Решение № 28 от 22.02.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. ******, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря П.Х.Д. като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20213130101758 по описа за 2021 година

Производството образуването по искова молба от „Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр.***** жк. „******“, ул.“Балша“ №17, ап.1 срещу КР. ДР. Г. с ЕГН **********, с адрес гр.******, ул.“******“ № 52, вх.Б, ет.4, ап.11.

В исковата молба се твърди, че на 17.04.2019г., ищецът в качеството на кредитодател сключва с ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ******. Договора е сключен при условията на ЗПФУР.

Сключването на самия договор се извършило въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: ww.minizaem.bg. На същия електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приемал същите.

След това кандидатът получавал и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъдел одобрен, той получавал на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало по следния начин: клиента получавал чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получавал втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. По принцип преди извършване на паричния превод клиента получавал обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записва. По този начин той отново потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: ****** и следният имейл: [email protected]. Активиращият код бил 7044.

Твърди се, че сключването на договора чрез електронната платформа било годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Приложим бил чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 1

910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г..

Твърди се, че до входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на исковата молба са постъпили суми в размер на 632.54 лв., разпределени, както следва: 249.99 лв. главница, 140.25 лв. лихва, 222.30 лв., неустойка и 20.00 лв. нормативно признати разходи .

На ответника бил отпуснат кредит с главница в размер на 1500.00 лв.. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора с част от сумата е погасен предходен договор за кредит рефинансиран, с номер ***** от 23.10.2018г.. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Договора остатъчната сума е в размер на 535.70 лв.. Същата била преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: касово на каса на „Изи пей“ АД.

Твърди се, че според чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането за главница в размер на 1500.00 лв. е разпределено на 18 вноски, като първите 17 са в размер на 83.33 лв., а последната 18-та вноска в размер на 83.39 лв. за периода 17.05.2019г. - 08.10.2020г..

Погасени били изцяло вноските за 17.05.2019г., 16.06.2019г. и 16.07.2019г. общо в размер на 249.99 лв.. Поради което дължими били вноските за периода: 15.08.2019г. - 08.10.2020г. в размер на 1250.01 лв..

Договорната лихва била фиксирана и не подлежала на изменение през целия периода на договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него годишния лихвен процент бил в размер на 40.15 %., Погасени били вземанията за лихва за периода 17.04.2019г. -16.07.2019г.. Поради което дължима договорна лихва било за периода: 16.07.2019г. - 08.10.2020г. в размер на 330.00 лв..

Твърди се, че кредитът бил изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план, а именно: 08.10.2020г.. На основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът бил в забава от датата на падежиране на целия кредит - 08.10.2020г.. Претендира се лихва за забава в размер на 5.56 лв. за периода 08.10.2020г. - 23.10.2020г..

Не се претендират вземания за неустойка и нормативно признати разходи.

Опитите на ищеца за доброволно уреждане на отношенията между страните били без резултат, поради което ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.2635/2020г. на РС ***** и издадена заповед по чл.410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обосновава правният им интерес от подаване на настоящият иск. Твърди се, че към момента на подаване на заявлението в съда непогасеното задължение по кредита отпуснат на ответника е в размер на 1585.57 лв., от които: 1250.01 лв. главница по предоставения кредит, 330.00 лв., договорна лихва за периода 16.07.2019г. 08.10.2020г. и 5.56 лв. лихва за забава за периода 08.10.2020г. - 23.10.2020г., ведно със законна лихва за забава от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Иска се да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумите по издадената заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.2635/2020г. на РС *****.

Претендират се разноски по исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от процесуалния представител на ответника.

В него се твърди, че предявените искове са допустими, но неоснователни.

Признава, че процесния договор е сключен между страните. Не оспорва, че с част от сумата е бил погасен предходен договор за кредит и, че ответницата е получила остатъчната сума.

Твърди, че в случая извън предоставения на ответника потребителски кредит в размер 2 на 1500 лв. възстановим за 540 дни, ответника не е получил друга услуга, а в сключения в него потребителски договор са били включени клаузи за заплащане на значително по-голямо от обичайното възнаграждение, завишено с допълнителни разходи за ответника, с неустойка при непредставяне на обезпечение, с което била нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Договорените размери на договорната лихва, в пъти надвишавали определения от законодателя критерий, те да бъдат договаряни в съответни параметри относимо към законната лихва. Твърди се, че според съдебната практика на ВКС, договорен размер на възнаградителна лихва, надвишаващ трикратния размер на законната лихва противоречало на добрите нрави, тъй като икономически по-слабата страна в договорното правоотношение не може да бъде третирана неравноправно за сметка на облагодетелстването на кредитора.

Твърди, че процесния договор е сключен при наличие на неравноправни клаузи, поради, което е нищожен в частта, в която е определена неустойка и не пораждал валидни правоотношения между страните.

