Решение № 1103 от 25.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1103 гр. Бургас, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20222100100721 по описа за 2022 година

Производството по настоящото дело е образувано по исковата претенция на Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес ********, чрез пълномощник адвокат Любомир Георгиев от АКПерник, със съдебен адрес гр.София, ул.“Пиротска“ №51, ет.9, ап.15 против ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул.“Д-р Г.М Димитров“ №1, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 80 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 3172 лева- обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили при пътно-транспортно произшествие от 29.05.2020г. ведно със законната лихва, считано от 10.04.2021г. до окончателното изплащане.

Заявява се в исковата молба, че на 29.05.2020г., на път III-9061 на около 500 метра преди разклона за с.Тънково в посока към път III-906 ищецът в качеството му на пешеходец е блъснат от движещо се с несъобразена скорост превозно средство марка „Хонда“, модел „Силвър Винг“ с регистрационен номер А 33 49 К. Ударът се случил в насрещната лента за движение на мотоциклета, там където завършвало пресичането на пешеходеца. В резултат на инцидента пострадалият получил множество наранявания, във връзка с които било проведено и оперативно лечение. Като последица от произшествието настъпили усложнения- постравматична флемботороза, както и постравматично стресово разстройство.

Ищецът заплатил и сумата от 3172 лева за остеосинтезен материал за извършване на оперативна интервенция.

За увреждащото превозно средство марка „Хонда“ била сключена застраховка гражданска отговорност при ответника, съгласно полица №BG/79593732 със срок на действие от 14.03.2020г. до 13.03.2021г., прекратена на 30.06.2020г., но валидна към датата на произшествието.

1

По случая било образувано досъдебно производство №304 ЗМ- 260/2020г. по описа на РУ Несебър, прекратено поради направено изявление на пострадалия по реда на чл.343 ал.2 НК.

Застрахователят бил поканен доброволно да заплати дължимото обезщетение, но това така и не се случило.

В подадения отговор се оспорва редовността на исковата молба. Ответникът се противопоставя на твърдението, че водачът на мотоциклета е виновен за настъпване на произшествието. Твърди се в тази връзка, че пешеходецът е навлязъл внезапно на пътното платно, пресичайки пред мотоциклета, навлизайки в опасната му зона, който от своя страна не е могъл да реагира на това поведение, още по-малко да предвиди неправомерните действия на пострадалия. Оспорва се наличието на причинна връзка между действията на мотоциклетиста и претърпените от пострадалия травматични увреждания. Цитират се конкретни норми, чиито предписания са нарушени от ищеца.

Според ответника искът е неоснователен, тъй като процесното произшествие било възникнало по вина най-вече на пострадалия, а приносът му за противоправните последици следвало да се отчете в размер на не по-малко от 95%.

Оспорват се вида, характера и тежестта на твърдените неимуществени вреди, тъй като липсвали доказателства, че са в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. Сочи се също така, че представените медицински документи са недостатъчни да обосноват размера на исканото обезщетение. Заявява се в заключение, че ищецът следва да се счита за напълно възстановен от травмите понастоящем. Въвеждат се и твърдения за съпричиняване на резултата от страна пострадалия, който отказал предложеното му оперативно лечение. Направени са доказателствени искания.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На 29.05.2020г., около 18.30 часа мотоциклет марка „Хонда Силвер Винг“ с регистрационен номер А 33 49 К, управляван от И. К. А. се движил по път III-9061 в посока от к.к.Слънчев бряг към разклона за село Тънково. По същото време, непосредствено след моста на река Хаджийска и на около 500 метра от посоченето кръстовище, Г. П. Г. решил да пресече пътното платно. Пешеходецът навлязал в лентата за движение на превозното средство и тогава водачът на мотоциклета го възприел като опасност. Опитал се да го заобиколи отляво, изнасяйки се към насрещното лента, но тази маневра се оказала неуспешна. Ударът настъпил около средата на платното за движение- на 0.8 см. от разделителната линия, а съприкосновението се осъществило между лявата ръка на пешеходеца и кормилото на мотоциклета. Като последица от сблъсъка Г. получил фрактура на лява предмишница- лакътна и лъчева кост, както и травма на дясно коляно. След настаняването на пострадалия в болнично заведение първоначално е проведено консервативно лечение, а по-късно извършено оперативно такова, с използване на метална остеосинтеза. Инцидентът довел до възникване на тромбофлебит на десния долен крайник 2 на ищеца.

За установяване твърдените от страните фактически обстоятелства по делото са приобщени писмени доказателства, включително заверени копия на част от материалите по досъдебно производство №260/2020г. по описа на РУ-Несебър, в това число констативен протокол, протокол за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум, медицинска документация, свидетелстваща за състоянието на ищеца след инцидента и проведеното лечение, разменена кореспонденция по повод на предявената застрахователна претенция.

Разпитан е свидетелят И. А., който споделя, че на процесната дата е пътувал от к.к.

Слънчев бряг към Габрово, като преди разклона за село Тънково на шосето изкочил овчар.

Опитал се да избегне инцидента, но се стигнало до сблъсък между управляваното от него превозно средство и пешеходеца. Сочи, че ударът е станал в насрещната лента за движение или на самата разделителна линия, тъй като се опитал да заобиколи пресичащия човек.

