Решение № 1942 от 24.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1942 гр. София, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110216597 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. Б. Г., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №23-4332-026295/31.10.2023 г., издадено от Гергана Владимирова Борисова Началник група към Отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбодателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец за нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, а на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се оспорват приетите за установени от административнонаказващия орган (АНО) фактически положения относно д в е т е нарушения на правилата на ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че не е доказан по безспорен начин фактът на вменените му прояви. Г. сочи, че след удара е спряла, огледала е автомобила на другия водач и след като се е убедила, че няма щети, е продължила движението си. Подчертава, че вторият участник в движението първи се е оттеглил от мястото, поради което неправилно й се вменява отговорност за неспазване на пътните правила. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебното заседание жалбоподателят Г., редовно призована, се явява лично.

Възползва се от правото си да даде обяснения, в които споделя своята версия за случилото се. Поддържа жалбата си и отправя искане за нейното уважаване, като поставя акцент върху отсъствието на основания да се отнема свидетелството й за правоуправление.

Въззиваемата страна Началник група при ОПП - СДВР, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след 1 като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 06.09.202 3 г., около 23:20 часа, свид. М. Б. Й. управлявала лекия си автомобил „Тойота”, модел „Ярис“, с рег. № ХХХ, в гр.София, по бул.“България“, в посока от бул.“Тодор Каблешков“ към бул.“Гоце Делчев“. По същото време, в идентична посока и непосредствено след свид. Й. се придвижвала с личния си лек автомобил „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. №СВ3800ТХ, жалбоподателката М. Б. Г.. Тя била придружавана от свои близки. Пътната настилка била от асфалт, суха, времето било без валежи, а видимостта не била затруднена.

В района на кръстовището на бул.“България“ и бул.“Гоце Делчев“, регулирано със светофарна уредба, свид. Й. преустановила движението си в изпълнение на сменилия се към забранителен светлинен сигнал. Жалбоподателката обаче, доколкото се придвижвала със скорост, която не била съобразена с наличието на друг участник в движението пред нея, поради разсейване, не успяла да намали и да спре своевременно. Като резултат управляваното от нея превозно средство се ударило с предната си броня в задната броня на автомобила на свид. Й.. Двамата водачи преустановили за момент движението си. Свид. Й. слязла, за да огледа щетите по корпуса на превозното си средство и направила знак на другия водач, че не е наранена. Уведомила го, че ще се изтегли от кръстовището и ще спре на веднага, за да се разберат. След това веднага се качила в автомобила си и след завой вляво, се насочила към спирката на Столичен градски транспорт, разположена в близост, пускайки аварийни светлини като знак, че изчаква. Жалбоподателката обаче, тъй като не различила добре повредите по другия автомобил, игнорирала поканата на другия водач, привела превозното си средство в движение и се отдалечила по платното на бул.“Гоце Делчев“, в посока кв. „Красно село“.

Свид. Й. напавила опит да последва другия автомобил, но поради късния час се притеснила, върнала се на мястото на инцидента и веднага подала сигнал за настъпилото пътнотранспортно произшествие (ПТП) по телефон за спешни повиквания с номератор „112“.

Известен период от време по - късно на място пристигнал полицейски екип в състав свидетелят Н. Георгиев Н. и неговият колега – Петко Василев. В присъствието на собственика на автомобила, ударен от неизвестния към този момент водач, те извършили оглед и констатирали повреди по задната му броня и багажника, които заснели със служебен таблет. Съставили протокол за пътнотранспортно произшествие и скица. На свид. Й. била представена за попълване декларация, в която тя описала обстоятелствата по настъпилия инцидент. Посочила номера и модела на превозното средство на напусналия участник в ПТП. От извършена справка в базата данни, поддържана от ОПП – СДВР, като собственик на последното била установена жалбоподателката, която била призована в сградата на ОПП - СДВР.

На 12.10.2023 г. нарушителят Г. се явила пред органите на пътна полиция.

Попълнила декларация, в която признала, че е управлявала лек автомобил „Хонда Сивик“, с рег.№СВ3800ТХ, като описала лаконично обстоятелствата около инцидента. Споделила за възникналата пътна ситуация с другия водач, но категорично отрекла да е напуснала местопроизшествието умишлено, изтъквайки отсъствието на причинени от удара видими щети, както и липсата на претенции, предявени в тази насока от Й..

2

На същата дата - 12.10.2023 г., Ц. Х. Ц. - служител от ОПП – СДВР, съставил АУАН по докладната записка и протокол за ПТП №1871595/07.09.2023 г., изготвени от колегите му – Василев и Н., срещу М. Г. за това, че на 06.09.202 3 г., около 23:20 часа, в гр. София е управлявала лекия си автомобил и поради несъобразена с интензивността на движението скорост е реализирала ПТП в придвижващото се пред нея моторно превозно средство „Тойота Ярис“, след което напуснала местопроизшествието, „като не уведомява компетентните органи на МВР”. Изрично било отразено, че АУАН е съставен по данни от образуваната преписка и сведенията, снети от страните. В АУАН били посочени за нарушени разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП и чл.20, ал. 2 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и двама свидетели и след подписването му, бил връчен на Г.. В съответната графа жалбоподателката не вписала възражения. Такива в писмена форма не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, на 31.10.2023 г. Началник група при ОПП - СДВР издал и атакуваното НП №23-4332-026295, с което при възпроизвеждане на фактическите констатации от акта и допълненията досежно нарушението по чл.123, ал.1, че водачът „не спира и не установява последиците от ПТП”, на Г. - въззивник, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП й била наложена „глоба“ в размер на 100,0 /сто/ лева за неизпълнено правно задължение чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, а на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 200,00 лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: доказателствата, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели Ц. Х. Ц., М. Б. Й. и частично обясненията на жалбоподателя Г. , в писмените доказателства по делото: декларации от М. Г. и М. Йовова , скица на ПТП, протокол за ПТП с №1871595/07.09.2023 г., докладна записка от Н. Н., справка – картон на водача Г. , заповеди на Министъра на вътрешните работи и Директора на СДВР, писмени отговори от ОПП - СДВР, вх. №361104/14.12.2023 г. и вх.№367174/20.12.2023 г., с приложения - снимка на лек автомобил, изготвена във връзка с протокол за пътнотранспортно произшествие, писмен отговор от Отдел „Оперативен дежурен център“ – СДВР, вх.№367687/20.12.2023 г. , писмен отговор от Столична община, вх.

