Решение № 47 от 12.01.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2193/2025
- Вид
- Решение № 47
- Подписан
- 12.01.2026
- В сила
- 12.01.2026
- Състав
- Анна Иванова, Емилия Лалева, Иван Анастасов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 318 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 47 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анна Иванова
Членове:
Иван Анастасов
Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Емилия Лалева Въззивно гражданско дело № 20255300502193 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Топлофикация *****“ ЕАД против решение №1881 от 22.04.2025 г., постановено по гр. д. № 1805/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което са отхвърлени предявените от „Топлофикация *****“ ЕАД, ЕИК ***** срещу Н. И. Д., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 4121/06.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8213/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, а именно: сумата от 2 974,78 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2021 г. по партидата на длъжника с абонатен номер № ***** за обект на потребление, находящ се в гр. *****, обезщетение за забавено плащане на главницата за доставка на топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 04.02.2022 г. в размер на 406,62 лв., главница в размер от 34,10 лв., представляваща стойност за дялово разпределение за периода от м. 04.2020 до м. 04.2021 г., обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение в размер на законната лихва за периода от 31.05.2020 г. до 04.02.2022 г. в размер на 3,35 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.02.2022 г., до окончателното й погасяване.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и
1 незаконосъобразност на решението. Счита се, че съдът неправилно не е кредитирал заключението на съдебно счетоводната експертиза, а при постановяване на решението си е взел предвид само данните от съдебно техническата експертиза. Поддържа се, че заключението на съдебно счетоводната експертиза и доказателствата по делото сочели на основателност на исковата претенция. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените искове да се уважат.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Третото лице – помагач на ищеца - „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище.
Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на "Топлофикация *****" ЕАД против Н. И. Д. с искане за признаване за установено, че ответникът му дължи сумата от 2974,78 лева, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия, доставена за периода от месец май 2018 г. до месец април 2021 г. по партидата на длъжника с абонатен № ***** за топлоснабден обект, находящ се в гр. *****; сумата от 406,62 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 04.02.2022 г.; сумата от 34,10 лв., представляваща стойност за дялово разпределение за периода от месец 04.2020 г. до месец 04.2021 г.; сумата от 3,35 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение в размер на законната лихва за периода от 31.05.2020 г. до 04.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 8213/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Н. И. Д. чрез назначения му особен представител е оспорил начисленото му количество топлинна енергия и дължимостта на претендираните суми.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество.
Между страните не е спорно, че ответникът е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № 21, находящ се в гр. ***** в жилищна сграда на ул. *****, което обстоятелство се установява от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****, том 197, дело № № ****.1997 г.
Представени са и декларация за отказ от вещно право на ползване, вписана в 2
СВ – ***** на 23.02.2012 г. и заявление - декларация за откриване на партида на името на ответника от 23.02.2012 г.
Видно от приетия по делото договор № 4741 от 11.10.2002 г., между Етажната собственост в сграда, находяща се в гр. *****, ул. ***** от една страна като „възложител“ и третото лице - помагач „Техем Сървисис“ ЕООД от друга страна като „изпълнител“ е сключен договор, по силата на който възложителите са възложили на изпълнителя да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, както и да извършва изготвянето на общата и индивидуалните сметки на потребителите на базата на реално постъпилото количество топлинна енергия, отчетено и фактурирано от "Топлофикация - *****" ЕАД.
Пред първоинстанционния съд е прието заключение на съдебно техническата експертиза, според което през исковия период сградата на ул.
***** се топлозахранва от една абонатната станция. Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани ежемесечно по Наредбата за топлоснабдяването и са отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите. Вещото лице е посочило, че през процесния период третото лице - помагач „Техем Сървисис“ ЕООД е извършвало дяловото разпределение на ТЕ в блока след отчет на уредите за дяловото разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. Вещото лице е отбелязало, че уредите в имота са отчетени за процесния период, като са попълнени документи за главен отчет, които са подписани от потребител, с изключение на периода 2019 – 2020 г., когато ответникът не е осигурил достъп. Отразено е, че в процесното жилище е имало монтирани 6 бр. отоплителни тела с 6 бр. топлоразпределители. Отопляемият обем на имота е 220 куб. м. В имота е ползвана топла вода и е начислявана ТЕ за загряване на водата. За периода 2019 г. – 2020 г., поради неосигурен достъп е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела, съгласно чл.
61, т. 6.5 от Наредбата за топлоснабдяването, а разходът за топла вода е изчислен на 2 броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно НТ. За периода 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация е изчислено от фирмата за дялово разпределение по формула, съгласно приложението към чл. 61, т. 6.1.1 от Наредбата за топлоснабдяване, в редакцията, действала към процесния период. Сумата от изравнителните сметки, подадени от фирмата за дялово разпределение като разлика от фактурираните суми по прогнозни данни за исковия период е в размер на 889,28 лв. за възстановяване. Размерът на дължимите суми за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г., съгласно издадените изравнителни сметки от „Техем Сървисис“ ЕООД, по месеци, показано в приложените таблици, е общо 3817,35 лв., в това число: 633,51 лв. – сума за ТЕ за сградна инсталация, 1798,72 лв. – сума за ТЕ за отопление на имота и 1385,12 лв. – сума за ТЕ за подгряване на водата.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно счетоводната експертиза, от ответника са извършени плащания и прихващания на обща стойност 4116,54 лв., с които са погасени задължения за топлоенергия за процесния имот с абонатен № ***** за периода от месец май 2018 г. до месец април 2021 г. За процесния период стойността на доставената за имота 3 топлинна енергия е в размер на 7091,32 лв., като на ответника са осчетоводени изравнителни сметки на обща стойност 2384,71 лв. Според вещото лице размерът на неплатеното задължение за доставена топлинна енергия – главница в процесния имот за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. е общо 2974,78 лева. Обезщетението за забава върху непогасените месечни главници за периода от 15.09.2019 г. до 04.02.2022 г. е в размер на 406,62 лева. Общият размер на главницата за начислена и неплатена сума за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г. е 34,10 лв. Обезщетението за забава върху непогасените главници за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 15.06.2020 г. до 04.02.2022 г. е в размер на 3,35 лв.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за стойността на консумираната от ответника топлинна енергия и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава.
В тежест на ищеца, сега въззивник, е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена; че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена; поставяне на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
По смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. В този смисъл ответникът е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.
Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с абонатен № *****.
Според чл. 31, ал. 1, от Общите условия клиентът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок, който съгласно чл. 33 от Общите условия е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от 4 закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД. По делото е установено с приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът цени като компетентно, обективно и обосновано, че през исковия период до имота на ответника е доставяна топлинна енергия, като количеството й е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата към процесния период нормативна уредба (Наредба № 16334/2007 г. за топлоснабдяването и Наредба № Е-РД-04-1/2020 г. за топлоснабдяването). При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.