Решение № 204 от 05.04.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Пазарджик , 05.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ели Каменова при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева като разгледа докладваното от Ели Каменова Административно наказателно дело № 20205220201655 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б. Д. П., ЕГН: ********** от гр. ****, общ.

Септември, обл. Пазарджик, ул. „*****“ № **, против Наказателно постановление № 2020-340-23-4 от 11.05.2020 г. , издадено от Началник РУ Септември към ОДМВР - Пазарджик, с което на същия за нарушение на чл.

16а, ал. 2 от ЗЗШОС на основание чл. 34а от ЗЗШОС е наложено наказание „глоба" в размер на 500 лв.

В жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление с доводи, че същото не съдържа ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, с което е нарушено правото на защита на санкционираното лице. На следващо място се твърди, че нарушението не е извършено от жалбоподателя, тъй като същият не е бил на място, развиват се съображения и за неяснота по отношение на основанието за санкциониране на лицето, тъй като в НП не е посочено коя от двете алинеи на чл. 34а от ЗЗШОС е приложена. Формулирано е искане за отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

1

Въззиваемата страна – РУ – Септември при ОДМВР - Пазарджик, редовно призована, не изпраща представител за съдебното заседание. В съпроводително писмо, с което са депозирани материалите по административно-наказателната преписка с вх. № **959 от 11.11.2020 г. е взето становище по същество на спора с искане за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и становището на въззиваемата страна и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 25.04.2020 г. около 23:40 часа в РУ - Септември при ОДМВР Пазарджик бил получен сигнал за силна музика. На място на сигнала били изпратени полицейските служители при РУ – Септември – свидетелят Й. Г.

М. и Й.В.Б.. При проверката се установило, че силният шум идва от озвучителна система, разположена в частен имот в гр. **** на ул. „*****“ № **, представляващ къща, към която имало постройка, която се използвала за барбекю. На място бил установен и жалбоподателят Б.П., който живеел на адреса и който казал пред полицаите, че той пуска музиката. Свид. М. го предупредил писмено да не пуска силна музиката, след което полицаите си тръгнали. Малко по-късно, вече на 26.04.2020 г. около 02.00 часа полицейските служители М. и Б. отново били изпратени на сигнал за силна музика на същия адрес. При второто посещение свид. М. съставил на жалбоподателя АУАН с бл. № 351858, в който приел, че жалбоподателят в дома си чрез озвучителна уредба, негова собственост, е пускал силна музика, като с действията си е нарушил забаранта за озвучаване на територии предназначени за жилищно строителство за времето от 23. 00 часа до 8. 00 часа, а именно в 02:00 часа, като това представлявало нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС.

АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който му бил предявен и връчен на същата дата срещу подпис. Жалбоподателят подписал акта без възражения.

В 3-дневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на нарушителя не били депозирани писмени възражения по констатациите на акта.

2

Въз основа на така съставения АУАН административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по чл. 53 от ЗАНН и издал обжалваното НП № 2020-340-23-4/11.05.2020 г., в което приел, че Б. Д. П. е извършил нарушение по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, за което на основание чл.

34а от същия закон му наложил административно наказание имуществена глоба в размер на 500 лв.

Наказателно постановление било р е д о в н о на жалбоподателя на

02.11.2020 г. , видно от разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Жалбата против НП била подадена от санкционираното лице до РС – Пазарджик чрез АНО на 04.11.2020 г. , поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда ща от надлежна страна и насочена срещу подлежащ на обжалване акт.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел – актосъставителя Й. Г. М. , който си спомня за случая и описва извършената проверка и сторените при същата констатации, включително – че музиката била пускана от затворено помещение, използвано за барбекю в частния дом, в който живеел жалбоподателя и който представлявал къща на два етажа и се чувала от пътя. Съдът намира показанията на свидетеля М. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото. От показанията се установява начина на констатиране н а извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

В хода на извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган - оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-829 от 23.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи и в срока по чл. 34, ал. 3 3

ЗАНН. В чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС изрично са делегирани правомощия на министъра на вътрешните работи или определени от него длъжностни лица да осъществяват контрол за спазване на чл. 16а, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗШОС. В случая актосъставителят и наказващият орган са оправомощени с цитираната заповед на основание чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС вр. чл. 36 и чл. 37 от ЗЗШОС.

АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът намира обаче, че в развилото се административнонаказателно производство е допуснато нарушение на приложимия за извършеното деяние материален закон.

Разпоредбата на чл. 16а (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г., изм., бр. 52 от 2019 г.), ал. 2 от ЗЗШОС в редакцията й действаща към датата на нарушението – 26.04.2020 г. предвижда забрана за озвучаването от обекти по ал. 1 (за производство, съхраняване и търговия и на обекти в областта на услугите разкрити и разположени в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, както и в жилищни сгради с повече от едно жилище и сгради със смесено предназначение) и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 14, 00 до16, 00 ч. и от 23, 00 до 08, 00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия.

