Определение № 2893 от 05.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2893 гр. София, 05.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20251000502861 по описа за 2025 година

Производство по чл.248 ал.3 вр.чл.78 ал.5 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба от „ТЕОРЕМУС“ АД, ЕИК 207289591, срещу определение № 3274/14.08.2025 г., постановено по т.д. № 1749 /2024г. по описа на СГС, ТО, VI-1 с-в, в частта, с която е оставена без уважение депозираната молба по реда на чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Съобщението за това определение е било връчено на жалбоподателите на 11.09.2025г.

Частната жалба срещу това разпореждане е депозирана на 18.09.2025г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят изтъква факта, че при постановяване на обжалваното определение, СГС е извършил неправилна преценка за осъществените от страните процесуални действия в първоинстанционното производство и въпреки, че правилно е уважил предявените от ищеца искове, то същият е достигнал до неправилния извод за липса на предпоставките за присъждане на дължимото адвокатското възнаграждение в пълния претендиран и заплатен от ищеца размер. Пред първата инстанция процесуалното поведение на ищцовата страна е активно, а осъществената защита - детайлна и задълбочена, видно от изготвените искова молба, допълнителна искова молба и писмена защита, както и взетите становище в проведените общо две о.с.з. пред СГС. Точно затова неправилно е приел, че извършените от процесуалния представител действия обуславят присъждане на размер на адвокатското възнаграждение в размер на 5000 лв. с включен ДДС. Въпреки правилният си извод, че съдът следвало да извърши преценка относно пропорционалността и разумността на присъдените разноски, то непонятно защо е намалил същите до сумата от 5 000 лв. (пет хиляди лева) с ДДС при наличието на сложен, многопластов и труден за обхващане и от фактическа, и от правна страна правен спор, за изясняването на който са проведени две 1 о.с.з., изслушана е съдебно-техническа компютърна експертиза, предмет на прецизен анализ в хода по съществото на спора. От друга страна изходът на делото е от изключително значение за „ТЕОРЕМУС“ АД предвид разпоредбата на чл.55 ал.1 т.4 „ЗОП“, съгласно който възложител може да отстрани от участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник, за когото е доказано, че е виновен за неизпълнение на договор за обществена поръчка или на договор за концесия за строителство или за услуга, довело до разваляне или предсрочното му прекратяване, изплащане на обезщетения или други подобни санкции. Възлагането на процесуалното представителство е извършено със знанието, че е нужна високоспециализирана правна защита. В противен случай, ако такъв не беше налице, ищецът би бил изправен пред невъзможност да участва в процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на ЗОП под заплаха да бъде отстранен от процедурата на основание чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗОП. Претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е обосновано спрямо фактическата и правна сложност на делото, съответно в случай, че същото бъде намалено поради прекомерност, определения от съда като справедлив размер на адвокатското възнаграждение е следвало да бъде изчислен спрямо броя на действително предявените спрямо ответника искове. Предвид това на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в техния пълен размер поради обоснованост на размера на същото от гледна точка на извършените от процесуалния му представител действия.

Ответникът по ч.ж. МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ оспорва същата и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че в хода на делото своевременно е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Възражението е уважено, като претендираният хонорар е намален до размер на сумата от 5 000 лева с ДДС. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, прекомерност на адвокатското възнаграждение е налице, тогава когато е установено несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. В случая е налице несъответствие между размера на претендираното адвокатско възнаграждение от 9000 лв. и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. Правилни и обосновани са мотивите на съда, че делото не се характеризира с висока фактическа и правна сложност. Спрямо вида и количеството на извършената работа по делото са проведени едва две о.с.з., а изслушаната съдебно-техническа експертиза по делото е приета без въпроси и оспорвания. В хода по същество и устните състезания пълномощникът на ищеца няма пледоария. Представената от него писмена защита не е в голям обем и повтаря до голяма степен доводите, изложени в исковата молба. Правилно и обосновано съдът е взел предвид, че материалният интерес по делото е едва 34 200 лв. и спрямо него претендираният хонорар от 9 000 лв. се явява прекомерен. Изцяло подкрепя изложените от съда мотиви, във връзка с решение на Съда на Европейския съюз на 25 януари 2024 г. по дело С-438 / 22 по преюдициално запитване, отправено от СРС. След като предвиденото възнаграждение в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, не обвързва съда, преценката следва да се извърши като се вземе предвид вида на спора, 2 интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е и актуалната практика, застъпена в определение по т. д.

