Решение № 107 от 25.02.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 4819/2023
- Вид
- Решение № 107
- Подписан
- 25.02.2025
- В сила
- 25.02.2025
- Състав
- Камелия Маринова, Елизабет Петрова, Емилия Донкова
Други актове по делото
- Определение № 5473 от 26.11.2024 · Камелия Маринова, Веселка Марева, Емилия Донкова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 287, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 - чл. 293 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 - чл. 293 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 - чл. 293 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 - чл. 293 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал.1 · Закон за общинската собственост
- чл. 3, ал. 2, т. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 140 · Конституция на Република България
- чл. 290 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 107 гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове:
Емилия Донкова
Елизабет Петрова при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20238002104819 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от 31.07.2023 г. на ищцата М. Д. М. (починала на 18.08.2023 г., в чиито права са конституирани наследниците й по закон А. Г. З. и М. Г. В.), подадена чрез пълномощника й адвокат М. Г., против решение № 792 от 12.06.2023 г., постановено по гр. д. № 3157 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - София, с което е отменено решение № 262420 от 19.07.2022 г. по гр. д. № 3010/2020 г. на Софийски градски съд в атакуваната му част за уважаване на исковете и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от М. Д. М. против Столична община искове по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на счупване на две кости на лява глезенна става при падане по стъпала - общинска собственост, настъпило на 06.12.2018 г., в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.12.2018 г. и за имуществени вреди - разходи за лечение на счупване на две кости на лява глезенна става при падане по стъпала - общинска собственост, настъпило на 06.12.2018 г. в размер на 1180 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.12.2018 г.
Първоинстанционното решение № 262420 от 19.07.2022 г. по гр. д. № 3010/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения от М. Д. М. против Столична община иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на счупване на две кости на лява глезенна става при падане по стъпала - общинска собственост, 1 настъпило на 06.12.2018 г., в размер на разликата от присъдените 25 000 лв. до претендираните 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.12.2018 г., като М. Д.
М. е осъдена да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., е влязло в сила като необжалвано.
Столична община в писмен отоговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С определение № 5473 от 26.11.2024 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цел преценка дали по въпроса „може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства или на несъществуващи такива, без да обсъди останалите събрани и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни и следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и по какъв начин се извършва анализ на показанията на свидетелите“ въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по решение № 22 от 29.06.2017 г. по гр. д. № 2113/2016 г., І г. о., а по въпроса „относно задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно изложи в решението си върху кои доказателства основава възриетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не“ – на решение № 173 от 6.11.2020 г. по гр. д. № 4404/2019 г., ІІІ г. о.
Данните по делото са следните:
Въззивният съд е констатирал, че исковете са основани на твърденията, че на 06.12.2018 г., в с. Владая, район „Витоша“ на Столична община, около 05:20 часа ищцата е претърпяла инцидент на непочистен от лед и сняг участък от стъпалата, свързващи ул. "Елен" и ул.
„Войнишко въстание“, като се подхлъзнала и паднала; изпитала остра болка в лявата глезенна става и с помощта на две жени, свидетели на инцидента, успяла да се прибере до дома си на ул. „проф. Иван Шишманов“ № 19. На 07.12.2018 г. била приета в УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“ ЕАД, където било установено счупване на две кости на лявата глезенна става - ляв фубиларен и медиален малеол. Била извършена кръвна репозиция на счупените кости, като същите са фиксирани с метални импланти – плака, винтове и „Киршнерови игли“. Проведена е медикаментозна терапия. В продължение на два месеца търпяла болки и страдания, които били с висок интензитет; невъзможно било да натоварва левия крак, който бил обездвижен в областта на стъпалото. Това състояние причинило и редица битови неудобства и затруднения да се обслужва сама. За лечението си разходвала сумата 1180 лв., с която заплатила остеосинтезните импланти, вложени за фиксиране на счупените кости, който разход не се покрива от НЗОК.
Ответната община е оспорила исковете с доводи, че: травмата не е получена при посочените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства; възрастта и здравословното състояние на ищцата обосновават извод за битова злополука; ищцата не е посочила в кой точно участък е настъпило твърдяното падане, с което затруднява неговата защита; ищцата не е подала сигнал на тел. 112, както и не е подала сигнал до кметството в с. Владая или в 2
Столична община за това увреждане преди подаване на исковата молба в канцеларията на съда на 18.03.2020 г.; снегопочистването е възложено на търговски дружества, които редовно по установен график са почиствали улиците и тротоарите от сняг и лед.
От фактическа страна съдът е приел за установено, че ищцата, [дата на раждане] е била приета на 7.12.2018 г. в 11:53 часа в „І-ва клиника по ортопедия и травматология“ на УМБАЛСМ „ Н. Н. Пирогов“ и изписана на 13.12.2018 г. в 12:00 часа. Издадена е епикриза, в която е записано, че по сведение на пациента е „пострадала в деня преди приема при падане във Владая“. Обективното състояние е било общо задоволително, била е контактна, адекватна, имала е оток и деформация в областта на лява глезенна става с болки и невъзможни движения. Извършена е операция с поставяне на метални импланти, които са на стойност 1180 лева с ДДС, съгласно издадена фактура на 10.12.2018 г. Медицинската експертиза потвърждава получено закрито счупване на двата малеола на лявата глезенна става. Уточнява, че тази травма често се получава при възрастни жени при стъпване накриво, Подбедрицата се отклонява спрямо ходилото в странична посока, вследствие на което скочната кост натиска и счупва външния малеол, подбедрицата се измества странично и оказва натиск върху вътрешния малеол, който се счупва.
