Решение № 3603 от 29.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3603 гр. София, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20211110208711 по описа за 2021 година при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 8711 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на ** представлявано от ****, депозирана чрез адв. ** срещу Наказателно постановление (НП) № Р-10-421 от 28.05.2021 г., издадено от ** Заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на *** на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Кодекс за застраховането (КЗ) във вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева, за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.

В жалбата от *** се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на материалния закон и поради допуснати съществени процесуални нарушения. В тази насока и на първо място в жалбата се оспорва вмененото на *** нарушение на чл.

108, ал. 1 от КЗ да е извършено в условията на „повторност“, като се твърди, че КЗ е влязъл в сила на 01.01.2016 г. и относимо за повторността на нарушението по смисъла на § 1, т. 51 от ДР на КЗ би било единствено нарушение на разпоредбата на чл. 496 от КЗ от 01.01.2016 г., извършено в срок от една година от влизане в сила на НП. Поради това и в жалбата се поддържа, че в случая безспорно не е налице „повторност“ при извършване на нарушението и налагане на санкция по реда на чл. 644, ал. 2 от КЗ за 1 нарушение по чл. 496 от КЗ поради наличие на предходно нарушение по чл.

271 от КЗ (отм.) представлява правоприлагане вследствие на тълкуване и аналогия на закона, т. е. налагане на санкция по аналогия, което предвид ЗНА е недопустимо в административнонаказателното производство. С оглед евентуалност на изложеното в жалбата се сочи още, че неправилно с оспореното НП на *** е наложена санкция за нарушение, извършено в условията на „повторност“ по реда на чл. 644, ал. 1 от КЗ, като се поддържа, че чл. 644 от КЗ визира два състава на административно нарушение – общ по чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ и квалифициран по чл. 644, ал. 2 от КЗ, и с оглед на това налагане на санкция на дружеството по чл. 644, ал. 2 от КЗ представлява ангажиране на отговорността му по по-тежкия квалифициран състав на административно нарушение, а съгласно нормативната уредба и съдебната практика, за да бъде приложен квалифициран състав на нарушение е необходимо в акта, с който същото се предявява, да са описани фактите, довели до приложение на този по-тежък състав. Акцентира се още, че доколкото в конкретния случай се касае да административно нарушение, актът с който същото се предявява и който обвинява субекта за конкретно нарушение е актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и същият следва да съдържа пълно описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Сочи се, че тъй като се касае за квалифициран състав на нарушение, в акта следва да бъдат описани и обстоятелствата, с оглед на които отговорността на нарушителя се ангажира по по-тежкия състав, а процесният АУАН съдържа констатации само за факти по отношение на нарушение на чл. 496 от КЗ, като липсват данни да е налице предишно нарушение от същия вид, а с процесното НП се навеждат фактически твърдения за „повторност“ и на дружеството е наложена санкция за нарушение по реда на квалифицирания състав на чл. 644, ал. 2 от КЗ.

Поради това и в жалбата се твърди, че не са спазени разпоредбите на чл. 42, т.

4 и т. 5 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление. Предвид изложеното в жалбата от *** се навеждат аргументи, че НП не съответства на фактическата обстановка, описана в процесния АУАН, и на дружеството е наложено наказание за нарушение, което не е било предявено по установения в ЗАНН ред, с което грубо е нарушено правото му на защита. В тази връзка се твърди, че НП е издадено и в нарушение на принципа „reformacio in рeius“, тъй като с него на дружеството е наложена санкция за по-тежко деяние от първоначално установеното и му е наложена санкция за квалифициран състав на нарушение, което не е било предявено с АУАН. Сочи се още, че неправилно е определена датата на извършване на нарушението и не са спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Излагат се и съображения за маловажност на случая.

Предвид изложеното, в жалбата се отправя искане до съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП, алтернативно да преквалифицира наложената санкция от такава по чл. 644, ал. 2 от КЗ на такава по чл. 644, ал. 1, т. 1 от КЗ и да наложи минимална санкция на 2 дружеството – жалбоподател.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството – жалбоподател ***, редовно призовано, не изпраща представител.

Процесуалният представител на въззиваемата страна КФН, в лицето на старши юрисконсулт ** редовно упълномощена, оспорва жалбата, счита нарушението за безспорно доказано и пледира съдът да постанови решение, с което да потвърди изцяло наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В представени писмени бележки от ст. юрк. ** упълномощен представител на КФН, отново се иска съдът да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно и се навеждат пространни доводи относно правилността и законосъобразността на същото, като се твърди, че са неоснователни доводите в жалбата на *** за нарушение на материалния и процесуалния закон при издаване на АУАН и НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

Дружеството – жалбоподател *** е с основен предмет на дейност – сключване на всички видове застраховки, като една от сключените застраховки била застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена от „********* за автомобил марка и модел „********* съгласно полица № BG/02/120001286275, валидна от 25.05.2020 г. до 24.05.2021 г.

