Решение № 262 от 18.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. София, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20211100902142 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят - „Е.Т.А.Б.“ ЕООД, твърди, че е кредитор на ответника – „Н.К.“ ЕООД, тъй като има вземания към него, които са възникнали по силата на търговска сделка, представляваща договор за продажба, сключен на 11.04.2018 г. Посочва, че по силата на този договор за периода от 13.08.2018 г. до 11.07.2019 г. доставил на ответника поръчаните стоки, поради което за последния е възникнало задължение да заплати покупна цена в общ размер от 157 798, 83 лв. с ДДС, за което са издадени седем броя фактури. Ответникът не е изпълнил това свое задължение в уговорения между страните срок. На 19.02.2020 г. страните подписали споразумение, с което ответникът признал, че в негова тежест е възникнало описаното задължение за покупна цена и се задължил да го заплати в срок до 31.03.2020 г., но не направил това и до посочената дата. Молителят заявява, че „Н.К.” ЕООД не притежава активи, с които да може да изпълни тези свои изискуеми и ликвидни задължения. Ето защо счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ. Предвид изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността на „Н.К.” ЕООД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на това основание.

Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ - „Н.К.“ ЕООД, не заявява становище по нейната основателност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При тълкуване на разпоредбата на чл. 625 ТЗ, в която е посочено кои лица са легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност, във връзката и с 1 нормата на чл. 608, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ТЗ, в която са изброени задълженията, неизпълнението на които определят търговеца като неплатежоспособен, се налага извода, че материално-правно легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество са следните лица: 1) лице, което има качеството на кредитор, притежаващ парично вземане срещу длъжника от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, т.е. такова, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването , 2)

Националната агенция за приходите /НАП/, когато е налице изискуемо публичноправно задължение на длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, 3) НАП, когато е налице изискуемо задължение по частно държавно вземане на длъжника към държавата, както и 4) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, когато е налице изискуемо задължение на търговеца за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите му, което не е изпълнено повече от два месеца. Установяването при условията на пълно и главно доказване в процеса на фактите, че молителят съответно лицето, конституирано в производството по ред на чл. 629, ал. 4 ТЗ, имат качеството на кредитор, който е титуляр на вземане от вида на посочените в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, или че длъжникът има публичноправно задължение към държавата или общините или частноправно задължение към държавата, в случаите, в които молител е НАП, или че длъжникът има изискуеми трудови възнаграждение към поне 1/3 от работниците, с които е в трудови правоотношения тогава, когато молител е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е поставено в доказателствена тежест на молителя и то е задължителна предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ.

Наред с посочената предпоставка, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, следва да бъде доказано и настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

С оглед на горното на първо място съдът трябва да отговори на въпроса дали молителят „Е.Т.А.Б.“ ЕООД има качеството на кредитор на „Н.К.“ ЕООД, притежаващ парично вземане срещу него, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, както и дали то е изискуемо.

От фактите, изложени в молбата по чл. 625 ТЗ, е видно, че молителят твърди, че има парично вземане към ответното дружество за получаване на покупна цена за доставени стоки, което е възникнало по сключен между тези правни субекти договор за продажба от 11.04.2018 г. Ето защо съдът следва да се произнесе дали този договор е сключен, както и дали въз основа на него в полза на молителя са възникнали парични вземания за получаване на покупна цена.

По делото се установява, че между дружествата, страни в производството, са 2 възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен договор за продажба на стоки. Това е видно от приетия по делото писмен договор от 11.04.2018 г., който е подписан от представители на двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му. С него молителят се е задължило да доставя на ответника стоки, представляващи арматури, а последния е поел задължение да заплаща покупна цена за доставените стоки. От съдържанието на този договор е видно, че той е рамков по своя характер, доколкото с него страните не са постигнали конкретна уговорка за съответните видове и количества стоки, които молителят като продавач се е задължил да достави на ответното дружество. С клаузата на чл. 2, ал. 1 от договора страните са се съгласили, че конкретизацията на вида и количеството стоки, които продавачът се задължава да достави, както и на покупната цена, която купувачът се задължава да заплати за тях, ще се извършва чрез съставени от купувача заявки за доставка на стоки и съставени от продавача оферти за цената на стоките и транспорта им, които са приети от купувача.

