Решение № 27 от 09.06.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Смолян, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Меденка М. Недкова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Търговско дело № 20265400900017 по описа за 2026 година

Производството е по чл.237 ГПК-постановяване на решение при признание на иска.

Производството е по два обективно съединени искаглавен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.365 ЗЗД, с цена на иска 38 561.83 евро, с левова равностойност 75 420.39лв. и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, с цена на иска 15 332.47 евро, с левова равностойност 29 987.71лв..

ИЩЕЦЪТ „Д.“ ООД гр.Смолян, ЕИК *********, представлявано от управителя С. С. Ч., чрез пълномощника му адв. Н. Г. Т. от АК-Пловдив, твърди в исковата молба, че с договор за спогодба от 28.ІV.2017год., сключен между „Д.“ ООД гр.Смолян, ЕИК ********* и Община З., страните са уредили отношенията си по повод изпълнението на задължения, произтичащи от Договор № 159/27.ХІ.2012год. за извършване на СМР на обект „Изпълнение на допълнителни видове и количества СМР по договор с предмет „Реконструкция и доизграждане на водопроводна мрежа за с. Долен и реконструкция на спортен център, изграждане на обслужваща сграда и зала за спорт на закрито гр. З., община З.“, Обособена позиция № 2 „Реконструкция на спортен център, изграждане на обслужваща сграда и зала 1 за спорт на закрито гр.З., община З.“, признали са съществуването на вземане на „Д.“ ООД гр.Смолян и са приели доброволно изпълнение от страна на община З. на сумата от 182 954.39лв. в срок от пет години, считано от датата на подписване на спогодбата, като страните изрично се договорили, че този срок е договорен в полза на длъжника. След подписване на спогодбата, община З. е извършила плащания в общ размер на 107 534лв., както следва: на 1.Х.2018год. е платена сумата 35 000лв., на 16.VІІ.2018год. е платена сумата 22 534лв., на 11.V.2021год. е платена сумата 30 000лв. и на 23.ХІІ.2021год. е платена сумата 20 000лв. Въпреки многократните приканвания и опитите за извънсъдебно уреждане на отношенията, ответникът не е изпълнил престацията по заплащане на остатъка от дължимата сума в договорения срок.

Ето защо община З. се намира в забава в плащането на сумата 75 420.39лв., която е следвало да се плати в срок до 28.ІV.2022год. Поради което след тази дата, ответника е в забава в плащането на главницата, така, както е договорено в спогодбата. Ето защо ищецът има правен интерес да иска и обезщетение за забава до датата на завеждане на исковата молба в съда, като претендира плащане на сумата 29 987.71лв., представляваща законната лихва върху главницата от 75 420.39лв. за периода от 15.І.2023год. до 31.ХІІ.2025год.

Ответникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на сезиране на съда до изплащане на сумата. Ето защо ищецът моли Смолянският окръжен съд да постанови решение, с което да осъди ответника община З. да му заплати сумата 38 561.83 евро, с левова равностойност 75 420.39лв., представляваща дължим остатък от главницата по Договор за спогодба от 28.ІV.2017год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 14.І.2026год. до окончателното и изплащане и сумата 15 332.47 евро, с левова равностойност 29 987.71лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на мораторната лихва върху главницата от 75 420.39лв. за периода от 15.І.2023год. до 31.ХІІ.2025год., като му се присъдят и съдебните разноски по делото. Посочва следната банкова сметка, за изплащане на дължимите суми:

IBAN: BG43 UBBS 8002 1008 4675 50, с титуляр „Д.“ ООД гр.Смолян.

ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА З., ЕИК *********, представлявана от кмета М. М. Я., чрез пълномощника му юрисконсулт Д. Ф.