На 24.01.2021 г. настъпило застрахователно събитие, а именно увреждане на автомобил марка и модел „***, вследствие на отнемане на предимство и реализиране на пътнотранспортно произшествие (ПТП) по вина на водача на автомобил марка и модел „***. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП № 1785431 от 24.01.2021 г.

На 25.01.2021 г. пред *** била предявена претенция № ********** за изплащане на застрахователно обезщетение на основание задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в полица № BG/02/120001286275, с която била застрахована отговорността на виновния за настъпилото ПТП водач на автомобил марка и модел ** На датата на завеждане на претенцията – 25.01.2021 г. пред *** били представени писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията, както и била посочена банкова сметка, по която да бъде изплатено застрахователното обезщетение. На същата дата бил извършен и оглед на увредения автомобил марка и модел „***, въз основа на който за констатираните увреждания бил изготвен опис на щета № 1 от 25.01.2021 г. На тази дата служител на *** изготвил и калкулация на щетата, а на 28.01.2021 г. и доклад по щетата, съгласно които бил определен размер на обезщетение от 590,38 лева, което да се изплати на Константин Радославов Ношков.

3

На 04.04.2021 г. в Комисията за финансов надзор постъпила жалба с вх.

№ 91-02-430/04.04.2021 г. от **, в която било наведено оплакване срещу забавено произнасяне по предявената пред *** претенция № **********/25.01.2021 г. на основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Във връзка с извършване на проверка по случая, с писмо на КФН, изх. № 91-02-430 от 07.04.2021 г., от ЗД „* било изискано писмено становище по случая, ведно със заверено копие от цялата документация по претенцията. Отговорът на застрахователя, заедно с изисканите от същия доказателства, постъпил в КФН с писмо, вх. № 91-02-430 от 15.04.2021 г.

В хода на проверката, след анализ на цялата документация по случая, освен посочените по-горе обстоятелства свид. Д. Н. – младши експрет в отдел „Правоприлагане“ на КФН установила и че след 25.01.2021 г. от ползвателя на застрахователни услуги не били изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията съгласно чл. 106, ал. 3 от КЗ. От свид. Н. било пирето, че съгласно чл. 108, ал.

1 от КЗ за дружеството – жалбоподател ЗД „* е възникнало задължение в срок от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106 от КЗ, а именно най-късно до 15.02.2021 г. включително, да се произнесе по претенция №**********, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. От проверяващия било констатирано, че ЗД „* е изплатило застрахователното обезщетение в размер на 590,38 лева по сметката на ** едва на 13.04.2021 г., т. е. застрахователят се е произнесъл по претенция № ********** извън законоустановения срок.

С оглед на тези обстоятелства свид. Д. Н., заемаща длъжността „младши експерт“ в отдел „Правоприлагане”, дирекция „Застрахователен надзор”, управление „Застрахователен надзор” на КФН, съставила против ЗД „* АУАН № Р-06-324 от 21.04.2021 г. за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ, извършено на 16.02.2021 г. в гр. София. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели на неговото съставяне и на упълномощен представител на дружеството. АУАН бил връчен на последния и подписан от него без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление № Р-10-421 от 28.05.2021 г. от ** Заместникпредседател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на ЗД „* на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ във вр.

§ 1, т. 51 от ДР на КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ. Атакуваното НП било връчено на жалбоподателя на 03.06.2021 г., а на 07.06.2021 г. пред наказващия орган била подадена и жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля Д. Н., известие за доставяне, жалба до КФН, 4 опис и калкулация на щета, застрахователна полица № BG/02/120001286275, протокол за

ПТП, както и останалите съдържащи се по административнонаказателната преписка писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. Н. (актосъставител), които макар лаконични, са обективни и логични, като се подкрепят и допълват от писмените доказателства по делото. От показанията на този свидетел се установяват обстоятелствата около съставянето на АУАН.

Съдът кредитира в цялост и приобщените към доказателствените материали писмени доказателства, тъй като същите са относими към предмета на доказване, непротиворечиви са в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлен анализ на доказателствените материали съдът не дължи да излага.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

В производството по чл. 58д и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.