Акт от 08.03.2022, Административен съд - Сливен
- Съд
- Административен съд - Сливен
- Дело
- 451/2021
- Подписан
- 08.03.2022
- В сила
- 08.03.2022
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 156, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 156, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 91, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 165, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2а, б. "а" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 120, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е № 49 гр. Сливен 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА при секретаря Галя
Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 451/2021 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 172, ал.
5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на „Кей Енд Ви” ООД,
ЕИК *******, представлявано от у.Г.П.Г. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0869-000821/08.10.2021 г., издадена от И.
Г. И.на длъжност п. и.към ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“ – Шумен, с която е наложено на „Евролийз Ауто“ АД - клон Сливен принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата - „Прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „Ситроен“ с рег. № ******за срок от 6 месеца, считано от 01.08.2021 г.“ и са отнети и 2 броя регистрационни табели № ******.
Заповедта се оспорва като неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, и при несъответствие с целта на закона. Заявява се, че оспорващият не е съгласен със заповедта, както и с фактическата обстановка, като твърди, че същата не отговаря на действителната. Моли съда да отмени заповедта, като издадена в противоречие с материалния закон.
В о.с.з. „Кей
Енд Ви“ ООД, редовно призовано, се представлява от Г. В.С., в качеството му на юрисконсулт на дружеството, надлежно упълномощен, който поддържа жалбата.
Претендира разноски. Подробни съображения излага в писмена защита.
Ответникът по жалбата - п. и.към ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“ – Шумен, редовно призован, не се явява. Явява се гл. юриск. И.И., надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0869-000821/08.10.2021 г., издадена от И. Г. И. на длъжност п. и. към ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“ – Шумен е наложено на „Евролийз Ауто“ АД - клон Сливен принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата - „Прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „Ситроен“ с рег.
№ ******за срок от 6 месеца, считано от 01.08.2021 г.“, затова че на 01.08.2021 г. в 11, 07 ч. в Община Шумен, на път втори клас № 73, в посока към гр. Варна, на кръстовището с път I-7, собственият й товарен автомобил „Ситроен“ с рег. № ******е бил управляван от Н.
М. М.с ЕГН **********, който управлява МПС със СУМПС № *******образец В., след изтичане на 3 месечния срок от последното му влизане на територията на РБ, за което му е съставен АУАН с бл. № GA
477222/01.08.2021 г.
От Свидетелство за регистрация на МПС с рег. № ******се установява, че собственик на автомобила е „Евролийз Ауто“ ЕАД - клон Сливен, ползвател е „Кей Енд Ви” ООД.
Сключен е договор за финансов лизинг на 27.03.2017 г. между „Евролийз Ауто“ ЕАД - клон Сливен – лизингодател и „Кей Енд Ви” ООД – лизингополучател с предмет на лизинга товарен автомобил „Ситроен“; Шаси: ***********;
Двигател ***********- краен срок за изплащане на вноските по лизинга
20.03.2022 г. По силата на посочения договор автомобила е предаден на „Кей Енд
Ви” ООД.
По делото е приложена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0869-000625 от 03.08.2021 год. издадена във връзка със същият съставен АУАН с бл. № GA 477222/01.08.2021 г. по отношение на Н. М. М., за това че на 01.08.2021 г. в 11, 07 ч. в Община Шумен, на път втори клас № 73, в посока към гр. Варна, на кръстовището с път I-7, управлява товарен автомобил „Ситроен“ с рег. № ******собственост на „Кей Енд Ви” ООД със СУМПС № *******образец В., след изтичане на 3 месечния срок от последното му влизане на територията на РБ.
Тази заповед е обжалвана от „Кей Енд Ви”
ООД /настоящ жалбоподател/ пред Административен съд – Сливен и е образувано Адм. дело № 333/2021 год., по което с Определение № 356/13.10.2021 год. жалбата е оставена без разглеждане и образуваното адм. дело е прекратено, поради оттегляне на оспорения административен акт, за което е издадена Заповед № 869з-191 от 08.10.2021 год. с която е оттеглена оспорената ЗПАМ № 21-0869-000625 от 03.08.2021 год. поради установяване, че собственик на товарен автомобил „Ситроен“ с рег. № ******е „Евролийз Ауто“ ЕАД - клон Сливен. Определението на съда е влязло в сила на 27.10.2021 г.
По делото са разпитани като свидетели актосъставителят и свидетелят по АУАН, чиито показания съдът кредитира, като безпротиворечиви и взаимно допълващи се и от които се установява обстоятелствата по констатираното нарушение, а именно управление на МПС от Н. М. М.– б. г., със СУМПС, издадено от В., след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в РБ, без същото да е подменено с национално СУМПС след пребиваване повече от 3 месеца.
Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от
АПК съдът намира следното от правна страна:
Оспореният административен акт не е връчен на жалбоподателя. На 06.12.2021 г. от „Евролийз Ауто“ ЕАД заповедта е била съобщена на „Кей Енд Ви” ООД /л.10/. Жалбата е изпратена на 20.12.2021 г., в срока по чл. 149, ал. 1 от
АПК. Жалбоподателят е ползвател на автомобила по силата на договор за лизинг и е вписан като такъв в СРМПС – товарен автомобил с рег. № ******/л.17/ . Поради прекратяване регистрацията на автомобила за срок от 6 месеца, считано от 01.08.2021 г. с оспорената заповед се преустановява възможността на „Кей Енд Ви”
ООД да ползва автомобила, т. е. засягат се права и законни интереси на жалбоподателя, поради което по арг. на чл.
21, ал. 1 от АПК и чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБългария жалбата е допустима. В този смисъл е определение по адм. д. № 3485/2018 г. на ВАС.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.
1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал.
1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Съгласно чл.
172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на основание чл. 165, ал. 1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП /л. 22/. Със Заповед № 372з-2348/16.08.2021г. Директорът на ОД на МВР - гр. Шумен е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП), в т. ч. служители на длъжност п. и.в сектор „ПП“ - с компетентност на територията на цялата Областна дирекция на МВР – Шумен /л. 21/.Настоящата заповед е издадена от И. Г. И., който видно от удостоверение рег. № 372000-1883/27.01.2022 г., издадено от Началник сектор КАПОЧР при ОД на МВР - Шумен, заема длъжността п. и.V степен в сектор
„ПП“, считано от 25.07.2019 г. до настоящия момент и към 08.10.2021 г. не е бил в платен годишен отпуск или в отпуск поради временна нетрудоспособност и на когото са делегирани правомощия по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. При това положение съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен от директора на ОДМВР – Шумен.
Заповедта е издадена в изискуемата от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл. 59, ал. 2 от същия кодекс реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС „Ситроен“ с рег. № ******от Н. М. М.– б. г., със СУМПС, издадено от В., след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в РБ, без същото да е подменено с национално СУМПС след пребиваване повече от 3 месеца. В обстоятелствената част на ЗППАМ се съдържа изложение на конкретните факти, установени при проверката, като посочването на съставения АУАН против водача на товарния автомобил съставлява част от фактическата обстановка. Административният орган е възпроизвел всички обстоятелства, релеванти за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание – чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. С оглед изложеното съдът преценява като неоснователно възражението на оспорващия за липсата на мотиви при издаване на оспорената заповед.
Предмет на настоящото съдебно производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0869-000821/08.10.2021 г., издадена от И. Г. И.на длъжност п. и.към ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“ – Шумен, с която е наложено на „Евролийз Ауто“ АД - клон Сливен принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата - „Прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „Ситроен“ с рег. № ******за срок от 6 месеца, считано от 01.08.2021 г.
Така оспорената в настоящото съдебно производство заповед представлява повторно издаден административен акт, тъй като първоначално издадената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0869-000625 от 03.08.2021 год., с която на „Кей Енд Ви” ООД е наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, при напълно идентични мотиви е била оттеглена, съответно производството по образуваното административно дело № 333 по описа за 2021 година на Административен съд – Сливен с Определение № 356/13.10.2021 год. е прекратено и оставена без разглеждане жалбата на „Кей Енд Ви” ООД /настоящ жалбоподател/.
Съгласно чл.
156, ал. 1 от АПК при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал. С посочената норма законодателя е установил правото на административния орган, чиито акт се оспорва в съдебното производство, да оттегли акта си и правомощието му да издаде акт, чието издаване е отказал. Така макар и различни по своето съдържание те имат една цел – органът да упражни законосъобразно предоставената му държавна власт и чрез това да не засяга субективни права, свободи и законни интереси на адресатите на акта. С упражняване на оттеглянето органът едностранно прекратява действието на акта и едностранно премахва възможността да се породят целените с него правни последици. Причините, поради които органа оттегля акта си, са ирелевантни за съда.
Правото на оттегляне на акта като процесуално действие, по своята същност е аналогично на правото на преразглеждане на акта от органа по смисъла на чл. 91, ал. 1 от АПК.
В разпоредбата на чл. 156, ал. 3 от АПК е предвидено, че оттегления акт може да бъде издаден повторно само при нови обстоятелства, т. е. установява се забрана за повторно издаване на оттегления акт при същите фактически обстоятелства. От данните по делото е безспорно, че процесната заповед и оттеглената такава имат един и същ предмет и са издадени въз основа на напълно идентични фактически установявания, отразени в съставените в двете административни производства актове. Фактическите основания за издаване на административния акт са онези факти и обстоятелства от обективната действителност, които мотивират приложимостта на конкретна правна норма, представляваща правното основание за издаване на акта. Със заповед за прилагане на ПАМ № 21-0869-000625 от 03.08.2021 год, същият орган - И. Г. И.на длъжност п. и.към ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“ – Шумен, издал и процесната заповед за прилагане на