Д., подава отговор на исковата молба вх.№ 5564/11.ІІ.2026год.. Ответникът признава основателността на предявения главен иск и дължимостта на сумата 2

38 561.83 евро по Договора за спогодба, сключен между страните на 28.ІV.2017год. Не оспорва съществуването на облигационното отношение, нито автентичността и съдържанието на сключената между страните спогодба на 28.ІV.2017год. Възразява срещу размера на претендираната мораторна лихва, като прави възражение за изтекла давност по чл. 111, б.“в“ ЗЗД на претендираното вземане за мораторна лихва в размер на 15 332.47евро. Ето защо моли съда да отхвърли като неоснователен предявения акцесорен иск по чл.86 ЗЗД. Моли, в духа на процесуална икономия и с цел избягване на допълнителни разноски за страните, да бъде дадена възможност за сключване на спогодба при взаимно приемливи условия, като при постигане на съгласие, същата да бъде одобрена от съда и вписана в съдебен протокол.

С определение №420/23.ІІІ.2026год. по т.д.№26/2026год. на ОС-Пловдив, на основание чл. 119, ал.4 ГПК във връзка с чл.105 ГПК, е прекратено производството по делото, поради местна неподсъдност на спора пред ОС-Пловдив и делото е изпратено на ОС-Смолян за разглеждане на спора по компетентност, след направено в законоустановения срок от ответника община З. възражения за местна неподсъдност на спора през ОС-Пловдив.

Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от ищеца и неговият пълномощник адв. Н. Т. от АК-Пловдив, направеното от ответника община З. признание на главния иск и становището по акцесорния иск, обсъди събраните по делото писмени доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл. 235 ГПК, направи следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 238, ал.1 ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В този случай, съгласно чл. 237, ал.2 ГПК, в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

За да постанови решение при признание на иска от ответника, съдът следва да установи, че не са налице двете отрицателни предпоставки по чл. 237, ал.3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.3 ГПК съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато:

1.признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и 2.е признато право, с което страната не може да се разпорежда. В случая тези две 3 отрицателни предпоставки не са налице, поради което съдът може да се произнесе с решение по чл. 237, ал.1 ГПК по главния иск.

От представените с исковата молба доказателства безспорно се установява, че на 28.ІV.2017год. е сключена спогодба № 1 към Договор № 159/27.ХІ.2012год. между Община З., БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета М. М. Я. и главния счетоводител С. С. Щ., от една страна и „Д.“ ООД гр.Смолян, ЕИК *********, представлявано от управителя С. С. Ч. на основание чл.365 ЗЗД във връзка с чл. 116, б.А от ЗЗД към договор № 159/27.Х$.2012год. за извършване на СМР на обект „Изпълнение на допълнителни видове и количества СМР по договор с предмет „Реконструкция и доизграждане на водопроводна мрежа за с. Долен и реконструкция на спортен център, изграждане на обслужваща сграда и зала за спорт на закрито гр. З., община З.“, Обособена позиция № 2 „Реконструкция на спортен център, изграждане на обслужваща сграда и зала за спорт на закрито гр.З., община З.“, като в чл.1 Община З. признава вземане в полза на „Д.“ ООД гр.Смолян в размер на 182 954.39лв. с ДДС, представляващо непогасен остатък от уговорената цена по сключения между страните договор № 159/27.ХІ.2012год. Съгласно чл.2 от спогодбата, община З. се задължава да заплати на „Д.“ ООД гр.Смолян сумата, посочена в чл.1, на части или наведнъж, в срок до 5 години, считано от сключване на спогодбата, като срокът се счита уговорен в полза на длъжника община З..

Страните не спорят, че ответната община З. е изплатила на „Д.“ ООД гр.З. съгласно спогодбата от 28.ІV.2017год. общо сумата 107 534лв., както следва: на 1.Х.2018год. е платена сумата 35 000лв., на 16.VІІ.2018год. е платена сумата 22 534лв., на 11.V.2021год. е платена сумата 30 000лв. и на 23.ХІІ.2021год. е платена сумата 20 000лв. Неплатения остатък от дължимата главница по спогодбата от 28.ІV.2017год. е 75 420.39лв., която не е платена в срока по чл.2 от спогодбата- до 28.ІV.2022год. Поради което ищецът претендира и обезщетение за забава в плащането на главницата от 75 420.39лв., за периода от 15.І.2023год. до 31.ХІІ.2025год.

