Решение № 1213 от 04.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1213 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20241100101007 по описа за 2024 година

Ищцaта Р. М. В., ЕГН **********, твърди, че е претърпяла подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на исковата молба имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.10.2022 г. около 09:00 часа в гр. София на спирката на трамвайна линия № 5, находяща се на тротоара на кръстовището между бул. “Цар Борис III” и бул. ,,Н. П.". Излага, че пътният инцидент е настъпил вследствие на нарушение на техническите параметри на лагер на предна дясна главина на управлявания от Н. С. лек автомобил с рег.

№ *******, довело до блокиране на лагера и скъсване на оста на главината, вследствие на което се е скъсал и спирачния апарат на предно дясно колело, поради което колелото се е отделило от автомобила и движейки се свободно и неконтролирано по посока кръстовището, е ударило ищцата, която се намирала на тротоара на спирката на трамвай № 5 на посоченото кръстовище.

Излага подробни твърдения за физическото си състояние, проведените медицински изследвания и оперативни интервенции. Поддържа, че към датата на предявяване на исковата молба, продължава да изпитва страдание вследствие на преживения стрес от състоялото се пътно произшествие и невъзможност за самостоятелно придвижване и обслужване.

Заявява, че в качеството си на пострадало лице, на 25.08.2023 г. и на 10.01.2024 г. е предявила извънсъдебни претенции пред застрахователяответник за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, но такова не е изплатено към момента на подаване на исковата молба, поради което предявява обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, както следва: за сумата от 100 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП, ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от 25.08.2023 г. – датата на сезирането на застрахователя1 ответник с извънсъдебна претенция и за сумата от 30 285,22 лева обезщетние за имуществени вреди, ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за имушествени вреди, считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на дьлжимата сума. Претендира съдебни разноски.

В рамките на преклузивните срокове по ГПК ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК № 831830482, подава писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, както и наличието на вина у водача на лекия автомобил, като навежда доводи, че се касае за случайно деяние. Оспорва причинната връзка на описаните от ищцата травми с пътния инцидент, като твърди, че същите са настъпили преди процесното ПТП. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер.

Оспорва претенциите за имуществени вреди, представляващи разходи за консумативи, процедури и болногледач , като изразява съмнения че такива разходи са сторени в сочения размер, както и че е налице пряка необходимост от извършването им. Оспорва като неоснователни претенциите за лихва.

Претендира разноски.

По делото е конституирано трето лице – помагач на страната на ответника – Н. Д. С.. В о.с.з., проведено на 20.09.02025г. той поддържа, че не е установил да има някаква техническа неизправност по автомобила по време на движение. Нямало никакви индикации за последвалия инцидент.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

Точният механизъм на ПТП се установява от приетите и неоспорени по реда на чл.193 от ГПК писмени доказателства и от заключението на приетата и неоспорена от страните автотехническа експертиза на вещото лице А. А., което съдът изцяло кредитира като компетентно, обосновано и безпротиворечиво:

На 27.10.2022 г. около 09:15 часа по бул. „Никола П.“ в посока от ул. „Ал.

Пушкин“, според записа на видеокамера за наблюдение, в най-дясната пътна лента лек автомобил „Мерцедес" комби с рег.№ *******, управляван от Н. С., се е приближавал към бул. „Цар Борис III“ по време на червен сигнал за него.

По време на движението е настъпила техническа неизправност, при която предно дясно колело се отделило от автомобила, продължавайки да се движи неконтролируемо по посока бул. „Цар Борис III“ и бул. „Н.П.“. В същото време пострадалата пешеходката Р. М. В. се е намирала на тротоара на трамвайната спирка срещу обозначената и маркирана пешеходна пътека, в очакване да се включи зелен сигнал на светофар за пешеходците, пресичащи бул. „Цар Борис III“. Откъснатото и въртящо се колело продължило да се движи напред, достигнало и е ударило стоящата пешеходка отзад. От удара, който е бил много силен, поради голямата кинетична енергия на въртящото се 2 колело, пешеходката била отхвърлена напред, като паднала върху платното за движение на бул. „Цар Борис III“, на неустановено място. От удара от колелото и падането на платното за движение, тя получила тежките наранявания.

