Решение № 76 от 22.05.2025, Районен съд - Поморие

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Поморие, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20232160100655 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Етажната собственост (ЕС) на сграда А (Алфа) с идентификатор *** в комплекс „Сънсет Ризорт” гр.П., представлявана от управителя на ЕС „Кондо Мениджмънт „ЕООД, чрез процесуалните представители адв.Е.Г. и адв.Р.Н. и двете от БАК със съдебен адрес в гр.Бургас против ответника Д.В. Г. с адрес в гр.Поморие. Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца за притежавания самостоятелен обект в ЕС , 2269,25 лв., представляващи остатък от дължима вноска за фонд ремонт и обновяване, съгласно решение на ОСЕС от 14.11.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 26.10.2023 .- датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, сумата в размер на 1 273,40 лева , представляваща обезщетение за забава върху цялата главницата в размер на 2 160,25 евро представляващи 4 225,08 лева по фиксинг, за периода от 06.08.2019г. до 25.07.2022г. , както и сумата в размер на 319,84 лева /, представляваща обезщетение за забава върху останалата неплатена главница 1 160,25евро с левова равностойност2269,25 лв. за периода от 26.07.2022 г. до 16.10.2023 г..

Претендират се и направените по делото разноски.

Правното основание на предявения иск е чл.38, ал.1 ЗУЕС, вр.с чл.6, ал.1, т.8 и т.9 ЗУЕС и чл.86 от ЗЗД.

Особеният представител назначен на ответника в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор на иска. В отговора се оспорват предявените искове по основание и размер и се иска тяхното отхвърляне.

В съдебно заседание ищцовата ЕС се представлява от редовно упълномощен процесуален представител- адвокат, който поддържа исковата претенция.

1

Особеният представител на ответника, се явява в с.з.. Поддържа подадения отговор на исковата молба, моли за отхвърляне на предявените искове.

За да разреши спора съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното:

Установява от представения по делото документ за собственост- нотариален акт и не е спорно между страните, че ответникът Д.В. Г. е собственик на самостоятелен обект на собственост (СОС) –апартамент №12, ет.2, със застроена площ 94,95 кв.м., ведно с 16,85 кв.м. в ид.части от общите части на сградата, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, сграда А(Алфа), комплекс „Сънсет ризорт“ гр.Поморие. Представен е препис от протокол от общото събрание на процесната ЕС, проведено на 14.11.2017 г., видно от който по т.2 от дневния ред, ОС е взело решение за извършване на необходим ремонт на сградата и за създаване на фонд „Ремонт и обновяване”, с решение по точка 3 от дневния ред, ОС е приело бюджет за извършване на ремонта на сграда и с решение по т. 4 от дневния ред, ОС е взело решение вноската за поддържането на фонд „Ремонт и обновяване” на сградата да е съобразно приетият бюджет, преизчислена за всеки собственик. Дължимите от всеки собственик вноски са индивидуализирани в приетия бюджет, препис от който в табличен вид също е приложен към делото, като видно от същия, вноската за апартамента на ответника под № 34 в бюджета, е в размер 2160,25 евро. Посочените решения на ОС на ЕС са влезли в сила, видно от представените по делото преписи от Решение № ІІI-30/11.04.2019 г. по в.гр.дело № 188/2019 г., по описа на ОС – Бургас, с което е потвърдено решение № 142/26.11.2018 г. по гр.дело № 860/2017 г., по описа на РС – Поморие, с което са отхвърлени искове по чл.40 ЗУЕС за отмяната на решенията на процесното ОС.

Представен е и препис от определение №376/21.06.2019 г., постановено по гр.дело № 860/2017 г. на ПРС, с което отменено допуснатото обезпечение на предявения иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС, чрез спиране изпълнението на решенията, приети ОС, проведено на 14.11.2017 г. Това определение, видно от отбелязването в същото, е влязло в законна сила на 05.08.2019 г., от която дата решенията на ОС на ЕС, проведено на 14.11.2017 г., подлежат на изпълнение от собствениците на СОС в ЕС.

По делото е представено уведомление по чл.46, ал.1 ЗУЕС, изходящо от М.Р.М., в качеството му на управител и представляващ „Кондо Мениджмънт „ ЕООД, за проведено на 25.09.2019 г., ОС на ЕС, на което е избран нов управител на ЕС – „Кондо Мениджмънт „ ЕООД , което се установява и от протокола от същото общо събрание представен по делото.

По делото са представени покани за плащане на вноската във фонд „Ремонт и обновяване”(л.40- л.53, дължима от ответника и изпратени до него в периода 03.10.2019 г.25.11.2022 г., на предоставен електронен адрес, от която се установява, че ответникът е уведомен за дължимата сума и за банковата сметка на управителя ЕС към датата на вземане на решенията на ОС от 14.11.2017 г. и към датата на изпращане на поканите поканата, по която банкова сметка следва да заплати сумата, а с исковата молба е е посочена и сметката на настоящия управител на ЕС „Кондо Мениджмънт „ ЕООД. В чл.50, ал.3 ЗУЕС е 2 предвидено, средствата във фонд „Ремонт и обновяване“ да се набират в сметка със специално предназначение, открита на името на председателя на управителния съвет (управителя), което означава в тази банковата сметка да се набират специално и единствено средствата за този фонд, а останалите суми за други разходи на ЕС, като напр. тези за поддръжка и управление на общите части на ЕС, да се внасят по друга/други банкови сметки, поради което съдът прие, че горепосочените банкови сметки са такива по чл.50, ал.3 ЗУЕС.