Процесният договор за потребителски кредит бил сключен при Общи условия, бил бланков, не е бил предмет на предварително договаряне между страните, от което следвало извод, че ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Липсвала разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48,3 % . Уговореният в договора за кредит годишен лихвен процент надвишава повече от четири път законната лихва.

Договорената лихва надхвърляла с над 4 пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърляло трикратния размер на законната лихва.

Поради липсата на индивидуално договаряне на параметрите в чл.2, ал.4 от договора за потребителски кредит, както и неконкретизирано формиран ГПР от 48.3%, съответно уговорен ГЛП в размер на 40,15 %, правили въпросните договорни клаузи неравноправни, и на основание чл.146 ал.1 ЗЗП същите били нищожни.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, клауза имаща за цел, или резултат заобикаляне на закона е нищожна, в който случай съгласно чл.23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита.

Ищецът бил посочил, че ответника е внесъл суми в размер на 632,54 лева, разпределени, както следва: 249,99 лева главница; 140,25 лева лихва; 222,30 лева неустойка и 20 лева нормативно признати разходи.

На основание чл.146, ал.1 от ЗЗП ответника не дължал лихва, неустойка. Не ставало ясно на какво основание е удържана сума в размер на 20,00 лева като нормативно признати разходи.

Поради това с платената от ответника сума в размер на 632,54 лева била погасена част от главницата от 1500 лева, а непогасената главница била в размер на 867,46 лева.

3

Иска се да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 867,46 лева главница по кредита и да бъдат отхвърлени исковете в останалите части, за горницата над 867,46 лева за главница; 330,00 договорна лихва за периода 16.07.2019г. - 08.10.2020г.; 5,56 лева лихва за забава за периода от 08.10.2020г. до 23.10.2020г..

В хода на съдебните заседания страните ищецът не изпраща представител, в писмено становище поддържа предявените искове, твърди, че възраженията на ответницата за наличие на неравноправни клаузи са неоснователни и недоказани, нямало направено възражение за прихващане, за да бъдат прихванати посочени в отговора суми за неустойка, лихви и разходи от дължимото от ответницата като главница по договора, възражението за неустойка било недопустимо, тъй като неустойката била отхвърлена от заповедния съд. При евентуално прогласяване на договора за кредит за нищожен се претендира приложението на чл.23 от ЗПК и заплащането от ответницата на 1500 лева като се претендира лихва за забава от датата на подаване на исковата молба. Прави се искане на основание чл.104 ЗЗД за прихващане между присъдената сума и евентуално присъдените в полза на ответницата разноски и такси.

Ответницата не се явява и представлява в съдебно заседание. В писмено становище процесуалният й представител поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От събраните по делото доказателства Договор за предоставяне на кредит № ******/17.04.2019г.; Договор за предоставяне на кредит № *****/23.10.2018г.; общи условия към договорите за предоставяне на кредит „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД; Gmail – съобщение от 17.04.2019г. за реферансиране на заем.; Gmail –съобщение от 17.04.2019г. за направен превод от 1500лв по договор за заем № ****** на каса на ИЗИ ПЕЙ АД; Разписка за извършено плащане № ******7622042/14.04.2019г.; Разписка за извършено плащане № ******7622092/17.04.2019г. се установява, че на 17.04.2019г. ответницата е одобрена за рефинансиране на заем от платформата minizaem.bg с размер на главница 1500 лева за срок на изплащане 540 дни, обща сума за връщане 1970.25 лева, обща сума за връщане при непредставяне на обезпечение 2711.25 лева, дата на връщане 08.10.2020г., като със сумата от 964.30 лева ще бъде погасен текущия кредит на ответницата, а остатъка от 535.70 лева ще бъде преведен на ответницата. Ответницата следва да потвърди сключването на договора като отвори изпратения й линк на електронната си поща, въведе кода, който е получила на смс и натисне бутона „Потвърди“. Към електронното писмо е прикачен файл с преддоговорна информация.

На същата дата 17.04.2019г. страните за сключили Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ****** при условията на ЗПФУР и общи условия. Съгласно договора за заем на ответницата е отпуснат кредит с главница в размер на 1500.00 лв.. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора с част от сумата е погасен предходен договор за кредит рефинансиран, с 4 номер ***** от 23.10.2018г.. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Договора остатъчната сума е в размер на 535.70 лв.. Съгласно чл.2, ал.3 кредиторът извършва вътрешен превод в деня на сключване на договора за погасяване на задълженията на ответницата по кредит № ***** от 23.10.2018г.. Остатъчната сума от 535.70 лв. се превежда от кредитора на потребителя по банковата му сметка или на каса в офис на Изи Пей АД.

Разпечатката съдържа 40 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f5574259-dcc0-461e-961c-7fac2651ffb1