Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 660 от 04.08.2023, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 398/2023
Вид
Решение № 660
Подписан
04.08.2023
Състав
АНТОАНЕТА ВЪЛЧЕВА МИТРУШЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 76а, ал. 8 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 7, ал. 2 · Наредба за реда и начина за въвеждане на бандеролите за бутилирани алкохолни напитки

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 660 гр. Хасково, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково в открито съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА при участието на секретаря Ангелина Латунова, като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева адм.д. № 398 по описа на Административен съд – Хасково за 2023 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76с, ал. 8 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).

Образувано е по жалба на „ВЕРСУС“ ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя А.П.Д., против Решение № РТД 3000-674/200323/32-120164 от 20.03.2023 г. на Директора на Териториална дирекция „Митница Пловдив“, в частта по т. 2, с която е отказано издаване на удостоверение за регистрация на сертифициран изпращач за акцизни стоки с код по КН 22082088, 22083011, 22083082, 22086011 и 22089048.

В жалбата се твърди, че в хода на производството по издаване на решението са били допуснати съществени процесуални нарушения и че същото противоречи на материалния закон и е издадено в несъответствие с целта му.

Във връзка с първото твърдение се изтъква, че решението е немотивирано – не било спазено изискването на чл.

59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не били налице аргументи, обосноваващи отказа за издаване на исканото удостоверение. Фактически основания за постановения отказ, съответно и такива, кореспондиращи с правните, липсвали. Мотивите били неясни, противоречащи на практиката и действащата нормативна уредба към момента на влизане в сила на Раздел XI на ЗАДС.

На следващо място, не било налице материалноправно основание за издаване на акта. Счита се, че в обхвата на съдебния контрол следвало да бъде и проверката дали актът е издаден с цел, различна от целите на приложимите нормативни актове, и при превратно упражняване на властнически правомощия.

Относно твърдението за издаване на оспорената част на решението в несъответствие с целта на закона се изтъква, че административният орган нарушил принципа на законност по чл. 4 от АПК, както и принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. В тази насока се посочва, че с § 47 от Закона за изменение и допълнение на ЗАДС (ДВ, бр. 12 от 11.02.2022 г., в сила от 11.02.2022 г.), се въвеждали разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/262 на Съвета от 19 декември 2019 г. за определяне на общия режим на облагане с акциз (OB, L 58/4 от 27 февруари 2020 г.), на Директива (ЕС) 2020/1151 на Съвета от 29 юли 2020 г. за изменение на Директива 92/83/ЕИО за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки (OB, L 256/1 от 5 август 2020 г.) и на Директива (ЕС) 2019/2235 на Съвета от 16 декември 2019 г. за изменение на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и Директива 2008/118/EО относно общия режим на облагане с акциз по отношение на отбранителните дейности в рамките на Съюза (0В, L 336/10 от 30 декември 2019 г.). Съгласно § 48, ал. 1 от ЗИД на ЗАДС, в 6-месечен срок от влизането в сила на закона министърът на финансите привеждал в съответствие с него правилника за прилагането му, а според ал. 2 на същия параграф, в едногодишен срок от влизането в сила на измененията и допълненията на правилника за прилагане по ал. 1 лицата привеждали дейността си в съответствие с изискванията на чл. 80, ал. 4. Видно било обаче от нормативната база на Република България, че нито Правилника за прилагане на ЗАДС, нито Наредбата за реда и начина за въвеждане на бандеролите за бутилирани алкохолни напитки, били приведени във вид, указващ реда, по който следвало да бъдат прилагани съответните процедури по регистрация на сертифициран изпращач, респективно получател. По силата на направените нормативни промени вече съществувал нов механизъм за регистрация на сертифициран изпращач – без да бил ограничен кръгът от изпращачи – физически и юридически лица, който не отговарял на нормативната уредба за допустимост на вида (бутилиран алкохол), допускан за изнасяне.