Основната причина за настъпване на произшествието е в наличие на техническа неизправност в ходовата част на предното дясно колело, конкретно “… нарушение на техническите параметри на лагера на главина на предна дясна гума, довело до блокиране на лагера и скъсването на оста на главината…“, според прокурорско постановление, цитирано от САТЕ. Става дума за двата лагера и гайката, която регулира хлабината в лагерите и оста, посочени със стрелки на фиг.2. от заключението на САТЕ. Под техническа неизправност в теория на надеждността се разбира достигане на техническите параметри на лагерите в процес на продължителна експлоатация, до определена допустима предупредителна стойност. Основният диагностичен параметър е износването на контактуващите повърхнини на външната и вътрешна гривни и ролките – сачмите в сепаратора на лагера. Основният диагностичен признак е появата на специфичен шум в колелото по време на движение на автомобила, който се чува в купето на автомобила и водачът може да го възприеме, ако има достатъчен опит. При поява на такъв шумвиене или тропане, се счита, че автомобилът е технически неизправен, все още работоспособен, но с повишена вероятност за настъпване на отказ, при който лагерът не може да изпълнява функциите си. Отказът може да настъпи постепенно или внезапно. Вещото лице изрично е посочило, че ако водачът е обучен правилно, той има възможността да установи техническа неизправност в лагера чрез възприемане на шума и да вземе мерки за смяна. По делото няма конкретни данни за техническото състояние на лагерите и оста на предното дясно колело след произшествието, т.е. какво точно се е променило и поради изменението на кой параметър е настъпил отказ, причинил скъсване на оста на шенкела, поради което липсва основание за извод, че скъсването е резултат на дефект на оста, настъпило е внезапно и няма отношение към състоянието на лагерите.

От така описаното ПТП ищцата получила следните травматични увреждания:

- Контузия на лумбалния отдел на гръбначния стълб със счупване на втория поясен прешлен;

- Контузия на дясната колянна става с частично разкъсване на вътрешния колатерален лигамент и задния рог на вътрешния менискус;

- Контузия на дясната глезенна става и на дясното ходило с посттравматичен оток и хематом;

- Контузия на лявата лакътна става посттравматичен оток и хематом;

- Неразместено счупване на основата на втората метатарзала кост 3 вдясно.

На 28.10.2022г. ищцата е била приета за болнично лечение в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски“ ЕАД, където е извършена вертебропластика на втория лумбален прешлен - „Под обща анестезия, под рентгенов контрол, се канюлира левият педикул на Л2 прешлен. Установиха се фрактурни промени в тялото на същия и намалената му костна твърдост. Под рентгеноскопичен контрол се въведе костен цимент Confidence тялото на Л2 прешлен, като се верифицира доброто му изпълване и липса на изтичане на костен цимент извън костните контури. Поставена бе стерилна превръзка.“ .

Проведена е и медикаментозна терапия с НСПВС, аналгетици, антибиотик и нискомолекулярен хепарин. Постоперативно ищцата е използвала стабилизиращ колан за 5 месеца. Препоръчано е оперативно лечение по повод на травмата на дясната колянна става, но няма данни по делото за извършено такова. Травмата на глезена е лекувана неоперативно с имобилизираща ортеза. Във връзка с болковия синдром, на моменти много силен и интензивен, ищцата приема Прегабалин. Провеждани са многобройни рехабилитационни процедури, които продължават и към момента. Провежда се и медикаментозна терапия с Дулоксетин и Флуанксол за намаляване тревожността и подобряване на инконтиненцията.

Травматичните увреждания са в категорична връзка с ПТП.

