Решение № 511 от 28.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. Пловдив, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20225001000598 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260174/9.07.2022 г. по т.д. № 759/2019 г. на ОС-П., с което са отхвърлени предявените от Й. В. П., А. М. П. чрез настойника му Й. В. П., В. М. П. и Н. М. П. срещу ЗД „Б.И.“ АД – С. активно субективно съединени искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ, вр. чл. 45 и сл., вр. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на М.С. П., ЕГН ***********, в резултат на ПТП на 30.08.2014 г., в размер на по 40 000 лв. за всеки от тях, ведно със законните последици, и са осъдени Й. В. П., А. М. П. чрез настойника му Й. В. П., В. М.

П. и Н. М. П. да заплатят на ЗД „Б.И.“ АД – С. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК общо сумата 5 300 лв. - съдебни разноски за защита и за експертизи.

Жалбоподателите Й. В. П., А. М. П. чрез настойника му Й. В. П., В. М.

П. и Н. М. П. молят решението да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени в жалбата от 3.08.2022 г., като бъдат уважени предявените от тях искове. Като ищци в производството пред окръжния съд предявяват с искова молба от 90.08.2019 г. обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (от 1

2006 г., отм.) във вр. с §22 от ПЗР на КЗ (от 2016 г.) и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника ЗД“Б.И.““АД-гр.С. да заплати на всеки един от тях сума 40 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди за понесени болки и страдания вследствие на смъртта на М.С. П., съпруг на ищцата Й. В. П. и баща на ищците А. М. П., В. М. П. и Н. М. П., настъпила на 12.09.2014 г. вследствие на ПТП на 30.08.2014 г. при управлението от водача и по вина на водача на лек автомобил марка „М.“ с рег. № ********** Б.Х.М., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, което обезщетение се претендира от ищците като увредени лица, спрямо което застрахованият е отговорен, пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаването на исковата молба в съда. Не заявяват искане за събиране на доказателства в производството пред въззивната инстанция. Претендират за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата ЗД“Б.И.“АД-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор от 12.09.2022 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Не заявява искане за събиране на доказателства в производството пред въззивната инстанция. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 30.08.2014 г. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „М.“, управляван от Б.М., при което е пострадал и впоследствие на 12.09.2014 г. е починал пешеходецът М. П., съпруг на ищцата и баща на тримата ищци. Не се спори между страните, че за водача на посочения по-горе лек автомобил е имало застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество.

Безспорно е, че от ищците е отправено до ответното застрахователно дружество искане за предявяване на претенция, представено в копие с исковата молба, получено при дружеството на 15.08.2019 г. Безспорно е, че не 2 е било изплатено на ищците от застрахователя обезщетение за причинени неимуществени вреди. Твърдението на ищците е, че ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил Б.М. и в резултат на това ПТП е починал техният съпруг и баща и те са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Претендира се за присъждане на обезщетение в размер на по 40 000 лв. за всеки от четиримата ищци, ведно със законната лихва от датата на предявяването на исковите претенции.

С отговора на исковата молба от 14.11.2019 г. ответното застрахователно дружество оспорва исковете като неоснователни поради липса на основание да бъде ангажирана отговорността на застрахователя, тъй като водачът М. няма вина за настъпването на ПТП, а смъртта на пешеходеца П. е вследствие на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, защото той е навлязъл на платното за движение на място, необозначено за това, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, поради което с постановление от 20.10.2015 на ОП-П., потвърдено с определение на ОС-П. и с влязло в сила определение на АС-П. от 21.04.2016 г., е било прекратено воденото наказателно досъдебно производство. Заявено е евентуално възражение за съпричиняване от страна на пострадалия при ПТП на вредоносния резултат съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД, защото той като пешеходец е нарушил изискванията на чл. 5, чл.107, чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, като предприел неправомерно пресичане на пътното платно след употреба на алкохол (установено наличие на алкохол в кръвта 1,88 промила). Оспорва и размера на претенциите като завишен.

С допълнителната искова молба от 9.12.2019 г. ищците твърдят, че е налице основание за присъждане в тяхна полза и в тежест на ответника на обезщетение, като постановление за прекратяване наказателно производство не поражда последиците по чл. 300 от ГПК и обстоятелствата, включително относно наличие или липса на съпричиняване, следва да се преценяват в настоящото производство.