При така установената фактическа обстановка, която е безспорна, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е главен иск с правно основание чл.365 ЗЗД във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД, с цена на иска 75 420.39лв., представляваща неизплатена 4 сума съгласно чл.1 от спогодбата, сключена на 28.ІV.2017год. между длъжника община З. и кредитора „Д.“ ООД гр.Смолян по договор № 159/27.ХІ.2012год. за извършване на СМР, ведно със законните лихви върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 14.І.2026год. до окончателното и изплащане и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, с цена на иска 29 987.71лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на мораторната лихва върху главницата от 75 420.39лв. за периода от 15.І.2023год. до 31.ХІІ.2025год..

Съдът счита предявения главен иск за основателен и доказан, признат и от ответника община З..

Ищецът претендира неизпълнение на задължение за плащане на сумата 75 420.39лв. по спогодба № 1 към договор № 159/27.ХІ.2012год., сключена между страните по делото на 28.ІV.2017год. Договорът за спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД, като всеки друг договор има силата на закон за страните, които са го сключили. Съгласно разпоредбата на чл.365 ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Или спогодбата има преобразуващо действие спрямо съществуващото правоотношение между „Д.“ ООД гр.Смолян и община З., възникнало по договор за извършване на СМР № 159/27.ХІ.2012год.. Спогодбата е двустранен възмезден договор, с който страните прекратяват съществуващ спор, като си правят взаимни отстъпки. С нея се цели да се изключи възможността да се оспорва предхождащото я правно положение. Процесният договор е в съответствие с изискванията на чл.365-чл.367 ЗЗД, редовен е от външна страна и удостоверява наличието на изискуемо парично задължение на община З. към „Д.“ ООД гр.Смолян. Безспорно е по делото, като ответникът признава факта, че в изпълнение на изискуемото парично задължение по спогодбата, община З. е платила на четири части общо сумата 107 534лв., като неплатения остатък от общо дължимата сума 182 954.39лв. с ДДС, е 75 420.39лв. Тази сума не е платена в срока по чл.2 от спогодбата- до 28.ІV.2022год. и се дължи към настоящия момент от община З..

По гореизложеното ще следва съдът да уважи изцяло предявения главен иск, като осъди ответника община З. да заплати на ищеца „Д.“ ООД гр.Смолян сумата 75 420.39лв., равностойна на 38 561.83 евро, 5 представляваща дължим остатък от главницата по договора за спогодба от 28.ІV.2017год., ведно със законните лихви върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 14.І.2026год. до окончателното и изплащане.

Ответникът оспорва размера на акцесорния иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД, от 29 987.71лв., като прави възражение за погасяване по давност на вземането за мораторни лихви, съгласно чл.111,б.“в“ ЗЗД.

Съдът счита за основателен и доказан и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД- за заплащане на мораторни лихви върху главницата за периода от 15.І.2023гогод. /т.е. три години назад от датата на подаване на исковата молба в съда/ до 31.ХІІ.2025год. в размер на 29 987.71лв., равностойни на 15 332.47евро. Съгласно разпоредбата на чл. 86, а л . 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно трайно установената съдебна практика, когато паричното вземане е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато за погасяване на вземането не е посочен конкретен ден, длъжникът изпада в забава след покана от страна на кредитора, съгласно чл. 84, ал.2 ЗЗД, като исковата молба има значението на такава покана. Ето защо с настоящия иск, ищецът претендира само законната лихва върху вземането, представляващо неплатения остатък от дължимата сума по спогодбата от 28.ІV.2017год., за периода- три години назад от датата на предявяване на иска, т.е. за периода 15.І.2023год. до 31.ХІІ.2025год., тъй като исковата молба, по която е образувано настоящето дело, е подадена в съда на 14.І.2026год.. За този тригодишен период претендираната законна лихва не е погасена по давност, съгласно чл.111 „в“ ЗЗД. Вредата на кредитора при неизпълнение на парично задължение /по отношение на което не може да настъпи невъзможност за неизпълнение/ се проявява само със забава на длъжника. При забава в изпълнението на парично задължение, съгласно законовата регламентация, се дължи законна лихва, която има за цел да обезщети вредите от неплащането на паричната сума, независимо от начина и на оползотворяване. Съдът ще следва да уважи предявения акцесорен иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД изцяло, като основателен и доказан.