Решение № 159 от 19.04.2021, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Силистра , 19.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Жанет И. Борова при участието на секретаря М. П. Л. като разгледа докладваното от Жанет И. Борова Гражданско дело № 20203420101451 по описа за 2020 година

Ищецът С. П. П. с ЕГН **********, в качеството си на ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ, с код по БУЛСТАТ **********, от гр. С., бул. В. Т. № , вх.„“, ет. , ап. , чрез процесуалния си представител адв. М.Д., моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 13 400.00 лв.. представляваща стойността на продаден от нея на ответника 16.750 т слънчоглед реколта 2020 год., за което е подписана Фактура № 0000000018 / 24.09.2020 год., както и сумата от 130.28 лв., представляваща обезщетение за забава начислено върху главницата за периода 09. 10. 2020 г.

– 12. 11. 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.

11. 2020 г. до окончателното й изплащане.

Претендира и разноски по производството, включително и разноските за обезпечителното производство за обезпечение на бъдещ иск, ведно със законната лихва върху всички присъдени разноски, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното им изплащане.

Ответникът „М.“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.

С., ул. Д. № , ет. , офис , представлявано от управителя М. И. М. е подал писмен отговор, с който оспорва исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени. Счита, че представеното от ищеца писмено доказателство – фактура не доказва реалното изпълнение на договора, както и наличието на приемане на стоката от страна на купувача. Твърди, че ищцата не е доставила и реално не е предала стоката. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че е налице доставка, то твърди, че стоката не отговаря на 1 договореното качество или на средно такова, тъй като съдържала примеси и зарази.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателствени средства, доводите и становището на страните, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.327 и чл.294 от ТЗ.

Между страните по делото е сключен договор за покупко – продажба на слънчоглед реколта 2020 год., по силата на който ответникът е бил задължен да заплати на ищеца стойността на получените количества.

Размерът на задължението, количеството и вида на стоката, както и предаването й се удостоверява с представената по делото двустранно подписана фактура № 0000000018 / 24.09.2020 год. Съгласно общата норма на чл. 293, ал. 1 от ТЗ за действителността на търговската сделка не е необходима писмена или и друга форма, освен ако това е предвидено в закон.

Специалните правила на ТЗ, отнасящи се до търговската продажба, а също и правилата на ЗЗД, уреждащи продажбата /субсидиарно приложими съгласно чл. 288, изр. 1, предл. 1 от ТЗ/, не предвиждат законово изискване за писмена форма. При спор между страните, наличието на документ е необходимо, но за доказване на сделката. Фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване – в този смисъл е трайната практика на ВКС, застъпена в редица решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. В контекста на съдържанието на задължителната съдебна практика на ВКС и доколкото процесната фактура № 0000000018 / 24.09.2020 год. на стойност 13 400.00 лева е двустранно подписана и оформена с имената на двете страни, е налице основание за плащането на цената на стоката по фактурата на посочената в нея стойност. Фактът на доставката и наличието на задължение за заплащане на цената следват от самото издаване на двустранно подписаната фактура и отразяването й в счетоводствата на страните.

Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако не е уговорено друго. Въпреки възраженията на ответника, по делото не се събраха никакви доказателства за наличието на друга уговорка, включително и такава, за представяне на съпътстващи документи относно доставката или качеството на стоката. Голословните твърдения на ответника относно недоброто качество на стоката и наличието на зарази / също неконкретизирани / не е в състояние да ангажира съда и предвид липсата на доказателства за своевременно извършено възражение в този смисъл, съдът приема, на основание чл. 324 от ТЗ, че стоката отговаря на изискванията за качество и с приемането й е одобрена от купувача.

2

Стоката е предадена на 24. 09. 2020 год. и не са представени доказателства за плащането й на продавача.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че претенцията на ищеца за заплащане на главница в размер на 13 400.00 лева е основателна и следва да бъде уважена изцяло. Искът за заплащане на мораторна лихва също следва да се уважи, тъй като изискуемостта на задължението е възникнала още при получаване на стоката, за която е издадена фактурата и не е уговорен срок за изпълнение на задължението различен от установения в чл. 327 ТЗ. Размерът на това задължение не се оспорва от ответника и се установява от представената от ищеца справка, съобразно която, дължимото обезщетение за забава за периода 09. 10. 2020 год. – 12. 11. 2020 год. е в размер на 130.28 лева, поради което и съдът уважава претенцията в предявения й размер.

Ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски, които, според представените по делото доказателства пред тази инстанция са в размер на 2 585.00 лева и включват разноските и за обезпечаване на исковете.

Мотивиран от горното, СРС

РЕШИ:

ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Д. № , ет. , офис , представлявано от управителя М. И. М. да заплати на С. П. П. с ЕГН **********, в качеството си на ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ, с код по БУЛСТАТ **********, от гр. С., бул. В. Т. № , вх.„“, ет. , ап. сумата от 13 400.00 / тринадесет хиляди и четиристотин / лева, представляваща стойност на продаден на ответника 16.750 т слънчоглед реколта 2020 год., за което е издадена фактура № 0000000018 / 24.09.2020 год., ведно със законната лихва от 13. 11. 2020 г. до окончателното й изплащане, обезщетение за забава в размер на 130.28 / сто и тридесет лв. и 28 ст./ лева за периода 09. 10. 2020 г. – 12. 11. 2020 г.

ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Д. № , ет. , офис , представлявано от управителя М. И. М. да заплати на С. П. П. с ЕГН **********, в качеството си на ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ, с код по БУЛСТАТ **********, от гр. С., бул. В. Т. № вх.

„“, ет. , ап. сумата от 2 585.00 / две хиляди петстотин осемдесет и пет / лева – разноски по делото, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на влизане на решението по гр.д. № 1451 / 2020 г по описа на СРС в сила до окончателното им изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 4