Определение № 675 от 11.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 675 гр. София, 11.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500597 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, във вр. с чл.95, ал.5 и ал.6 от с.к. и е образувано по частна жалба на С. Г. С. от гр.София насочена против Определение № 260479/05.02.2025 г., постановено по гр.д. № 9095/2017 г. по описа на СГС ГО, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за предоставянето на правна помощ по подадената от нея частна жалба с вх.№ 261357/23.01.2025 г.

В частната жалба се поддържа нищожност, недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния жалбоподател и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно процесуално легитимирана страна – жалбоподателката е адресат на обжалваното определение, по отношение на което е предвиден изричен последващ съдебен контрол.

Определението на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, в съответната форма и оплакванията за неговата нищожност/недопустимост, са несъстоятелни.

Идентичен извод се налага и по отношение оплакванията за неправилност на определението, по следните съображения:

Процедурата по предоставяне на правна помощ пред съда, която според нормите на Закона да правната помощ се изразява единствено под формата на процесуално представителство, се урежда от чл.95 ГПК и материалния закон - ЗПП.

Доколкото в случая не се твърди, а и е установимо от данните по делото, че не е налице хипотезата на чл.23, ал.1 ЗПП - т.е. адвокатската защита не е необходима по силата на правна норма, то приложима е нормата на чл.23, ал.2 от с.з. Според нея правна помощ, под формата на процесуално представителство се предоставя само на физически лица, при наличието на следните кумулативни предпоставки: 1/ лицето, което иска да му бъде предоставена правна помощ не разполага със средства за заплащане на адвокат; 2/ същото желае да има такъв и 3 /интересите на правосъдието налагат това.

1

В казуса няма спор е установено по делото молителката да не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като същата е изразила ясно и недвусмислено волята си да й бъде предоставена правна помощ от адвокат.

Буквалното, логическо и систематично тълкуване на нормата на чл.23, ал.2 ЗПП във вр. с чл.24, ал.1 от с.з. предпоставя, че съдът е длъжен да извърши проверка относно наличието на всяка една от посочените предпоставки, като единствено желанието на страната да ползва адвокатска помощ, както и липсата на средства не са достатъчни, за да бъде предоставена такава. Необходимо е да се установи наличието и на третата предпоставка, а именно - интересите на правосъдието да налагат това.

Решаващият състав изцяло споделя изложените мотиви от първоинстанционния съд за неустановеност на последната предпоставка в случая, т.к. данните по делото обосновават наличието на отрицателната процесуална предпоставка по чл.24, ал.1 ЗПП – предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, направило искането.

Това е така, защото частната жалбоподателка изрично е посочила, че обжалва акта на съда, с който е оставено без уважение искането й за освобождаване от предварително внасяне на ДТ по подадена от нея въззивна жалба /това е Определението под № 260200/16.01.2025 г./. Същата е изложила и оплаквания срещу този акт - твърди, че е нищожен и недопустим, както и немотивиран и незаконосъобразен, с оглед на което е поискала отмяната му. В този смисъл и частната жалба съдържа онзи необходим според ГПК минимум, който дава възможност на въззивния съд да установи кой акт се обжалва и какво е искането на страната по отношение на него. Не е необходимо същата да съдържа подробни и юридически обосновани оплаквания за неправилността на обжалвания акт, предвид че според задължителните постановки на ТР № 6/15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба, защото в това производство съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, вкл. представените с частната жалба и отговора и служебно събраните във въззивното производство и разрешава въпросите, включени в предмета на производството, изпълнявайки по този начин задължението си да осигури прилагането на процесуалния закон.

При така изложеното решаващият състав съобрази още, че частната жалба на С. срещу Определението под № 260200/16.01.2025 г., с което й е отказано освобождаването от предварително внасяне на дължимата се ДТ по подадената от нея въззивна жалба, подлежи на разглеждане в закрито съдебно заседание, с оглед на което и частният жалбоподател не се нуждае от процесуално представителство за участие в производството.

Ето защо и се налага, че С. С. не се нуждае от правна помощ за производството по тази частна жалба. Като е достигнал до същите крайни изводи, съдът е постановил правилно определение по искането с правно основание чл. 95 ГПК за производството по частната жалба, което ще следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260479/05.02.2025 г., постановено по гр.д. № 9095/2017 г. по описа на СГС ГО.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3