Съгласно пар. 1, т. 22 от ДР на ЗЗШОС „Озвучаване" е излъчване на звук в околната среда, предаван чрез механични и електронни озвучителни средства и/или чрез гласово звукоизвличане и пеене.

По делото безспорно се установи, че на посочените дата, час и място в АУАН и НП е било налице излъчване на звук в околната среда, предаван чрез електронно озвучително средство, като безспорно е установено също, че това е станало във времето след 23 часа. Следва да се отбележи обаче, че разпоредбата, за нарушението, на която е санкциониран жалбоподателят, предвижда забрана за озвучаване на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, но само ако озвучаването е от обектите, 4 посочени в ал. 1 на чл. 16а от ЗЗШОС, а именно: обекти за производство, съхраняване и търговия и на обекти в областта на услугите. По делото несъмнено се установи, че в процесния случай шумът не е бил възпроизведен от такъв обект, а от частен жилищен имот представляващ къща на два етажа с пристройка, използвана за барбекю. Това обстоятелство е вписано и в АУАН и НП, където е посочено, че жалбоподателят е пускал силна музика в дома си и се потвърждава от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция полицейски служител.

В тази връзка съдът констатира, че по този начин е допуснато несъответствие между установена фактическа обстановка и разпоредбата на материалната норма, която е описана като нарушена. При това положение допуснатото нарушение се явява съществено, доколкото пречи на нарушителя да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му и съответно е засегната възможността му да организира адекватно своята защита срещу него, което е основание за отмяна на наказателното постановление.

Същевременно следва да се обърне внимание, че съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЗШОС законът се прилага за шума в околната среда, на който хората са изложени в урбанизираните територии, в парковете и градините или в други тихи зони в урбанизираните територии, в тихите зони извън урбанизираните територии или в районите в близост до детски и лечебни заведения, училища и научноизследователски организации. В ал. 2 на чл. 3 изрично са регламентирани изключенията от приложното поле на закона в зависимост от източника на шум – като същият не се прилага за шума, предизвикан от лицето, подложено на неговото въздействие, от домашни дейности, от съседи в жилищни сгради, на работните места, в транспортните средства и в зони на военни действия.

От анализа на нормата на чл. 3, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗЗШОС може да се обоснове извод, че законът е разграничил уредбата на управлението на различните видове шум в различни нормативни актове, като алинея 5 предвижда изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради да се определят с наредби на общинските съвети, приети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация, т. е. законовата делегация, съдържаща се в чл. 3, ал. 5 от 5

ЗЗШОС, дава правомощие на общинския съвет да въведе регламентация само относно конкретно визираната категория шум – този предизвикан от домашни дейности и съседи в жилищни сгради.

Според настоящата съдебна инстанция изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, попада в хипотезата на шум, предизвикан от съсед в жилищна сграда, което е едно от изключенията от приложното поле на закона и съответно следва да бъде подведено и санкционирано като нарушение на съответната наредба на общинския съвет, приета по реда на ЗМСМА. Към датата на възприетото в АУАН и НП нарушение на територията на гр. ****, община Септември, е действала Наредба за поддържане и осигуряване на обществения ред на територията на Община Септември, която в разпоредбата на чл. 8 предвижда забрана за вдигането на шум в жилищните сгради, в урегулирани поземлени имоти, в дворове и в близост до тях за времето: 1. от 14.00 часа до 16.00 часа и от 23.00 часа до 06.00 часа през летния период 01.06. до 30.09; 2. от 14.00 часа до 16.00 часа и от 22.00 до 07.00 часа през зимния период от 01.10. 31.05. При това положение съдът намира, че описаното в АУАН и НП поведение на жалбоподателя попада по-скоро в приложното поле на посочената разпоредба от общинската наредба на община Септември, поради което неправилно е подведено под нормата на чл.

16а, ал. 2 от ЗЗШОС и му е наложена санкция по реда на чл. 34а от същия.

Непосочването на коректната правна норма, нарушена от жалбоподателя и съответно некоректното й подвеждане към относимата санкционна норма води до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушава правото на санкционираното лице да узнае основанието за наложеното му наказание и да организира спрямо това адекватно своята защита. Това нарушение е от категорията на съществените процесуални нарушения и е самостоятелно основание за отмяна на НП. Посоченият порок не може да бъде саниран в настоящото производство, доколкото съдът в рамките на правомощията по чл. 63 от ЗАНН не може да променя основанието за ангажиране на отговорността на санкционираното лице, а следва единствено да прецени дали констатираното нарушение правилно е санкционирано от административнонаказващия орган на основание относимата правна норма.