Споделя, че същият се появил ненадейно на пътното платно и независимо, че подал звуков сигнал и намалил скоростта си до минимум, не успял да предотврати случилото се.

Уточнява също така, че видимостта е била от 300 до 500 метра, настилката суха, а пътният участък в района на инцидента прав.

По делото са допуснати съдебно-медицинска и автотехническа експертизи.

В заключението си вещото лице д-р Хрисант Хрисантов описва получените от пострадалия травматични увреждания, спирайки се на проведеното консервативно и оперативно лечение, възстановителния период след проведената интервенция в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, както и на възникналите усложнения изразяващи се в тромбофлебит на десен долен крайник. Уточнява, че последното възпаление на кръвоносните съдове на крака е последица от удара и би настъпило независимо от вида на проведеното лечениеконсервативно или оперативно.

Автотехническата експертиза е посочила механизма на произшествието, определяйки скоростта на движение на мотоциклетиста преди и по време на удара, както и мястото на самия сблъсък. Изведена е констатацията, че водачът на превозното средство е възприел пешеходеца като опасност за движението в момента на навлизането му на пътното платно, когато последният се е намирал на разстояние 34 метра от мястото на удара. След отчитане скоростта на мотоциклета и времето за реакция е формиран извод, че пешеходецът е попадал в опасната зона за спиране на последния, която е около 55 метра. Вещото лице е категорично в становището си, че водачът на превозното средство не е предприел аварийно спиране и за това свидетелстват обективнтите находки в района на произшествието. Според автоексперта мотоциклетистът е имал две възможности за избягване на инцидента. Първата е предприемане на аварийно спиране, като до удар не би се стигнало в случай, че пешеходецът е продължил движението си и втора да го заобиколи, ако той спре да се придвижва по пътното платно. Водачът, по мнение на вещото лице, е нямало как да предвиди поведението на пешеходеца, но последният е могъл да предотврати настъпването на произшествието, като се съобрази с посоката, местоположението и скоростта на превозното средство.

3

Съдът възприема и цени без резерви констатациите на вещото лице Пашов относно механизма на настъпване на произшествието, включително направените в тази връзка математически изчисления и пресмятания, свързани със скоростта на движение на превозното средство и пешеходеца по време на сблъсъка, разстоянието, от което водача на мотоциклета е възприел пресичащия и начина, по който е реагирал на настъпилата опасност.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по иск по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо към датата на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" между собственика на застрахованото пътно-превозно средство и застрахователя. Отделно от това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение, за да възникне отговорност на прекия причинител- застрахован, съответно застрахователя спрямо увредения, за обезщетяване на причинените вреди.

Наличието на застрахователно правоотношение към датата на увреждането между дружеството- ответник и собственика на мотоциклета, произтичащо от сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съгласно полица BG/301120000778892, валидна за времето от 14.03.2020г. до 13.03.2021г. е безспорно установено.

Няма спор също така, че мотоциклетът е управляван от И. К. А., а извод за наличие на негово виновно и противоправно поведение, по мнение на настоящия състав, се извежда без колебания от всички, събрани доказателства, включително приети експертни заключения.

Изяснен е в детайли начинът на настъпване на инцидента, включително поведението на водача на превозното средство, което е било в разрез с предписанията на чл.20 ал.2 ЗДвП и конкретно се е изразявало в пренебрегване на задължението, произтичащо от последното предложение на цитираната законова норма, а именно да бъде намалена скоростта и в случай на необходимост водачът да спре, при възникване на опасност за движението. При стъпването на платното за движение пешеходецът е възприет от водача на превозното средство и е представлявал опасност за движението. Това е именно момента, в който последният е бил длъжен да предприеме незабавно спиране, без да променя посоката си на движение. А. обаче счел, че може да заобиколи пострадалия и ударът се е случил без въобще да има обективни данни за задействане на спирачната система от негова страна. Това е единственото дължимо и предписано от закона поведение в случая, като субективните нагласи, възприятия и усещания на водача, че може да предотврати инцидента по друг начин- извършване на маневра са без всякакво значение. Нормата на чл.15 ЗДвП указва на управляващите пътно превозно средство да се движат най- вдясно по платното за движение.

Ясно е при това положение, че при своевременно спиране /което не се е случило/ ударът е нямало да настъпи. Нищо в поведението на пешеходеца преди или след навлизането му на шосето не е показвало, че възнамерява да спре и изчака превозното средство. Напротив точно обратното се е следвало и е станало ясно от придвижването му по цялото протежение 4 на дясното платно и насочване към лявото насрещно платно за движение на мотоциклета, като такава констатация се извежда и от самото обстоятелство, че ударът се е случил на самата разделителна линия. А. обаче напълно самонадеяно е предприел действия по заобикаляне на пешеходеца, без да е сигурен в техния успешен завършек и надценявайки възможностите си е допуснал удара. Настъпилите травматични увреждания на ищеца, представляват последица от сблъсъка и не биха се случили в случай на спазване законовите предписания за намаляване на скоростта от водача.

Безспорно са установени получените увреждания от пострадалия в резултат на произшествието и причинната връзка между претърпените вреди и поведението на делинквента.