По делото не са представени съставени от страните по сделката за продажба заявки и оферти, с които е уговорено да бъдат индивидуализирани основните задължения, които възникват за тях по този вид договор. В производството обаче е прието като доказателство споразумение от 19.02.2020 г., което е подписано от представители на „Е.Т.А.Б.“ ЕООД и „Н.К.“ ЕООД. От съдържанието на този документ се установява, че в него са обективирани изявления на юридическите лица, които са го подписали, които изявления по своята същност представляват направено извънсъдебно признание за настъпване на следните факти: 1) на това, че между страните по делото е постигнато съгласие за продажба на стоки, които са описани в седем броя фактури, издадени в изпълнение на рамковия договор от 11.04.2018 г., в периода от 13.08.2018 г. до 11.07.2019 г., както и за заплащане на покупна цена за тях в посочените в тези фактури размери; 2) че в тежест на ответника е възникнало задължение да заплати на „Е.Т.А.Б.“ ЕООД цена за доставените стоки в общ размер от 157 798, 83 лв. Описаните обстоятелства са неизгодни за ответника в настоящия процес, който е длъжник по задълженията за заплащане на покупна цена за доставените стоки, поради което и направеното от него изявление, с което е признал тяхното настъпване, има доказателствена сила, което означава, че съдът е длъжен да го съобрази и да приеме за доказано от него, че описаните факти са се осъществили. В допълнение към това трябва да се посочи, че о т заключението на изготвената в производството съдебно-икономическа експертиза се установява, че ответникът „Н.К.“ ЕООД надлежно е осчетоводил възникналите в негова тежест задълженията към молителя за заплащане на покупна цена за доставени стоки в размер на 157 798, 83 лв., за които в периода от 13.08.2018 г. до 11.07.2019 г. са издадени изброените в споразумението седем фактури. Осчетоводяването от ответното дружество на тези задължения по своята същност също представлява конклудентно действие по признание както на факта на сключване на договора за продажба на описаните във фактурите стоки, така и на факта, че въз основа на този договор в негова тежест са възникнали задължения за заплащане на покупна цена в размера, до който те се претендира да се дължат от молителя в настоящото производство.

3

Следователно съдът счита, че в производството се установява, че между страните по спора е сключен договор за продажба на стоки, както и че по силата на този договор в тежест на „Н.К.“ ЕООД са възникнали парични задълженията да заплати на „Е.Т.А.Б.“ ЕООД покупна цена в общ размер от 157 798, 83 лв.

Договорът за продажба на стоки е сключен на двете договарящи страни от търговци, като при прилагане на презумпцията, уредена в чл. 286, ал. 3 ТЗ, трябва да се приеме, че тази сделка е свързана с упражняваното от тези търговци занятие. Установената законова презумпция не е оборена. Това означава, че сключения договор за продажба следва да се определи като търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, и да се счете, че задължението на ответника да заплати на молителя сума в общ размер от 157 798, 83 лв., което е възникнало от този договор, е от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, които могат да легитимират кредиторът по него да иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника.

Паричното задължение за заплащане на покупна цена за доставените стоки по договора за продажба е срочно, тъй като страните по тази сделка са уговорили изрично момента, в който то следва да бъде изпълнено. Съгласие за това е постигнато с клаузата на чл. 6, ал. 2 от рамковия договор от 11.04.2018 г., в която е предвидено, че купувачът се задължава да заплати на продавача покупна цена на доставените стоки в срок от 45 дни от датата на издаване на съответната фактура. Първата от посочените от молителя фактури, които отразяват неплатените задължения за покупна цена, е издадена на 13.08.2018 г., което означава, че падежът на описаното в нея задължение за заплащане на цена в размер на 47 500, 13 лв. е настъпил на 27.09.2018 г. С настъпване на падежа това парично задължение е станало изискуемо, като то се счита за такова от датата, следваща падежа, т.е. от 28.09.2018 г. Към датата на сезиране на съда с молбата по чл. 625 ТЗ са настъпили и падежите на задълженията, за които са издадени и останалите 6 фактури, като това е станало до 26.08.2019 г., която дата е падежът на най-късно възникналото задължение от тези, претендирани от молителя като неплатени, определен при съобразяване на това, че 25.08.2019 г. е неработен ден. Следователно към 27.08.2019 г. всички парични задължения на „Н.К.“ ЕООД към „Е.Т.А.Б.“ ЕООД, за които са издадени процесните 7 фактури, са изискуеми. Фактът, че в споразумението от 19.02.2020 г. страните са постигнали съгласие, че на ответника ще бъде предоставен нов срок за доброволно погасяване на възникналите в негова тежест задължения, не променя извода за момента, от който те стават изискуеми.

Това е така, защото към датата на сключване на споразумението падежът на тези задължения, уговорен в договора, вече е настъпил и последиците от допуснатата от длъжника забава да ги изпълни на падежа вече са реализирани, а в споразумението няма изразена воля за преуреждане към минал момент на тези правоотношения и за заличаване на последиците от допуснатата забава, като в него е постигнато единствено съгласие за предоставяне на допълнителен срок за доброволно погасяване на задълженията по начин, различен от вече уговорения, при неспазване на който са предвидени и отделни правни последици.

4

По делото от ответника не се твърди и не се представят доказателства да е изпълнил възникналите в негова тежест задължения за заплащане на покупна цена на молителя до настоящия момент нито по уговорения в споразумението от 19.02.2020 г. начин, нито по друг, който да има погасителен ефект.