Респективно налице бил пропуск в нормативната уредба, който освен условията за регистрация на сертифициран изпращач, следвало да въвежда и обектите, които попадали под обхвата на тези изисквания, продуктите, които подлежали на контрол, местата, от които следвало същите да бъдат експедирани до митническия контрол и съответно да престояват до момента на издаване на разрешението за изнасянето им за други държави членки. Към настоящия момент такива места били т.нар. митнически складове. Изложеният фактически и правен казус следвало да бъде нормативно уреден и налагането на глоби и постановяването на откази по направени искания за издаване на удостоверения за регистрация по направените нововъведения, в сила от 13.02.2023 г., трябвало да бъдат предшествани от обосновани подзаконови актове – правилници, наредби и други нормативни актове С оглед гореизложеното, дружеството жалбоподател моли съдът да постанови решение, с което да отмени оспорената част на административния акт и да му присъди направените разноски по делото.

В съдебно заседание процесуалният представител на оспорващото дружество поддържа така подадената жалба. Твърди, че протоколът за извършване на проверка на „ВЕРСУС“ ООД във връзка с подаденото заявление за издаване на удостоверението, бил съставен на 21.03.2023 г., а процесното решение било издадено на 20.03.2023 г., тоест ден по-рано. При положение, че от проверката ставало ясно, че на дружеството следвало да се постанови отказ по отношение на бутилиране на високоалкохолни напитки, незаконосъобразно бил издаден актът по т. 2 – ден преди протокола от извършената проверка, в който били обективирани резултатите от нея. В мотивите на решението било налице изрично позоваване и възпроизвеждане на мотиви от протокола от 21.03.2023 г. На база така изложеното се счита, че е налице съществен порок на обжалваното решение, обосноваващ нищожност.

Твърди се и че съществува пропуск в нормативната уредба, която освен условията за регистрация на сертифициран изпращач, следвало да въвежда и обектите, които попадат в обхвата на тези изисквания, които подлежат на контрол, местата, на които следва да бъдат експедирани до митнически контрол и съответно да престояват до момента на издаване на разрешение. Към настоящия момент този въпрос бил регламентиран дотолкова, доколкото били налице така наречените „митнически складове“, но те не кореспондирали с нововъведената норма (раздел), в сила от 13.02.2023 г.

Всичко това следвало да бъде нормативно уредено и налагането на глоби и постановяването на откази по направените искания за издаване на удостоверения за сертифициран изпращач да бъдат ясно регламентирани и чак тогава да бъдат въведени санкционни разпоредби и съответно санкционни актове. В този смисъл, в доклада за проведената работната среща (на служители на Агенция „Митници“) било записано, че били разисквани и промени в Правилника за прилагане на ЗАДС, като се отчитал факта, че на този етап промяната на този Правилник била все още на етап обществено обсъждане, тоест не били въведени правилата и нормите, по които следвало да се прилагат тези нови разпоредби – в сила от 13.02.2023 г. Следователно не била налице актуализация на подзаконовия нормативен акт, който да бил съобразен с нововъведенията на закона. Нито Правилника за прилагане на ЗАДС, нито Наредбата за реда и начина на въвеждане на бандеролите, били преведени във вид, указващ реда, по който следвало да бъдат прилагани съответните процедури по регистрация на сертифициран изпращач и респективно получател.

Ответната страна – Директор на

Териториална Дирекция „Митница Пловдив“, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител по делото, посочва, че било безспорно доказано, че лицето, кандидатствало за издаване на удостоверение за сертифициран изпращач, не притежавало правата и възможностите да съхранява стоки в склад с алкохолно съдържание 15 % и над 15%, тъй като съгласно ЗАДС облепването с български бандерол било допустимо в лицензирани данъчни складове. Жалбоподателят не бил лицензиран складодържател, което го ограничавало в действията с такива продукти. Наличието или липсата на пропуск в нормативната база, не опорочавало издаденото решение.

