Решение № 15182 от 29.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15182 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20251110149990 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от „************“ АД, чрез юрк.

******, против Р. Р. Т., в качеството й на наследник на ********** , с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на дружеството следните суми: 622.80 лева – главница, представляваща незаплатена цена за топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. *******, ул. „*******“, бл. 32, вх. Б, ап. 48 с аб.№ **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата в размер от 95.34 лева – лихва за забава върху главницата за период от 08.02.2023 г. до 27.06.2024 г., както и разноските, сторени в заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50447/2024 г. по описа на СРС, ГО, 171-ви състав.

Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не била платена в предвидените срокове от ответника като битов клиент в качеството му на съсобственик по силата на наследствено правоприемство при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 30-дневен срок от изтичане на срока, за който се отнасят. Твърди, че топлинната енергия за имота е разпределена на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от ФДР. Сочи, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, но длъжникът възразил срещу заповедта, което обуславя интереса от търсената с иска. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Претендира се право на обезщетение по чл.86 ЗЗД. По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Р. Р. Т. с подробни съображения относно неоснователността на исковата претенция. Оспорва претенциите по основание и по размер. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищцовото дружество, 1 както и качеството собственик по силата на твърдяното наследствено правоприемство, респ. на потребител. Оспорва дължимостта на лихвите поради липсата на забава Прави възражение за изтекла давност. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК, като са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ вр. чл. 153 ЗЕ:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

От материалите по делото се установява, че ответникът ******* Р. Т. е собственик на процесния недвижим имот, представляващ ап. № 48, находящ се в гр. *******, ул.

„*/******“ бл. № 32, вх. Б.

От приложеното на л. 5, елетрофотографско (ксерографско) копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 05.11.1990 г., сключен въз основа на заповед № *****/21.09.1990 г. на Председателя на ОбНС *******, се установява, че ********** закупува процесния недвижим имот, находящ се в гр. *******, а именно апартамент № 48, ул. „*/******“ бл. № 32, вх. Б.

От представено по делото л. 6, елетрофотографско (ксерографско) копие на Удостоверение за наследници на **********, се установява, че последният е оставил за свой единствен наследник по закон дъщеря си - Р. Р. Т..

2

В светлината на изложеното следва изводът, че ответникът Р. Р. Т. има качеството потребител на топлинна енергия.

Възражението на ответницата, че същата не обитава процесния имот, поради което и не дължи исковите суми е неоснователен. Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената (в този смисъл постановките на ТР № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС).

Съдът намира за неоснователно и релевираното възражение на ответницата, че сметките са надписани и обективираните стойности за консумирана топлинна енергия, които реално не са използвани. За да се установи, че топлинна енергия не е ползвана в апартамента, следва да бъде осигурена възможност служителите на дружеството, осъществяващо дялово разпределение, да отчетат индивидуалните уреди в имота водомери, уреди за дялово разпределение, поставени на радиаторите. Ако няма достъп до имота, служителите съставят протокол за неосигурен достъп и част от отчетената от общия топломер в абонатната станция на сградата топлинна енергия се начислява на собственика на апартамента служебно, независимо от това дали е реално ползвана именно от лицата в този имот или не. Когато топлопреносното предприятие и дружеството за дялово разпределение са изпълнили своите задължения за осигуряване и отчитане на топлинната енергия, те не могат да бъдат задължени да издирват собственика на апартамента, за да бъде извършен реален отчет и да получат плащане съгласно него. Напротив, задължението за осигуряване достъп до имота за извършване на отчет е именно на клиента/потребителя. В случай че клиентът отсъства продължително от имота и това не е възможно, законът предвижда няколко разрешения: На първо място, съгласно чл. 77 от Наредбата за топлоснабдяването , клиентът може да подаде заявление до топлопреносното предприятие за прекратяване на топлоподаването към имота му. В този случай топлопреносното предприятие е длъжно да извърши исканото прекратяване в срок до 15 дни след постъпване на заявлението. На второ място, съгласно чл. 70, ал. 5 от Наредбата за топлоснабдяването , клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител. Тази разпоредба предоставя на клиента тримесечен срок, в който, след като получи изравнителната сметка, може да възрази срещу нея и да поиска служителите на фирмата за дялово разпределение да направят нов отчет, като осигури достъп за извършването му. Възражението следва да бъде направено в рамките на тримесечния срок, тъй като след изтичането му, това право на клиента се погасява. На трето място, в имота могат да бъдат поставени уреди за дялово разпределение с дистанционно отчитане, при които не е необходим достъп до имота, за да бъдат отчетени. В настоящия случай и за процесния период ответницата не установява да е предприела такива действия и не е осигурила достъп до апартамента за отчет, поради което за ищеца е възникнало правото да определи служебно количеството на топлинната енергия за апартамента и клиентът не може да се брани с твърдението, че не е потребил начислената топлинна енергия.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че за процесния период абонатната станция захранва един вход, като от отчетеното количество са приспаднати технологичните разходи за сметка на топлопреносното дружество. Експертът е посочил, че топломерът в абонатната станция се 3 отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим "терминал", с който се снема показанието на ТЕ в 0:00 часа на първо число на месеца.

Установил е, че ФДР "*******" ЕООД е извършвала разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в абонатната станция. Обяснява, че процесният имот има отопляем обем по проект 159 м3, съгласно списък за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предаден от председателя на домсъвета на дружеството - ищец. На базата на този отопляем обем се разпределя енергия, отдадена от сградна инсталация, съгласно Наредбата за топлоснабдяването. Заключава, че като извършени изисления, остава непогасено задължение за топлинна енергия в размер на 531.60 лв. за периода от м.12.20222 г. до м.04.2023 г., като изрично е уточнено, че за процесния период и след извършено изравняване, следва сума за получаване от ответника в размер от 198.97 лева.