№374743/29.12.2023 г., приобщени по реда на чл.283, ал.1 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН .

Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите Ц. и Н. , като ги намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда за изготвяне на протокола за ПТП, приложената към него скица и последващото съставяне на АУАН. Свид.

Н. е категоричен, че за изготвяне на първоначалните документи се е водил по информацията, предоставена му от установения на място водач, който е споделил пред него механизма на реализираното ПТП, идентичен с този, вписан от Йовова в изготвената декларация. От своя страна, Ц. е следвал съдържанието на представените на вниманието му материали от образуваната по повод пътния инцидент преписка пред органите на ОПП – СДВР, като е съобразил и сведенията, събрани от двамата водачи. Пропуските и липсата на спомени, заявени в показанията на посочените свидетели, съдът отдава на изминалия период от време и естеството на тяхната работа (почти ежедневното обследване на множество нарушения, попълването на документация и т. н.). Същите не са от естество да препятстват изясняването на фактите относно реда за съставяне на АУАН, ползваните в тази насока документи, процедурата по установяване на виновния водач и извършеното от него пред контролния орган деклариране на относими обстоятелства. Свидетелят Н., макар и неочевидец на настъпилото ПТП, се е отзовал заедно със своя колега Василев на подадения сигнал и е различил следи от реализирания пътен инцидент върху останалия на място лек автомобил, видно от описаните в протокола за ПТП щети, причинени по неговата задна броня. Те са били надлежно заснети със служебен таблет, ползван от екипа, за което свидетелстват и приобщените по делото фотоизображения. Фактът и разположението на констатираните 3 повреди е бил в корелация и със сведенията от свид. Й. - останал на място водач, споделени пред полицейските органи в рамките на проведената беседа, с оглед установяване причините за настъпване на ПТП.

Така изложените обстоятелства напълно се припокриват със заявеното от разпитания в съдебно заседание втори участник в пътния инцидент – свид. Й.. Тя подчертава, че пътната ситуация е била предизвикана от водача Г., която не е съобразила скоростта на управление на превозното си средство с особеностите на движението, изразяващи се в неговата интензивност и по- конкретно бързината на придвижването на автомобила пред нея и така причинила настъпването на удар. Доколкото Й. се явява и пряко заинтересована страна във възникналата ситуация, съдът подхожда критично към заявеното от нея, като го съпоставя с останалия доказателствен материал. Според свидетелката ударът между двете моторни превозни средства е настъпил мигновено, тъй като Г. не е успяла да задейства своевременно спирачния си механизъм, поради скоростта си. Тази обстановка, впрочем, е призната и в обясненията на жалбоподателя. Й. сочи, че другият водач, след като първоначално е спрял, за да установи наличието на евентуално причинени щети, е решил да продължи движението си и се е оттеглил. Същевременно, свидетелката обяснява първоначалното си оттегляне встрани от мястото на инцидента с желанието да освободи пътната връзка, за да не създава затруднения за други участници в движението. Категорична е обаче, че не е възнамерявала да си тръгне, като е отправила ясна покана към жалбоподателката да я последва встрани, за да се разберат, на която не е получила ответ. В така пресъздадените лични възприятия с твърдение за достоверност, съдът не открива противоречия със заявените пред контролните органи и в попълнените и от двамата водачи декларации факти. В последните е изложена идентична обстановка, поради което съдът намира показанията за непредубедени, предадени с присъщата на съхранен спомен логична последователност, поради което ги кредитира с доверие. Единственото отклонение от изложената фактология се открива в твърдението на М. Г., вписано в нейните сведения, поддържано и в обясненията в съдебното следствие, че причина за оттеглянето й се явява липсата на различими щети по лек автомобил „Тойота Ярис“ и отсъствието на претенции у неговия водач. Така споделени обаче изявленията съдът приема за опровергани от разказите на свидетелите по делото, изготвените снимки на местопроизшествието, кореспондиращи и с факта на ангажиране намесата на органите на ОПП – СДВР именно от свид. Й.. При формиране на вътрешното си убеждение по фактите съдът използва разказа на свидетелката, доколкото с показанията й събитията от процесната дата са пресъздадени устойчиво и с присъщата на утвърден спомен логична последователност, което обстоятелство затвърждава тяхната убедителност и е индиция за проявената добросъвестност от нейна страна. Синхронът и непротиворечивосттта на нейното изложение, съпоставени с останалия доказателствен материал, дават основание на съда да приеме, че така предоставената информация не е фрагментарна и не указва изопачаване. В този смисъл съдът кредитира с доверие показанията на разпитаното лице и ги поставя в основата на своите изводи по съществото на делото.