С подадения на 22.01.2020 г. отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа своите оспорвания и възражения, заявени с отговора на исковата молба.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че за да е налице отговорност за водача на процесния автомобил, съответно, и за 3 застрахователя, следва осъщественото деяние от водача на МПС да е противоправно и да е извършено виновно, а от събраните по делото доказателства не се установява водачът М. да е нарушил конкретни разпоредби на ЗДвП при управлението на лекия автомобил при процесното ПТП на 30.08.2014 г. Съдът приема, че от подробните авто-технически експертизи се установява, че причина за настъпването на ПТП от техническа гледна точка е неупражнен визуален контрол и липса на адекватно поведение от страна на пешеходеца П. към посоката, от която е идвал процесният автомобил (дясна пътна лента), като пострадалият е пресичал на необозначено място (пешеходна пътека), при червен за него сигнал на светофарна уредба, която се е намирала на кръстовището, с алкохолно повлияване от 1,88 промила и не се е съобразил с опасната близост на лекия автомобил. Съдът преценява, че водачът на лекия автомобил в конкретната пътна ситуация не е имал техническа възможност обективно да предотврати ПТП, движейки се с разрешена за този пътен участък скорост от 45 км./ч., при зелен за него сигнал на светофарната уредба, поради което от техническа гледна точка поведението му не е било в причинно-следствена връзка с настъпване на процесното ПТП, поради което липсва която и да е от формите на вина по отношение на водача М.. Съдът не възприема втория вариант на тройната САТЕ, тъй като той е изготвен по изрично желание на ищците само на база на показанията на водената от тях свидетелка И. В.а. Съдът отчита, че по прекратеното досъдебно производство, по което са разпитани множество свидетели на ПТП от 30.08.2014 г., включително и случайни очевидци, които не са съседи и не се познават с ищците, В.а не е дала показания, а 6 години по-късно си е спомнила подробности за поведението на пострадалия, които обаче противоречат на всички останали данни по делото. Съдът не кредитира показанията на свидетелката В.а в частта, в която тя твърди, че пострадалият П., тръгвайки да пресича булеварда, се е движил бавно, тъй като нейната преценка за бързо и бавно е субективна, показанията й в тази част са нелогични и противоречат и на комплексната, и на тройната авто-технически експертизи. Съдът отчита, че според вещите лица има обективни методи, по които може да се определи скоростта на пешеходеца, като в случая скоростта му на движение непосредствено преди удара е определена чрез използване на зависимостта между скоростта на автомобила и разстоянието на отхвърляне на тялото на пешеходеца на 7,06 км./ч., която е възможно най-ниската 4 скорост, тъй като е пренебрегнато триенето на тялото му в предната броня, предния калник и стъклото на автомобила през различните фази на удара, а при тази скорост от 7,06 км./ч. или 1,96 м./сек. и съдържание на алкохол в кръвта от 1,88 промила темпът на движение на пешеходеца се определя според научната литература като „долна граница на спокойно бягане“. Съдът посочва, че е установено безпротиворечиво, че към момента на ПТП на 30.08.2014 г. пострадалият П. е бил в средна степен на алкохолно опиянение със съдържание на алкохол в кръвта от 1,88 промила, при която според вещото лице д-р Б. настъпва затруднение и забавяне на реакциите, нарушение на двигателните функции и е възможно възприемането да е забавено, а също и отреагирането и осмислянето на опасността от приближаващия лек автомобил, поради което съдът намира, че пострадалият сам се е поставил в положение, при което не е могъл да прецени правилно поведението си на пътното платно. Затова съдът приема, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия по смисъла на чл. 51,ал.2 от ЗЗД на 100%, който е навлязъл на пътното платно по начин, в момент и в място, когато това не е било безопасно, т.е. без да спре и да пропусне движещия се по дясната лента на платното на булеварда лек автомобил, поради което неговото неадекватно поведение е станало единствена причина за настъпване на процесното ПТП, а водачът на лекия автомобил, движейки се в дясната пътна лента със скорост от 45 км./ч. не е имал техническа възможност да реагира своевременно на навлизащия от дясно на ляво пешеходец, движещ се перпендикулярно със средна скорост от 7,06 км./ч.

(спокойно бягане с 1,88 промила алкохолно опиване), тъй като дължината на опасната зона на спиране е била по-голяма от отстоянието, на което се е намирал лекият автомобил преди мястото на удара, и пешеходецът е попаднал в обхвата на опасната зона на спиране. Съдът намира, че тъй като отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е функционално обусловена и произтича от деликтната отговорност на застрахования пряк причинител на увреждането, то в случая няма основание за ангажиране на отговорността на застрахователя, тъй като не са налице всички кумулативни елементи на деликтната отговорност по отношение на водача на застрахования автомобил, и затова отхвърля исковете като неоснователни.

С въззивната жалба жалбоподателите твърдят, че фактическата 5 обстановка в настоящото гражданско производство относно настъпилото на 30.08.2014 г. ПТП се установява от единственото събрано сега от съда гласно доказателство – показанията на свидетелката И. В.а, като не са събрани други гласни доказателства относно мястото на пресичане на пътното платно, темпа на пресичането му от страна на пострадалия П., мястото, където е бил ударен и другите обстоятелства, касаещи настъпилото ПТП. Твърдят, че е недопустимо съдът да се позовава на други гласни доказателства, събрани в прекратеното досъдебно производство, материалите от което са приложени по настоящото дело, тъй като така е нарушен принципът на непосредствеността при събирането на доказателствата по чл. 11 от ГПК.

Твърдят, че по същата причина е било недопустимо окръжният съд да се позовава и на данните от предходните заключения на вещи лица (комплексната експертиза от ДП) и първоначалната, повторна, тройна експертиза на вещите лица инж. Т.Т., В.П. и В.О.. Считат, че единственото годно за обсъждане заключение в настоящото производство е приетото такова от окръжния съд в последното съдебно заседание на 13.04.2022 г. – заключението на допълнителната тройна АТЕ, изготвено от вещите лица инж.

Разпечатката съдържа 25 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f55a3341-b8d8-4f59-b188-c26b33701358