Целта на оперативното лечение е била да се оздрави механично нарушената костна структура на тялото на Л2, да се предотврати по тежък колапс и деформация и да се създадат условия за зарастване на фрактурата за средностатистическите срокове за възрастта. Оперативното лечение е преминало без усложнения. Ищцата е носила стабилизиращ колан за 5 месеца, през които счупването е зараснало. Възстановяването на функцията и борбата с болката продължават и към настоящия момент, защото са етиологично свързани с дегенеративно променените тъкани в поясния отдел на гръбначния стълб, доказани с образните изследвания и с преживяната травма.

Функционално походката е възстановена напълно с ходене на пети и пръсти без неврологичен дефицит.

В острия период ищцата е изпитвала много силни болки от счупването на лумбалния прешлен, промяната в неговата конфигурация, нарастващите постфрактурен хематом и оток. Движенията са били силно затруднени и крайно болезнени в поясната област. Следоперативно, болковият синдром е и иницииран от преминаването през меките тъкани и персистирането на хематом и оток . Впоследствие болките са продължили в комбинация с дегенеративно променено лумбално - гръбначен отдел, дисковите увреждания и неврологичната симптоматика. Правени са многократни опити за подобряване на локалното състояние с използване на физио рехабилитационни способи и медикаменти. Страданията са били свързани с невъзможността за свободно придвижване и хроничен болков синдром, засилващ се при опит за активни движения. В момента на прегледа придвижването на пети и пръсти е свободно, с известна слабост при изправяне от клекнало положение на екстензорния апарат на долните крайници.

Горното се установява от неоспореното от страните заключение на СМЕ, което е компетентно изготвено, логично и безпротиворечиво, поради което съдът го кредитира, както и от приетата по делото и неоспорена медицинска 4 документация.

По делото са приети като писмени доказателства множество фактури и фискални бонове за удостоверяване на извършените от ищцата разходи за лечение. В заключението на вещото лице по изслушаната СМЕ е изрично посочено, че част от извършените разходи не са във връзка с лечението на ищцата от процесното ПТП. След изключване на въпросните разходи, общата стойност на разходите, които са били необходими за проведеното лечение, при което са в категорична връзка със същото, възлиза на 18 420,30 лв.

От показанията на свидетелката В.М., се установява следното:

За инцидента свидетелката знае от самата ищца, която й се обадила по телефона и й съобщила, че гума се е откъснала от автомобил и я е ударила жестоко. Двете са много близки, познават се от повече от 30 години, живеят една до друга и работят заедно, при което свидетелката знае всички подробности около случилото се, т.к. ищцата й споделяла. Непосредствено след ПТП й направили ЯМР в Неоклиник, където установили счупване на прешлена. Свидетелката я посетила още същата вечер. Ищцата плачела непрекъснато, имала много силни болки в кръста, коляното й било синьочерно и подуто, кракът й бил подут, лакътя също. Болките в кръста я докарвали до истерия. В болница „Св. Иван Рилски“ й направили операция, а след няколко дни я изписали и била вкъщи на легло. Болките след операция не преминали, напротив – на моменти се засилвали. Коляното също продължавало да я боли и тогава отишла на преглед за него, при който установили, че има скъсан менискус. Толкова я боляло, че си вдигала крака с две ръце, не можела иначе да направи и стъпка. Някои лекари препоръчвали операция, като в кР. сметка тя решила да проведе консервативно лечение – с рехабилитация и скъпо струващи инжекции. Кръстът продължавал да я боли, ходила на рехабилитации в Банкя, Велинград и Овча купел, но болките били страшни. Вследствие на това психиката й се сринала тотално. Непрекъснато плачела, не можела да спи, появила се и много тежка инконтиненция. След около 6 месеца започнала да идва на работа, но не можела да се качи по стълбите. Личало й, че не е спала цял нощ от болки. Започнала да пие купища лекарства, свидетелката преброила 36 хапчета за денонощие. Имунната й система се сринала, четири пъти боледувала от Ковид. Пред инцидента била енергичен, жизнен човек, ръководела хора като директор. Към момента не се е възстановила.