№ 1908 / 2022 г. на ВКС, I Т.О. и определение по т. д. № 1990 / 2023 г. на ВКС, II Т.О.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

Производството е образувано е по искова молба от „Теоремус“ АД срещу МОСВ , като е предявен иск с правно основание чл.79 ал. 1 вр.чл.266 ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 07.04.2023 г. между страните бил сключен договор за възлагане на обществена поръчка, с който приел да извърши срещу възнаграждение и при условията на договора следните услуги: „Извършване на сравнителен преглед на европейския опит в прилагането на депозитна система за опаковки и възможности за внедряването й в България“. Посочва, че в чл.3 ал.1 от договора било договорено възнаграждение в размер на 34 200 лева с ДДС.

Твърди, че надлежно изпълнил услугите по договора и спазил всички свои задължения за точно и в срок предаване на резултатите на ответника. Същевременно, ответникът не изпълнил своите задължения по договора, като не дал дължимото съдействие за изпълнение на услугите, просрочил задължението си за осъществяване на проверка за съответствие на изпълнението, както и за представяне на документи и не изплатил на ищеца дължимото възнаграждение по договора. Твърди, че предвид пълно, точно, качествено и в срок изпълнение на услугите, последвано от представянето на оригинална фактура, придружена с покана за заплащане на пълната цена по чл. 3, ал. 1 от договора, е налице ликвидно и изискуемо вземане на Теоремус. Претендира сумата 34 200 лева с ДДС, дължима от МОСВ в качеството му на възложител, и представляваща възнаграждение за надлежно изпълнение по договора от 07.04.2023г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

С постановеното на 19.06.2025 г. решение по т.д. № 1794/2024 г. по описа на СГС, ТО, VІ-1 състав, искът е изцяло уважен. По отношение на разноските СГС е посочил, че ищецът е направил разноски в общ размер на 10 368 лева, от които 1 368 лева за д.т. и 9 000 лева за адвокатско възнаграждение. Приел е за основателно възражението на ответника за прекомерност на претендирания хонорар. С решение на Съда на Европейския съюз на 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, се прие, че: „Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.“. След като предвиденото възнаграждение в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, с ново наименование към днешна дата, не 3 обвързва съда, преценката следва да се извърши като се вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е и актуалната практика, застъпена в определение по т.д.

№ 1908/2022 г. на ВКС, I Т.О. и определение по т.д. № 1990/2023 г. на ВКС, II Т.О. В разглеждания случай искът не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, делото е разгледано и приключено в две съдебни заседания с изслушване на едно заключение. При съобразяване изложеното съдът намира, че претендираният хонорар следва да бъде намален до размер на сумата от 5 000 лева с ДДС, което възнаграждение възмездява в справедлив порядък предприетите от ищеца процесуални действия и отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Затова общият размер на разноски, които са присъдени в полза на ищеца възлиза на 6 369 лева.

С молба от 17.07.2025г. ищецът прави искане за изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното определение СГС е приел, че молбата по чл. 248 ГПК, подадена от „Теоремус“ АД, на 17.07.2025г., е изцяло неоснователна и следва да се остави без уважение. САС намира определението за правилно с оглед постановеното задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, решение от 25.01.2024г. по дело С - 438/22г. на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. ДВ бр. 14/2025г./ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, и националният съд е длъжен да откаже да я приложи, поради което размерът на възнаграждението не може да бъде определен съобразно разпоредбите на Наредбата. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., определение № 1806 от 28.06.2024 г. по ч. т. д. № 586/2024 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 4497 от 09.10.2024 г. по т. д. № 2886/2024 г. на ВКС, IV гр. о. и др. е налице несъответствие с правото на ЕС на нормата за определяне минималните размери на адвокатските възнаграждения, регламентирани в Наредба № 1/2004 г., в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 14/18 февруари 2025 г., тъй като установеното с нея правило представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C438/22 на СЕС и това е основание разпоредбата в тази й част да не се прилага от съда.

Направен е извод, че установените с Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир за съда при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за него, като те подлежат на преценка, от значение за която са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В определение № 1640 от 4.04.2024 г. по ч. гр. д. № от 3549/2023 г. на ВКС, III г. о. е прието, че в процеса, който извършва съдът при определяне на възнаграждението на адвокат, намират приложение принципите за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение (чл. 36, 4 ал. 2 ЗА - изискването самото възнаграждение да е обективно и справедливо) и принципът за съразмерност (правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес съгласно чл. 78 ГПК).