Във връзка с искането си за освобождаване от държавна такса ищцата е представила решение на ТЕЛК, с което е определена пожизнено 74 % трайно намалена работоспособност за наличните заболявания – хронична исхемична болест на сърцето; стенокардия; периферен отоневрологичен синдром; двустранно намален слух; двустранен нефролитиаз; двустранна коксартроза; двустранна гонартроза; спондилоартроза.
Апелативният съд е посочил, че не кредитира показанията на разпитаните свидетели относно датата, мястото и часът, в който ищцата твърди, че е получила счупването.
Първият свидетел С. Б. З. твърди, че живеят в една „махала“ и всяка сутрин излизат за работа и се засичат по пътя в едно и също време, около 05:30 часа. Съдът е приел за достоверно обстоятелството, че живеят в близост и се познават, но не и че ищцата всяка сутрин в 05:30 часа отива на работа. Ищцата е [дата на раждане] и на 06.12.2018 г. е 77 – годишна, а от 2011 г. е с призната трайна и пожизнена 74 % загуба на работоспособност.
Никой работодател не би я приел на работа, а и заболяванията, от които страда ищцата /исхемична болест на сърцето; стенокардия; периферен отоневрологичен синдром; двустранно намален слух; двустранен нефролитиа з; двустранна коксартроза; двустранна гонартроза; спондилоартроза/ я правят непълноценна за работата, каквато твърди да упражнява и нейният внук - вторият свидетел. Съдът е счел за недостоверени показанията на свидетелите, че инцидент е имало и е настъпил на 06.12.2018 г., около 05:20 часа, при който ищцата е получила счупване на левия глезен и това е станало в присъствието на свидетеля З.. Посочил е, че показанията на свидетелката са непоследователни и в противоречие с твърденията в исковата молба, че ищцата с помощта на свидетелите очевидци е била обратно заведена в нейния дом. Свидетелката З. твърди, че е помогнала на ищцата да се придвижи до спирката, като никой от присъстващите на инцидента (ищцата, свидетеля З. и втората жена, която не е персонифицирана) не са потърсили помощ на тел. 112. Ако ищцата е била получила това увреждане на 06.12.2018 г. в 05:20 часа на уличната инфраструктура е 3 щяла незабавно да потърси помощ на тел. 112, да дойде кола с екип на Спешна медицина, да се локализира мястото и часа на инцидента, да се транспортира пострадалата същия ден в здравно заведение и да се окаже своевременна медицинска помощ. Ако ищцата е пострадала при така твърдения инцидент с остра болка и невъзможност да ходи свидетелката З. е тази, която ще позвъни на тел. 112, но вместо това последната твърди, че с нейна помощ са продължили движението по стъпалата към центъра на [населено място] и автобусната спирка в посока, обратна на дома на ищцата – ул. „Проф. Иван Шишманов“. Ако ищцата е получила това увреждане на 06.12.2018 г. в 05:20 часа нейните близки/низходящи са щели да поискат да бъде обслужена от екип на Спешна медицина или те още същия ден да я транспортират до здравното заведение. Ако ищцата е получила това увреждане на 06.12.2018 г. в 05:20 часа ищцата и нейните низходящи щяха да подадат най-малкото гневен сигнал до кмета на с. Владая и/или до Кмета на Столична община. Така изброените обстоятелства са обосновали решаващият извод на въззивния съдебен състав, че ищцата е била приета на 07.12.2018 г. в 11:53 часа за лечение в УМБАЛСМ „Н. Пирогов“, но това увреждане не е получено на 06.12.2018 г. в 05:20 часа при обстоятелствата, описани в исковата молба и вменяващи задължение на ответника да заплати обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.
В мотивите е посочено, че практиката на съдебния състав, а и споделяна от други състави установява зачестили случаи на неоснователно предявени искове от граждани с посоченото правно основание и домогвания да получат обезщетения от общини.
По тези съображения въззивният съд е направил извод, че ищцата е претърпяла инцидент, който най-вероятно има битов характер и е пряка и непосредствена последица от нейната възраст и увредено здравословно състояние, но тези вреди не са в причина връзка с поведение на ответника и на лицата, на което е възложил почистването на инфраструктурата от сняг и лед.
По основанието за допускане на касационно обжалване:
По първия от поставените въпроси („може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства или на несъществуващи такива, без да обсъди останалите събрани и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни и следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и по какъв начин се извършва анализ на показанията на свидетелите“) с решение № 22 от 29.06.2017 г. по гр. д.
№ 2113/2016 г., І г. о. е дадено следното тълкуване: Задължението на въззивния съд в решението си да обсъди събраните доказателства произтича от правомощията му на инстанция по същество (чл. 271 ГПК). То възниква, тогава когато: 1) в жалбата или в писмения отговор е въведено оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение поради необсъждане или превратно обсъждане на събраните доказателства за твърденията по правата и възраженията, които страните своевременно са заявили и/ или 2) във въззивната жалба или в писмения отговор е въведено основателно оплакване, че в първоинстанционното решение неправилно е приложена доказателствената тежест (чл. 154 ГПК) и/ или 3) въззивният съд за пръв път прилага правилно нормата, регулатор на спорното материално правоотношение и това налага обсъждане на относим факт, който първата 4 инстанция неправилно е квалифицирала като ирелевантен или за който неправилно е приела да е ненужно да обсъди според крайния изход на спора и/ или 4) пред въззивната инстанция са събрани нови доказателства за относими факти от значение за крайния изход на спора… За да признае или да отрече претендираните права или възражения, въззивният съд е длъжен в мотивите си да посочи кои относими факти, предопределящи крайния изход по правния спор, намира за доказани и кои намира недоказани. Въззивният съд може да обоснове своето решение и на недопустими доказателства, ако в жалбата няма нарочно оплакване за това.
Разпечатката съдържа 30 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f55bfa23-4a49-4e39-9841-fad4b7f340e6