538 ал.1 ТЗ, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда до окончателното изплащане.

Ищецът „А.“ ЕООД със седалище гр.В.Т., чрез пълномощника си адв.Ч. – ВТАК, излага твърдения в ИМ, че по силата на Запис на заповед от 22.09.2018г. ответникът в процеса К. Б. Д. се е задължил безусловно и неотменимо срещу представяне на настоящия запис на заповед да заплати без протест или на заповедта на „С. С.“ ЕООД със седалище с.К., сумата от 60 000лв.. Сочи, че падежът на записа на заповед е 22.11.2019г., а сумата следва да е платима в с.К., община Л.. Твърди, че към настоящия момент има пълно неизпълнение на задължението на ответника по записа на заповед. Твърди, че РС – Е. е издал заповед по чл.417 ГПК по Ч.гр.д.№77/2021г. в полза на „С. С.“ ЕООД против ответника, като последният е възразил срещу издадената заповед по чл.417 ГПК в срока по чл.414 ал.2 ГПК. Твърди, че на 11.03.2022г. е сключен договор за цесия на вземанията на „С.

С.“ ЕООД по ИЛ №8 от 10.03.2022г., издаден по ч.гр.д.№77/2022г. по описа на РС – Е., с който същите са придобити от ищеца „А.“ ЕООД със седалище гр.В.Т., като длъжникът по ИЛ К. Б. Д. е уведомен за извършената цесия с приложеното към ИМ уведомление. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 60 000лв. – главница, дължима по Запис на заповед от 22.09.2018г. и договор за цесия от 11.03.2022г., ведно със законна лихва върху 1 главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда до окончателното изплащане, за които суми са издадени заповед по чл.417 ГПК и ИЛ по Чгр.д.

№ 77/2022г. по описа на РС – Е. С ИМ претендира присъждане на направените в заповедното и в исковото производства съдебни разноски.

Ответникът К. Б. Д. от с.Ш., общ.З., чрез пълномощника си адв.П. И. – ВТАК, с подадения в срока по чл.131ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ, релевира възражение за процесуална недопустимост на предявеният иск, поради липса на правен интерес у ищеца, с оглед неустановяване качеството на цесионер на ищеца по делото, което възражение е отхвърлено като неоснователно с определението по чл.140 ГПК. По същество оспорва иска като неоснователен. Релевира абсолютно менителнично възражение, като твърди, че ответникът не е полагал подпис върху процесния Запис на заповед, не е негов издател и не се е задължавал по същия. Оспорва истинността /автентичността/ на процесния Запис на заповед от 22.09.2018г. по реда на чл.193 ал.1 ГПК. Твърди, че по заведен на 31.03.2022г. сигнал от ответника е образувано ДП №ЗМ-34/2022г. по описа на РП – В. Т., ТО Е., водено за престъпление по чл.309 ал.2 вр. ал.1 от НК, по което е изготвена графическа експертиза, чието заключение на ВЛ е, че подписът в графа „издател“ не е на К. Д.. Релевира възражение, че не е налице каузална облигационна връзка между страните, която да е обусловила издаването на процесния Запис на заповед.

В СЗ ищецът, чрез пълномощника си адв.Ч. – ВТАК, поддържа предявеният установителен иск и моли да бъде уважен изцяло. Претендира направените в заповедното и в исковото производства съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Релевира възражение за липса на доказателства за реално направени разноски за адвокатско възнаграждение от ответника в исковото производство.

В СЗ ответникът, чрез пълномощника си адв.П. И. – ВТАК, оспорва предявеният установителен иск и моли да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан по съображения, развити в представена писмена защита. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

С протоколно определение от първо СЗ от 14.10.2022г. на основание чл.193 ал.2 ГПК е открито производство по оспорване истинността /автентичността/ на процесния Запис на заповед, издаден на 22.09.2018г.

В първо СЗ ищецът, чрез пълномощника си адв.Ч. – ВТАК, по реда на чл.143 ал.2 ГПК пояснява и допълва ИМ, като въвежда твърдения за съществуващо каузално правоотношение между страните по делото и че процесният Запис на заповед от 22.09.2018г. е издаден като обезпечение на продажбено правоотношение между страните по делото във връзка с предоставен от ищеца трактор на ответника, срещу което последният се е задължил да му заплати определена цена и за която цена е издаден процесният запис на заповед.

Както с писмения отговор на ИМ, така и в първо СЗ, ответникът, чрез пълномощника си, оспорва между страните да е налице каузална облигационна връзка, която да е обусловила издаването на процесния запис на заповед.

2

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на Запис на заповед, издаден на 22.09.2018г., с място на издаване: с.К., ул.“Х. А.“ № ..., ответникът К. Б. Д. неотменимо и безусловно се е задължил да плати срещу представянето на този запис на заповед, без протест или на заповедта на „С. С.“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.К., общ.Л., ул.“Х. А.“ №..., представлявано от Д. З. Това, с ЕИК ........., сумата от 60 000лв., която е платима в с.К., общ.Л., ул.“Х. А.“ №..., с падеж на задължението: 22.11.2019г.

Във връзка с откритото производство по чл.193 ал.2 ГПК по оспорване истинността /автентичността/ на процесния Запис на заповед от 22.09.2018г., по делото е назначена СГрЕ, като, видно от писменото заключение на ВЛ Т. М., възприето от съда изцяло като пълно, компетентно и обосновано, в оспорения Запис на заповед от 22.09.2018г. с издател К.

Б. Д., подписът за „издател“ е положен от К. Б. Д.. Видно от СГрЕ, същата е изготвена въз основа на извършен оглед на оригинала на Запис на заповед от 22.09.2018г., съдържащ се в ДП №ЗМ-34/2022г. по описа на ОД на МВР В. Т., с помощта на необходимите технически средства за увеличение, при увеличение 80 -100 пъти, и за сравнителни образци от подписа на К. Б. Д. са използвани:1/подписи в документи, представени от ответника с молба от 18.10.2022г., намиращи се в оригинал по делото, 2/Пълномощно за упълномощаване с права на адв.Е. М. И.а, 3/Подписи в документи, намерени в ЗМ – 34/2022г. на ОД на МВР В. Т., 4/Подписи в документи, представени от ищеца: Договор за наем на недвижим имот /земеделска земя/ от 27.08.2018г. и Договор за отдаване под наем на земеделска земя от 27.07.2016г, 5/Подписи от заявления за издаване на БДС, представени от ОД МВР В. Т., 6/Сравнителни образци от ТРРЮЛНЦ за ФЛ К. Б. Д.. Видно от СГрЕ, констатациите изключват пренасянето на подписа чрез „копиране“ и „поставяне“ от други документи.

Според СГрЕ, в областта на подписа, обект на изследване, не са открити следи от изтриване, поправка, коригиране и подложка, както и каквито и да са допълнителни интервенции, което го прави годен за сравнително графическо изследване.

Видно от СГрЕ, установена е вариантност в изписване на не-четимите елементи и парафа, както и свързаността и количеството на не-четимите, но и пълно съвпадение във структурния строеж, формата и направлението на движение при полагане като цяло, а така също и в отделни елементи, което е достатъчно за заключението, че подписите са положени от едно и също лице, като различията са вариантност на

Видно от СГрЕ, при извършеното сравнително изследване на подписа, обект на изследване, с подписите на К. Б. Д., е установено от ВЛ съвпадение в общите графически признаци като размер, наклон, темп на полагане и графичен строеж, както и посочените в заключението 14 частни графически признаци/досежно форма и направление на движението; размер на щриха; количество на движенията; взаимно разположение на елементите/.

ВЛ по СГрЕ заключава, че съвпадащите се общи и частни графически признаци са 3 устойчиви, идентификационната им значимост е голяма и в своята съвкупност и индивидуалност дават основание за извода, че подписът в представения Запис на заповед от 22.09.2018г. е положен от К. Б. Д..

