Определение № 435 от 14.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 435 гр. София, 14.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500371 по описа за 2025 година Производството е по чл.122 от ГПК.

Образувано е по повдигнат от Видинския районен съд спор за подсъдност със Окръжен съд-Видин за определяне на родово компетентен съд за разглеждане на спора по Гр.д.№ 331/2024 г. по описа на ОС-Видин.

Делото е образувано по искова молба на Държавата, представлявана по силата на чл.24,ал.1 от ЗСПЗЗ от министъра на земеделието и храните чрез Директора на Областна дирекция „Земеделие“-Видин срещу И. И. Б., с която е предявен иск с правно основание чл.87,ал.2 и 3 от ЗЗД, във вр. с чл.27,ал.1,т.2 от ЗАЗ и чл.9,ал.5 от ЗАЗЗ за прекратяване на договор за аренда от 18.08.2015г. поради неизпълнение на основното задължение на арендатора за засаждане на дадената под аренда земеделска земя с трайно насаждение – череши; неизпълнение на договорните задължения точно и добросъвестно; неизползване на арендуваната земя с грижата на добър стопанин съгласно определеното с договора предназначение. Исковата молба е предявена пред Окръжен съд-Видин.

С разпореждане №374 от 09.10.2024г. съдът е приел, че цената на иска е 188 562 лева, както е записано в исковата молба, и е указал на ищеца да внесе следващата се държавна такса в размер на 7 542,48 лева, която е внесена.

На ответника е връчен препис от исковата молба, който в своя отговор е направил възражение досежно цената на исковата претенция.

С определение №571 от 28.11.2024г. съдът е приел, че цената на иска следва да се определи по правилото на чл.69,ал.1,т.5 ГПК на база на арендната цена за 1 година, което правело 15 713,50 лева /314,270 дка х 50 лева/дка = 15 713,50 лева/.Затова е прекратил производството и е изпратил същото по 1 родова подсъдност на Районен съд-Видин, където е образувано гр.д.

№153/2025г.

С определение №193 от 02.02.2025г. Видинският районен съд не е приел за разглеждане исковата молба на Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните на основание чл.24,ал.1 от ЗСПЗЗ срещу И. И. Б. приемайки, че делото не му е родово подсъдно.

Според съда, цената на иска следва да бъде определена по правилото на чл.69,ал.1,т.4 ГПК в хипотезата на разваляне на договор, каквито всъщност твърдения се съдържат в обстоятелствената част на исковата молба. Ищецът основавал претенцията си на твърдение за неизпълнение на основни задължения на една от страните по договора за аренда – арендатора.Затова е поискал прекратяване на договора, в смисъл на разваляне.

По тези съображения с определение №193 от 02.02.2025г. Районен съд-Видин е повдигнал препирня за подсъдност.

Софийският Апелативен съд, като обсъди данните по делото, във връзка с твърденията на ищеца в исковата молба и мотивите на двете съдилища, намира следното:

Видно от твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът е предявил против ответника иск за разваляне на сключения между тях договор за аренда от 18.08.2015г. Ищецът твърди, че иска да прекрати договора поради неизпълнение на основното задължение на арендатора - да засади дадената под аренда земеделска земя в размер на 314,270 дка с трайни насаждения – череши; също и поради неизпълнение на договорните задължения точно и добросъвестно; неизползване на арендуваната земя с грижата на добър стопанин съгласно определеното с договора предназначение. Всички тези твърдения сочат на виновно неизпълнение на една от страните по договора – ответника. Освен това, макар ищецът да не е длъжен да посочи правната квалификация на предявения иск, а такава се дължи от съда с оглед заявените твърдения, в случая посочената такава съответства на заявения петитум и твърденията, изложени в ИМ и тя е по чл.87,ал.2 и 3 ЗЗД, във вр. с чл.27,ал.1,т.2 от ЗАЗ. Тоест, видно е, че несъмнено претенцията е за разваляне на договора за аренда.

Следователно цената на иска следва да се определи по правилото на чл.69,ал.1,т.4 ГПК – размерът на цената на иска по искове за разваляне на до го в о р е стойността на договора. В процесния случай, видно от представения с ИМ Договор за аренда, същият е сключен за срок от 20 години.

В чл.5 е уговорен 4-годишен гратисен период. За петата и шестата година е уговорено арендно плащане в размер на 33 лева/дка, т.е. 33 х 314,270 = 10 370,91лева, или за двете стопански години общо 20 741,82 лева .

От 7-та до 20-та година арендното плащане е в размер на 50 лв./дка, т.е. 50 х 314,270 = 15 713,50 лв. годишно, или за 14 стопански години общо 219 989 лева.

При тези изчисления, стойността на договора е 240 730,82 лева.

2

Върху тази сума следва да се определи и дължимата държавна такса съобразно нормата на чл.1 от Тарифата за държавните такси, която е в размер на 9 629,23 лв.

Изложеното сочи на извод, че делото е подсъдно на окръжен съд, съобразно разпоредбата на чл.104,т.4 ГПК.

По тези съображения САС намира, че родово компетентен да разгледа иска е Окръжен съд – Видин.

Така мотивиран и на основание чл.122, изр.1 от ГПК, Софийски Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа иска с правно основание чл.87, ал.2 и 3 от ЗЗД, във вр. с чл.27, ал.1, т.2 от ЗАЗ и чл.9, ал.5 от ЗАЗЗ за прекратяване на Договор за аренда от 18.08.2015г., предмет на Гр.д.№ 331/2024 г. по описа на ОС-Видин, изпратени по подсъдност на РС-Видин, е Окръжен съд – Видин.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3