Допълнителни съображения за неоснователност на оспорването се излагат в писмени бележки. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 20.02.2023 г. оспорващото дружество „ВЕРСУС“

ООД, чрез управителя си, е подало Искане, заведено в ТД „Митница Пловдив“ с вх.№ 32-66794/20.02.2023 г. (л. 44), в което е обективирана молба юридическото лице да бъде регистрирано като сертифициран изпращач на акцизни стоки.

Последните са изброени по вид и с кодове, в приложение 1 към искането, като сред тях са стоки с код по КН 22082028,

22083011 – уиски, 22083082 – уиски, 22086011 – водка и 22089048 – гроздова ракия.

Във връзка със заявлението до „ВЕРСУС“ ООД е изпратено писмо с рег.№ 32-74607/24.02.2023 г. (л. 38), получено на 28.02.2023 г., с което Директорът на ТД „Митница Пловдив“ е указал на заявителя, че следва да отстрани констатирани нередовности на искането и да представи допълнителна информация.

С Уведомление вх.№ 3281332/01.03.2023 г. (л. 32) дружеството, чрез управителя си, е отстранило нередовностите и е предоставило исканата информация, като е коригирало и информацията в приложение 1.

С писмо рег.№

32-98384/14.03.2023 г. (л. 30), управителят на „ВЕРСУС“ ООД е уведомен, че по повод подаденото заявление се извършва служебна проверка за изпълнение на условията за регистрация, която към момента на издаване на писмото не била приключила, като е отправена молба непроизнасянето на директора в срока по чл.

76а, ал. 8 от ЗАДС да не се счита за мълчалив отказ.

На 20.03.2023 г. е издадено оспореното Решение № РТД

3000-674/200323/32-120164, с т. 2 от което Директорът на ТД „Митница Пловдив“ е отказал издаване на удостоверение за регистрация на сертифициран изпращач за акцизни стоки (бутилирани алкохолни напитки) с кодове по КН 22082088, 22083011, 22083082, 22086011 и 22089048. С т. 1 от решението е уважено искането за издаване на удостоверение за регистрация на сертифициран изпращач за акцизни стоки – тихи вина с код на АП W300 и бира с код АП B000, с алкохолни градуси и кодове по КН, подробно описани в приложени 1 към уведомление вх.№32-81332/01.03.2023г.

Решението е връчено лично на управителя на оспорващото дружество на 29.03.2023 г. (л. 21), а жалбата срещу него е подадена в съда на 10.04.2023 г.

По делото, като част от административната преписка, е представена разпечатка от Доклад, регистриран с рег.№ 32-103436/17.03.2023 г. в деловодната система на Агенция „Митници“, съставен от и.д. Началник на отдел „Акцизна дейност“ в ТД „Митница Пловдив“ и други служители на отдела, и изготвен под формата на електронен документ, подписан с електронен подпис. В същия се посочва, че на 14 и 15.03.2023 г. била проведена среща с участници: Директор на дирекция АДМ на ЦМУ – С. Г., и служители от трите отдела на дирекцията, както и от отдели „Акцизна дейност“ в териториалните дирекции в страната. От директора на посочената дирекция е било изразено становище, че не могат да се включат в удостоверението за сертифициран изпращач бутилирани алкохолни напитки с алкохолно съдържание равно или по-голямо от 15 % vol., тъй като за да бъдат освободени на територията на страната, същите в общия случай следвало да бъдат облепени с български акцизен бандерол. Възможността да се освободят за потребление без бандерол била изключение – за унищожаване. Така освободените акцизни стоки, облепени с бандерол, не можело да бъдат транспортирани до друга държава членка или да бъдат изнасяни, съгласно забраната на чл. 7, ал. 2 от Наредба за реда и начина за въвеждане на бандеролите за бутилирани алкохолни напитки, съгласно която не се допускал износ или изпращане до друга държава членка на бутилирани алкохолни напитки, облепени с бандерол по смисъла на наредбата.