По делото безспорно се установява, че ответникът е собственик на процесния СОС в сграда в режим на ЕС, като в това си качество, на основание чл.6, ал.1, т.8 ЗУЕС, дължи изпълнение на решенията на ОС на ЕС, включително дължи заплащане на вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, на основание чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС.

В случая решенията на ОС, приети на проведеното на 14.11.2017 г., ОС на ЕС, включително и за определяне на дължимата от ответника вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, са влезли в сила и като такива същите са задължителни за ответника, за който е възникнало задължение за заплащане на сумата 2160,25 евро.

От доказателствата по делото не се установява, а и не се твърди от ответника, да е заплатил на ЕС, дължимата вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, претендирана понастоящем от ищеца, съобразно с решението на общото събрание, след като надлежно е бил поканен затова от управителя на ЕС, поради което съдът прие, че ответникът не са изпълнил влязлото в сила решение на ОС на ЕС, с което тази вноска е определена, поради което съдът прие, че искът е доказан по основание. Що се отнася до размера, признава се от ищеца, че ответникът на 26.07.2022г. е изпълнил задължението си частично, като от дължимите 2160,25 евро е заплатил сумата 1000 евро. Поради това съдът прие, че искът е основателен за остатъка от 1160,25 евро с левова равностойност 2269, 25 лв., за която сума следва да се уважи. Предвид уважаването на главния иск, при съобразяване на извършеното частично плащане, основателна се явява и следва да се уважи акцесорната претенция с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1 273,40 лева , представляваща обезщетение за забава върху цялата главницата в размер на 2 160,25 евро представляващи 4 225,08 лева по фиксинг, за периода от 06.08.2019г. до 25.07.2022г.- датата предхождаща частичното изпълнение , както и сумата в размер на 319,84 лева /, представляваща обезщетение за забава върху останалата неплатена главница 1 160,25евро с левова равностойност2269,25 лв. за периода от 26.07.2022 г. до 16.10.2023 г.. Следва да се уважи иска и за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 2269, 25 лв.-уважения размер на иска считано от 26.10.2023 г.- датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Възражението на особения представител за погасяване вземането на ищеца поради изтекла давност е неоснователно, предвид това,че от влизане в сила на решението на БОС -05.08.2019 г. , с което е потвърдено процесното решение на ОС до предявяване на иска не е изтекъл петгодишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД, като предвид извършеното частично плащане на 26.07.2022г., което сочи на признаване на вземането е прекъсната давността и съгласно чл.117 от ЗЗД е започнал да тече нов 3 давностен срок, който не е изтекъл към датата на предявяване на иска.

По направените искания за присъждане на разноски на страните, съдът прие следното: При този изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника, който независимо от извършеното частично плащане е дал основание за завеждане на иска, следва да бъдат възложени разноските на ищеца по настоящото дело в общ размер 2235,50 лв., от които държавна такса – 154,50 лв., 680 лв.- възнаграждение за особен представител и 800 лв. адвокатски хонорар, който не е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото, 46 лв. разноски за превод на документи.

Ищецът е направил и искане за присъждане на разноските, направени от него в обезпечителното производство, по което е допуснато обезпечение на предявения в настоящото производство иск.

Въпросът за присъждане на разноските направени за обезпечаване на иска , следва да се реши при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението в какъвто смисъл е т.5 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. В настоящия случай по делото са представени доказателства, че в производството по ч.гр.дело № 487/2020 г., по описа на РС – Поморие за обезпечение на бъдещ иск, който бъдещ иск се явява този, предявен в настоящото производство, ищецът е извършил разноски в общ размер 555 лв., от които заплатени 40 лв., държавна такса, 500 лв., адвокатско възнаграждение и 15 лв. такса за вписване на обезпечителна заповед. Така направените разноски, следва да му бъдат възстановени от ответника, предвид уважаването на обезпечения иск. С оглед изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 2235,50 лв..

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

РЕШИ:

ОСЪЖДА ответника Д.В. Г., гражданин на Руска Федерация, роден на ...г. в гр.К., Курска област, РФ, притежаващ Булстат 176400457, с адрес в РБългария гр.Поморие, комплекс „Сънсет ризорт", ул. ., блок Алфа, ет.2, ап.12 ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Етажната собственост на сграда А(Алфа) с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие в комплекс „Сънсет Ризорт” гр.Поморие, ул...., представлявана от управителя „Кондо Мениджмънт „ ЕООД, представлявано от управителя М.Р.М., , чрез процесуалните представители адв.Е.Г. и адв.Р.Н. и двете от БАК с адрес в гр.Б. , сумата 2269, 25 лв. (две хиляди двеста шестдесет и девет лева 25 ст.), представляващи дължима вноска за фонд „ремонт и обновяване“, съгласно решение на ОСЕС от 14.11.2017 г., ведно със сума в размер на 1273,40 лева( хиляда двеста седемдесет и три лева 40 ст.) , представляваща обезщетение за забава върху цялата главницата в размер на 2 160,25 евро представляващи 4 4

225,08 лева по фиксинг на БНБ, за периода от 06.08.2019г. до 25.07.2022г.- датата предхождаща частичното изпълнение , както и сумата в размер на 319,84 (триста и деветнадесет лева 84 ст.) , представляваща обезщетение за забава върху останалата неплатена главница 1 160,25евро с левова равностойност 2269,25 лв. за периода от 26.07.2022 г. до 16.10.2023 г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху уважения размер на главницата от 26.10.2023 г.- датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ответника Д.В. Г. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Етажната собственост на сграда А(Алфа) с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие в комплекс „Сънсет Ризорт” гр.Поморие, сумата 2235,50 лв., (две хиляди двеста тридесет и пет лева и 50 ст.), представляваща разноски по делото.