Решение № 428 от 09.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. София, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселка Марева

Членове:

Емилия Донкова

Соня Найденова при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002101944 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

С касационна жалба от П. Д. Г., чрез процесуалния й представител адв.Т. Г., се обжалва въззивно решение № 55/20.03.2023 г., постановено по в.гр.д. № 550/2022 г. на ОС - Ловеч, с което, в резултат на потвърждаване на първоинстанционно решение № 452/31.10.2022 г. по гр.д.№ 9/2022 г. на РС - Ловеч, е отхвърлен иска на П. Д. Г. срещу В. Б. М. с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик по силата на упражнявано от нея давностно владение в периода от 01.01.2010 г. до датата на подаване на исковата молба 05.01.2022 г., на реална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от около 1 200 кв.м. по плана на новообразуваните имоти на местността "Б.", [населено място], одобрен със Заповед № 96/19.03.2003 г. на областния управител на гр.Ловеч, вид на територията - селско стопанство, начин на трайно ползване - лозови насаждения, категория на имота-девета, заключена спорната реална част в следните граници: изток - имот № **, север и запад № **, юг - имот № ** и **, като ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски 600 лв. за първата инстанция и 800 лв. за въззивната инстанция.

В касационната жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се поради процесуално нарушение извода на съда, че ищцата е можела да се възползва от правата по пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не е твърдяла, нито има данни ищцата или семейството да са били ползватели. Оспорва се и извода на въззивния съд, че давност за трети лица в случая може да тече една от издаване заповедта на кмета по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Обосновава се тезата, че след одобряване на плана на 1 новообразуваните имоти /ПНИ/, подлежащия на възстановяване по ЗСПЗЗ имот е индивидуализиран в нужната степен, и от този момент нататък реституираните собственици могат и трябва да поискат от кмета издаване на заповедта по пар. 4к, ал.7 ЗСПЗЗ, като бездействието им от този момент нататък близо за 18 години, без обективна пречка, неоправдано се използва за защита от придобиване имота по давност от трети лица.

Насрещната страна В. Б. М., с писмен отговор чрез пълномощника си адв.В. Г., оспорва касационната жалба. Намира за правилен извода на въззивния съд, че в случая давност може да тече едва от издаване заповедта на кмета по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която се завършва реституционната процедура. Възразява, че инициативата за издаване на тази заповед е на кмета, че до приключване на реституцията имотът е общински и не може да се придобива по давност в периода 31.05.2006 г. до 08.03.2022 г. поради наложен мораториум, че спорната реална част не е самостоятелен обект на собственост.

С определение № 4063 от 17.09.2023 г. по чл.288 ГПК, по касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса : От кога започва да тече придобивна давност за имот, попадащ в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за който имот е издадено решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността преди изм. на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ с ДВ, бр.68/1999 г., без посочване на граници на възстановения имот в решението, и от одобряването на плана на новообразуваните имоти до издаване на заповедта по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ е изминал период повече от 10 годишния срок по чл.79, ал.1 ЗС ?

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Производството е по предявен от П. Д. Г. срещу В. Б. М. положителен установителен иск за собственост на реална част от земеделска земя- поземлен имот с идентификатор ***, с площ от около 1 200 кв.м. по ПНИ на местността "Б.", [населено място], одобрен със Заповед № 96/19.03.2003 г. на областния управител на гр.Ловеч, заключена спорната реална част в следните граници: изток - имот № **, север и запад № **, юг - имот № ** и **, основан на придобивна давност от 01.01.2010 г. до подаване на исковата молба. Ищцата твърди, че е получила владението на спорната реална част още през 90-те години от баща си последният ползвал имота отпреди това, и от тогава лично и чрез членове на семейството си, владеела и поддържала имота необезпокоявано, докато ответникът, два месеца преди подаване на исковата молба, предявил собственически претенции.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска с възраженията, че имотът/ вкл. и спорната реална част/ е бил владян от неговия собственик, който го е заявил за възстановяване по ЗСПЗЗ и е вписан като собственик в ПНИ, собственикът е прехвърлил имота на ответника, с които действия е и оспорил владението на ищеца, а ищецът не е владяла въобще имота в посочения период, като не е обжалвала ПНИ и не се е противопоставила на записване на собствениците по него.

Въззивният съд е приел за установено, че посочената от ищцата спорна реална част с площ от 1200 кв.м., а на място с площ 1102 кв.м. според приетата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/-обозначена с червени линии на скицата към заключението на вещото лице, е оградена и попада в югоизточната част на ПИ с кад. № *** по плана на новообразуваните имоти /ПНИ/, одобрен със Заповед № 96/19.03.2003 г. на Областен управител - Ловеч, в сила заповедта от 16.04.2003 г., като целият ПИ с площ от 2769 кв.м., намиращ се имота в м.“Б.“ е записан в плана на наследниците на П. И. Н.. Прието е, че с Решение № 174/12.12.1994 г. на ОСЗ - Ловеч по чл.18ж от ППЗСПЗЗ, на наследниците на П. И. Н. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива от 3 дка в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в м.“Б.“, с ограничения на ползването - до уреждане на правата на ползвателите по §4. По молба на един от наследниците на П. Н. е издадена Заповед № 3-662 от 16.04.2021 г. на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на ПНИ за местността "Б." (одобрен с горепосочената заповед от 2003 г.), с която заповед се е възстановило правото на собственост на наследниците на П. Т. Н. върху новообразуван поземлен имот с 2 идентификатор *** по ПНИ на местността "Б.", [населено място], с площ от 2 796 кв. м., вид на територията – селско стопанство, начин на трайно ползване - лозови насаждения, категория на имота - девета, при граници/съседи на имота : № *** - нива на К. Ц. М., №*** лозе на Р. М. П.,№*** - лозе на В. Б. М., №*** - полски път на Община Ловеч, №***- полски път Община Ловеч, № *** - нива на Х. Х. Ш.. За заповедта е посочено, че е влязла в сила на 28.05.2021 г. при липса на данни обжалване. Всички законни наследници на П. И. Н. (с имена и П. Т. Н.), починала на 22.06.1969 г., са продали на ответника В. Б. М. изцяло притежаваните от тях идеални части от съсобствения по наследство ПИ с кад. № *** по ПНИ на местността "Б.", [населено място], с три сделки, оформени съответно с н.а. № 5, т.V, рег.№ 5821, д. № 365/2021 г., н.а. № 6, т.V, peг.№ 5824, д. №366/2021 г., и н.а. № 47, т.VІ, рег.