Изслушано в СЗ ВЛ по СГрЕ Т. М. установява, че заключението му е категорично; че тежестта на документите, представени от ищеца, е еднаква с тази на документите, представени от ответната страна; ВЛ по СГрЕ установява, че ответникът има разновидност на подписите, т.е. многообразие, и извежда извод, че подписът на К. Б. Д. има вариантност.

ВЛ Т.М. по СгрЕ посочва, че пълномощникът на ответника „не пита за оспорения подпис, а пита за сравнителните образци“. ВЛ по СГрЕ установява в СЗ, че твърдените от адв.И. – ВТАК две успоредни и наклонени черти са нечетими елементи и ВЛ не ги е разчело като буквата „к“. ВЛ по СгрЕ установява, че те не са успоредни, а са под ъгъл.Има и успоредни, има и под ъгъл, има и където ги няма. ВЛ по СГрЕ установява в СЗ, че не може да се каже, че изписването на две наклонени черти е устойчив признак.Според ВЛ Т. М. по СГрЕ е неустойчив признак, защото някъде го има, някъде го няма.

По заявление по чл.417 т.10 пр.1 ГПК от заявителя „С.С.“ ЕООД, подадено в съда на 09.03.2022г., е образувано Ч.гр.д.№77/2022г. по описа на РС – Е., по което в полза на заявителя „С. С.“ ЕООД против ответника – длъжник К. Б. Д. са издадени заповед по чл.417 ГПК №49/10.03.2022г. и ИЛ №8/10.03.2022г. за сумата от 60 000лв., дължима въз основа на Запис на заповед, издаден на 22.09.2018г. в с.К., общ.Л., с падеж на 22.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 09.03.2022г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2 300лв. – разноски по делото, от които 1200лв. заплатена ДТ и 1100лв. – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.414 ал.2 ГПК е подадено писмено възражение от длъжника К. Б. Д., чрез пълномощника му адв.Пл. И. – ВТАК, срещу заповедта по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№77/2022г. по описа на ЕРС, което обуславя правния интерес у ищеца от предявяване в рамките на едномесечният срок по чл.415 ал.4 ГПК по реда на чл.422 ал.1 ГПК на настоящият пряк менителничен иск за установяване съществуването на оспореното му парично притезание за исковата сума.

В хода на заповедното производство по ч.гр.д.№77/2022г. по описа на ЕРС – един след издаване на заповедта по чл.417 ГПК, на 11.03.2022г. между заявителя „С. С.“ ЕООД – цедент и ищеца по делото „А.“ ЕООД, в качеството на цесионер, е сключен Договор за цесия, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера своето вземане по ИЛ №8/10.03.2022г., изд. по чгр.д.№77/2022г. по описа на ЕРС, в размер на 60 000лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и 2300лв. – съдебни разноски, за цена от 50 000лв., като прехвърленото вземане преминава в патримониума на цесионера, ведно с принадлежностите му, в деня на подписване на договора.

С договора за цесия от 11.03.2022г. цедентът възлага на цесионера да изпълни задължението му да уведоми длъжникът К. Б. Д. за прехвърленото вземане. С Пълномощно 4 цедентът „С. С.“ ЕООД упълномощава „А.“ ЕООД да го представлява във връзка с договор за цесия, като от негово име и чрез ЧСИ С. К. с рег.№ .... уведоми длъжника К. Б. Д. по Ил №8/10.03.2022г., изд. по чгр.д.№77/2022г. по описа на ЕРС, за прехвърлянето на вземането на „А.“ ЕООД, като подава, подписва и получава всякакви книжа и документи в тази връзка.

С уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД от „А.“ ЕООД, като пълномощник на „С. С.“ ЕООД, до К. Б. Д. /приложено към ИМ/ на длъжника е съобщен Договор за цесия от 11.03.2022г., което уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД е връчено чрез ПЧСИ Д. Ж. при ЧСИ С. К. на длъжника К. Б. Д. на 29.03.2022г., чрез пълномощника му адв.П. И. – ВТАК, последният упълномощен от К. Д. с пълномощно /л.31/ да го представлява, вкл. и по ИД №396/2022г. по описа на ЧСИ С. К. с район на действие ВТОС.