Определение № 207 от 27.02.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 207 гр. София, 27.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20251800500081 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по частна жалба от В. Н. З. срещу отказа по гр.д. № 2184/2024г. на РС- Ботевград да бъде освободена от заплащане на държавна такса за предявения от нея иск в размер на 50 лв.

Жалбоподателката счита, че първоинстанционният съд бил приложил неправилно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, като я тълкувал ограничително и достигнал до извода, че размерът на дължимата държавна такса не е висок, а тя разполага със средства да я заплати. Намира за неправилна преценката на БРС за социалния й статус и получавания от нея доход, както за кредитната й задлъжнялост и липсата на имущество, а също и за наличието на множество дела, по които е страна и следва да заплати държавна такса, вкл. образуваното изпълнително дело, по което е наложен запор на трудовото й възнаграждение, поради което сумите над минималния за страната доход се превеждали по сметка на ЧСИ. Счита, че първоинстанционният съд препятства достъпа й до правосъдие поради невъзможност за заплащане дължимата такса. Поддържа, че обжалваното определение било постановено в противоречие с цитирана от нея съдебна практика, съгласно която при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК съдът е длъжен да извърши преценка, налице ли са предпоставките за исканото освобождаване въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, като, след изясняване на общото материално състояние на страната, съдът е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени, дали молителят разполага с достатъчно средства за заплащането й. Моли съда да приеме, че не е в състояние да заплати дължимата държавна такса и да отмени обжалваното Определение № 1062/06.12.2024г., постановено по гр. дело № 2184/2024г., 2 гр. състав по описа на Районен съд Ботевград, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от държавна такса.

От фактическа страна съдът констатира, че производството по гр.д. № 2184/2024г. на РС- Ботевград е образувано по предявени от В. Н. З. против „Би енд 1 джи кредит“ ООД искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. второ и трето от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 300868328 от 08.02.2024 г., сключен с ответника, като заобикалящ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, и чл. 10а, чл. 21, ал. 1 от ЗПК, както и противоречащ на принципа на добрите нрави, а при условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на отделни клаузи от този договор.

С разпореждане № 1566 от 20.11.2024 г. съдията - докладчик по образуваното по така предявената искова молба дело я е оставил без движение и е дал указания на ищцата в едноседмичен срок да уточни нейния петитум и да заплати държавна такса от 50 лв., като представи доказателства за това.

С молба с вх. № 10150/04.12.2024 г. ищцата В. З. е отправила искане за освобождаване от внасяне на така опредЕ.та държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК поради липса на средства и висока кредитна задлъжнялост. С молбата е представена декларация за материално положение и имотно състояние, от която се установява, че ищцата е на 28 - годишна възраст, с месечен доход в размер на 1700 лева от трудово възнаграждение, както и че не упражнява други дейности като търговец и не получава допълнителни доходи от свободни професии, наеми или хонорари. Декларирала е, че не притежава движимо и недвижимо имущество, както и че не притежава акции, облигации, нито движими вещи със значителна стойност, влогове в банки или вземания от трети лица. Посочила е още, че има задължения към кредитни институции в размер на 160 000 лева.

При тези данни, районният съд е счел молбата за неоснователна и е постановил обжалваното в настоящото производство определение, като се е мотивирал, че ищцата е в трудоспособна възраст, няма доказателства за влошено здравословно състояние или за необходимост от издържане на ненавършили пълнолетие деца, а от декларираните данни за материалните й възможности може да се направи извод, че е в състояние да заплати дължимата държавна такса, която е в нисък размер.

С частната жалба срещу горното определение З. е представила доказателства за наложен запор на нейна банкова сметка към „Уникредит Булбанк“ ЕАД в размер на 43432,41 лева по изп. дело № 20247930400354 с взискател „Прокредит банк“ ЕАД.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, с оглед подаването й в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

Съгласно трайната съдебна практика (напр. Определение № 435 от 9.11.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2234/2020 г., III г. о., ГК, Определение № 361 от 5.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2725/2020 г., IV г. о., ГК, Определение № 276 от 21.05.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 298/2009 г., I г. о., ГК, Определение № 384 от 17.09.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2838/2019 г., III г. о., ГК), преценката за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски по делото е винаги конкретна и се прави въз основа на съпоставка между имущественото състояние на лицето и размера на дължимата такса, респ. очакваните разноски по делото.

В случая дължимата държавна такса е в нисък размер от 50 лв.

Същевременно, от данните по делото се установява, че молителката е в трудоспособна възраст и в добро здравословно състояние (поради липса на данни за противното), с месечен доход от 1700 лв., като не е представила доказателства в подкрепа на твърденията си за висока кредитна задлъжнялост от 160000лв., а представената от нея декларация е непълна в частта за семейно положение и – 2 евентуално – доходите на съпруга, поради което не обхваща част от възможните източници на доходи.

Съгласно съдебната практика, обективирана в Определение № 2033 от 1.07.2018 г. на САС по в. гр. д. № 2704/2018 г., „…за освобождаването от държавна такса законът е въвел критерии, които касаят материалното, здравословно и семейно състояние на молителя. Дали молителят отговаря на тези критерии съдът преценява въз основа на доказателства, които следва да бъдат предоставени от него. При липса на тези доказателства в пълен обем, съдът не може да извърши своята преценка, че са налице условията за освобождаване от държавна такса“. Следователно, непълната на декларация, чието подаване е в тежест на молителката, както и непредставянето на доказателства за твърдяната от нея кредитна задлъжнялост (което също е било в нейна тежест), са пречка пред формиране на извод за освобождаването й от заплащане на държавна такса, която в случая е в нисък размер от 50 лева. Дори да се приеме, че ищцата е длъжник по множество кредити на обща стойност 160000лв. (както е посочено в декларацията), това обстоятелство, само по себе си, не може да бъде аргумент нито за възможността, нито за липсата на възможност за заплащане на държавната такса, тъй като по делото не е доказано, кои кредитни задължения са изискуеми, както и какви са дължимите от ищцата вноски по тях, за да се направи обоснована преценка, каква част от доходите, които тя получава от трудово възнаграждение, се изразходват за погасяване на така твърдените кредитни задължения.

Поради това съдът намира, че молителката не е доказала необходимите предпоставки за освобождаването й от заплащане на държавна такса в производството по гр.д. № 2184/2024г. на РС- Ботевград . Молбата й в този смисъл е неоснователна и правилно е била отхвърлена, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С оглед гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1062 от 06.12.2024г., постановено по гр.д.

№ 2184/2024г. на РС- Ботевград, с което е оставено без уважение искането на В. Н.

З. за освобождаване от заплащане на държавна такса по това дело в размер на 50 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3