№ 8428, д. № 565/2021 г., трите акта на нотариус с рег.№ * в НК и район на действие РСЛовеч.

Вещото лице по СТЕ е установило още, че по сателитните снимки на G. E. в периода 10.01.2010 г. до 10.08.2017 г. липсват видими очертания на кошери в имота, а на сателитна снимка от 26.06.2021 г. се откриват 10 бр. бели петна в югозападния ъгъл на оградения имот – предполагаемо кошери, както и че в тази оградена реална част от ПИ, намираща се в югоизточна част на ПИ, се различават и дръвчета. Въззивният съд е описал твърденията на ангажираните от двете страни свидетели /А.Д.Д., Ц.С.Д., Р.П., К.Ц.М., Д.Б.И., Б.И.М., В.В.В.

/ за начина на ползване и лицата които са ползвали процесния имот през годините назад до 1977 г., и е счел, че следва да се кредитират показанията на повечето свидетели по отношение факта на ползване на имота през годините, заявяването на правата на ищеца и на ответника и оспорването им, като показанията на св.Р.П. се кредитират единствено по отношение сведенията за ползването на имота в периода от 1977 г. до момента, а тези на св.Б.М.- баща на ответника, не следва да се съобразяват, както с оглед близкото родство с ответника, така и поради данните, че през годините този свидетел също е ползвал и е имал интерес към имота.

При тази фактическа обстановка въззивният съд е намерил предявения иск за неоснователен поради липса на доказателства за упражнявано от ищцата владение върху имота в продължение на 10 години, считано от момента, в който е било възможно за започне такова владение, а този момент въззивният съд е приел, да е от издаване на заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ - т.е. от 16.04.2021г., от когато и до подаване на исковата молба на 05.01.2022 г., не са изминали 10 години. Този краен извод е обоснован от въззивния съд с разбирането му, че реституционното производство за имот в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е с два етапа - първият е издаване на решение за признаване правото на собственост при условията на §4 - §4л, вторият е издаването на заповедта на кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влезлия в сила ПНИ, и именно последната заповед е актът, с който се дава пълна индивидуализация на имота и приключва реституцията, и едва от издаването й е възможно да се противопоставят на легитимирания собственик права върху имота, вкл. и упражнявано давностно владение. Отречен е вещно-прехвърлителния ефект на решението по чл.18ж от ППЗСПЗЗ и на одобреният ПНИ по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. и възможността от тях да започне да тече придобивна давност, като противоречащи на принципа, че давност не тече по отношение на този, който не може да се защити с иск, поради който извод съдът е счел за неоснователно възражението на ищцата за липсата на инициативност на реституираните собственици да защитят правата си докато правата им не се установят с издаване на заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По отношение ищцата-въззивник е добавено, че липсват данни тя да е предприела действия да установи правата си, основани на дългогодишното ползване от семейството й на имота, предвид сочената от свидетели възможност за провеждане на процедура по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване :

В практиката на ВКС се приема, че при наличието на динамична във времето законодателна 3 уредба, моментът от който тече давността спрямо подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ земеделски земи, е въпрос на конкретни факти, съотносими с действащата правна уредба на възстановяване на собствеността, че решенията на поземлените комисии за възстановяване на земи, намиращи се в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл.

14, ал. 1 ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68 от 1999 г., по правило имат конститутивно действие - доколкото възстановеният имот е индивидуализиран чрез посочване на граници и местонахождение или номер по стар план, че административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделска земя се счита приключена когато е извършена индивидуализация на имота и едва от този момент е възможно прилагането на института на придобивната давност спрямо имота; при липса на индивидуализация е невъзможно осъществяването на фактическа власт по отношение на конкретно обособена вещ.. (Решение № 809 от 14.01.2011 г. по гр. д. № 1889/2009 г. на ВКС, І г.о., Решение № 116 от 08.07.2016 г. по гр. д. № 5941/2015 г. на ВКС, І г.о., Решение № 23 от 22.05.2017 г. по гр. д. № 2856/2016 г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 61 от 17.07.2017 г. по гр. д. № 3273/2016 г. на ВКС, І г.о.). В хипотезата на възстановяване на собственост върху земеделски земи, попадащи върху терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, началният момент на придобивната давност срещу заявилите искане за реституция собственици, може да бъде различен и се свързва с влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, с който се извършва обособяване на обекта на реституция или с влизане в сила на заповедта на кмета по §4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ.