Решение № 764 от 12.07.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. Перник, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720101516 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.

Образувано е по искова молба на М. З. В., с ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника му – адв. К. П. против „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: 113012360, със седалище и адрес на управление – гр. Перник, ТЕЦ Република, с която се иска съдът да признае за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество следните суми: сумата от 1 367.38 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 330.05 лева – обезщетение за забава за периода от 30.06.2009 г. до 18.10.2012 г., както и направените разноски по делото в размер на 283.95 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2012 г., до окончателното й плащане, за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.04.2013 г. по ч.гр.д. № 7961/2012 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са предмет на изп.д. № 362/2013 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова и изп.д. № 1688/2021 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева, поради погасяването им по давност. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и обезщетение за забава за съответните периоди били начислени от ответника за топлоснабден имот. Доколкото същите не били заплатени ответното дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ищеца, като в тази връзка било образувано ч.гр.д. № 7961/2012 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на последното била издадена заповед за изпълнение като с нея наред със сумите за главница и обезщетение за забава в полза на дружеството били присъдени и разноските по делото.

1

След влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 7961/2012 г. по описа на Пернишкия РС за вземанията по заповедта в полза на дружеството бил издаден и изпълнителен лист от 18.04.2013 г.

За събиране на вземанията си дружеството образувало изп.д. № 362/2013 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова. По същото обаче последното извършено изпълнително действие било от 17.06.2013 г. В тази връзка в исковата молба се излагат подробни доводи, че процесните вземания били погасени по давност като в тази връзка се поддържа, че приложима била кратката три годишна погасителна давност, относима към периодичните плащания – съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Дори да се приемела за приложима общата 5 годишна давност обаче тя също била изтекла. Излагат се доводи с оглед приложението на ППВС № 3/1980 г. на ВС и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай, като е цитирана и незадължителна практика на ВКС.

Независимо от погасяването по давност на процесните суми ответното дружество образувало второ изпълнително дело № 1688/2021 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева. По същото по искане на ответника били предприети изпълнителни действия.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. С исковата молба не са представени писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бездействал по отношение принудителното събиране на процесните вземания, а напротив – образувал е две изпълнителни дела въз основа на представения по делото изпълнителен лист, а именно: изп.д. № 362/2013 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова и изп.д. № 1688/2021 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева. В хода на посочените изпълнителни дела били предприемани регулярно множество изпълнителни действия, които прекъсвали давността за процесните вземания.

По тези съображения и дружеството счита, че същите не са погасени по давност. В тази връзка се излагат подробни доводи с оглед приложението на Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. Цитирана е и съдебна практика – Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

Изразява се съгласие по делото да бъде изискан препис от изп.д. № 1688/2021 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева.

В хода на производството по делото са представени: изп.д. № 362/2013 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова и изп.д. № 1688/2021 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева.

В съдебно заседание, проведено на 20.06.2022 г., ищецът чрез процесуалния си представител изразява писмено становище за уважаване на исковете.

2

Процесуалният представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и видно от материалите по приложените изп.д. № 362/2013 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова и изп.д. № 1688/2021 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева от ответното дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК срещу ищеца М. З. В. за вземанията, предмет на настоящото производство – за вземането за главница, както и за обусловените от същото вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски.

В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 6146 от 09.11.2012 г. по ч.гр.д. № 7961/2012 г. по описа на РС Перник.

Доколкото заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист от 18.04.2013 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от 14.06.2013 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Елена Добренова, като на последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това число като наложи запор върху вземания на длъжника М.

З. В..

От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 362/2013 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на длъжника М. З. В. като до него е изпратена и покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ от 28.06.2013 г. – връчена на длъжника чрез неговата съпруга на 20.07.2013 г. Наложен е и запор на трудовото възнаграждение на длъжника на дата 12.09.2013 г.

Извън посочените действия по изпълнителното дело не са осъществявани никакви други действия, нито са подавани молби от взискателя. Няма данни по изпълнителното дело да са постъпвали суми за погасяване на задълженията.

Въз основа на изпълнителния лист от 18.04.2013 г. по молба на взискателя ответник от 03.08.2021 г. срещу М. З. В. е образувано и второ изпълнително дело № 1688/2021 г. – по описа на ЧСИ Анелия Василева. С молбата е поискано налагане на запор респ. възбрана ако след справки бъде установено имущество на длъжника. По посоченото изпълнително дело до длъжника е изпратена ПДИ от 20.09.2021 г., която е връчена на длъжника чрез упълномощен адвокат – на 21.03.2022 г. Наложен е и запор на банкова сметка с дата 20.09.2021 г. На този етап към момента на приключване на устните състезания по настоящото дело липсват данни в изпълнение на запора да са постъпили при съдебния изпълнител суми от длъжника. От банката е върнат отговор, че на банковата сметка на длъжника са наложени множество запори по различни изпълнителни дела.

В тази връзка и към 20.06.2022 г. – датата на приключване на устните състезания по исковото дело липсват данни по изп.д. № 1688/2021 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева да са събрани суми от длъжника ищец М. З. В..

3

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист от 18.04.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 7961/2012 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело относно процесните вземания /изп.д. № 1688/2021 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева /.

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими в цялост, доколкото няма данни по изп.д. № 362/2013 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова и изп.д. № 1688/2021 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева или извън тях да са събрани суми от длъжника М. З. В..

Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото п равната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело, докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.

Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална 4 или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК , Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о. , Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.

По основателността:

По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова. Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на давността /по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли посочените противоречия.