Решение № 1 от 08.02.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Бургас , 08.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

П. А. Синков

Светла М. Цолова

Мая П. Величкова при участието на секретаря Елена П. Г.а в присъствието на прокурора Кремена И.а Ст.а (АП-Бургас) като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20202000600214 по описа за 2020 година С Присъда № 112/01.06.2020г., постановена по НОХД № 1020/2016г. по описа на Бургаски окръжен съд, съдът е признал подсъдимия П. Н. Д., ЕГН **********, за невинен в това, че на 21.11.2002г. около 16.45 часа в гр.Бургас на ул.“С. Стамболов“ № 90, пред офис на „М-Тел“ АД, в съучастие с Б. С. С. – извършител и Т. Г. Н. – помагач, действайки като подбудител и помагач, умишлено умъртвили Д. Г. С., ЕГН **********, като убийството е извършено предумишлено и подбудителството се изразява в умишленото склоняване и убеждаване на Б. С. да извърши престъплението, а помагачеството се изразява в набавяне на средства – суми в размер на около 3000 лева, малокалибрена пушка марка „Erma Werke“, модел „ESC-22“, калибър 22 WMR „Магнум“, германско производство с фабричен № 007599 Е, 5 броя патрони, калибър 22 „Магнум“, за визираната малокалибрена пушка, даване на съвети и указания на Б. С. С. за начина на действие при извършване на престъплението и за заличаване на следите след извършването му, и го оправдал за обвинението в престъпление по чл.116 ал.1 т.9, вр.чл.115, вр.чл.20 ал.3 и ал.4 от НК.

Със същата присъда БОС е признал подсъдимия Т. Г. Н., ЕГН **********, за невинен в това, че на 21.11.2002г. около 16.45 часа в гр.Бургас на ул.“С.

Стамболов“ № 90, пред офис на „М-Тел“ АД, действайки като помагач, в 1 съучастие с Б. С. С. – извършител и П. Н. Д. – подбудител и помагач, умишлено умъртвили Д. Г. С., ЕГН **********, като убийството е извършено предумишлено и помагачеството се изразява в умишлено улесняване извършването на престъплението чрез набавяне на средства – на неустановена дата съхранява, предава и пренася оръжието - малокалибрена пушка с оптически мерник, марка „Erma Werke“, модел „ESC-22“, калибър 22 WMR „Магнум“, немско производство с фабричен № 007599 Е, 5 броя патрони, калибър 22 „Магнум“ с два пълнителя за гореописаната пушка на Б. С. С., както и че на 25.11.2002г. предава на Б. С. С. сумата от 10 000 щатски долара в левова равностойност 19 745.90 лева, и го оправдал за обвинението в престъпление по чл.116 ал.1 т.9, вр.чл.115, вр.чл.20 ал.4 от НК.

С присъдата съдът е отхвърлил предявените от Р. В. С. и Й. Д. С. граждански искове в размер на по 100 000 лева против П. Н. Д. и Т. Г. Н., както и предявения от Й. Н. М. граждански иск за сумата от 150 000 лева против П. Н. Д. и Т. Г. Н., като недоказани. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

Присъдата е протестирана от представителите на държавното обвинение в частта, с която подс.П. Н. Д. е признат за невинен, като неправилна. В допълнително писмено изложение прокурорите са изложили аргументи защо следва да се приобщят обясненията на свид.Б. С. от 04.12.2002г. Посочва се, че същите са приети от другите съдебни състави като логични, последователни и безпротиворечиви, напълно кореспондиращи с гласните и веществените доказателства и заключенията на експертизите, анализирани съвместно и с проведения следствен експеримент по делото, в който свид.С. е участвал. Посочват, че на 04.12.2002г. при разпита на свид.Б. С. като обвиняем не са могли да присъстват другите двама подсъдими Д. и Н., тъй като не са имали качеството на обвиняеми и по този начин не е нарушен чл.6 т.3 б.d от ЕКПЧ – всяко лице има право да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите, свидетелстващи против него и да изисква призоваването и разпита на свидетелите на защитата да се извършва при същите условия. Не е нарушено право на подсъдимите, което не е било възникнало към 04.12.2002г. Акцентира се, че подс.Д. сам се е поставил в невъзможност ефективно да участва в процеса – напуснал е страната два дни след извършване на убийството, бил е задържан в Германия с преправени български документи през 2005г., отказано му било издаване на лична карта и 2 паспорт чрез адвокат. Сочи се, че след това през 2003г. отново е разпитван Б.

С. по искане на защитата на подс.Д., с което са спазени изискванията на ЕКПЧ и същата не е нарушена. В този разпит свид.С. не е поддържал обясненията си от 04.12.2002г., като не ги е поддържал и в последващите си разпити. Твърди се, че подсъдимите Д. и Н. са се запознали с разпита на Б. С. от 04.12.2002г. при предявяване на разследването, което е зачитане правото на подсъдимите да се запознаят с разпита на уличаващ ги свидетел. При предявяването на разследването лицата имат право на искания, бележки и възражения, което е в унисон с духа и буквата на Конвенцията, като няма само информативен характер. Заявява се двоякия характер на обясненията на обвиняемия, каквито са обясненията на свид.Б. С. от 04.12.2002г., дадени в качеството му на обвиняем, като се сочи че С. като свидетел е длъжен да казва истината, но това не означава, че го прави винаги и във всеки случай, както и показанията му не могат да имат предварителна доказателствена сила.

Цитира се Решение № 3/2016г. по н.д.№ 1486/2015г., първо н.о., ВКС, в което съдът категорично приема, че приобщените по реда на чл.281 ал.2 от НПК обяснения на обвиняемия, дадени пред съдия на ДП, следва да се ценят наред с останалия доказателствен материал и представляват годно и допустимо доказателствено средство, като окръжният съд е прочел обясненията на свид.С. от 04.12.2002г., но не ги е анализирал и съпоставил с останалия доказателствен материал. Представителите на държавното обвинение не са съгласни, че няма други доказателства, разкриващи отношенията между свид.С. и подс.Д., освен обясненията на свид.С. от 04.12.2002г., и сочат като такива претърсването в л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.№ * **** **, при което са иззети и изследвани частици от стелки на автомобила и от кората на дъното на багажника, сравнени с частици от покривното пространство на входа, оглед на вратата на вх.В на бл.33 в ж.к.“Братя Миладинови“, при което са констатирани механични увреждания, както съобщава С., изследване на учебника по криминалистика и намерените банкноти, иззети при претърсването в дома на свид.С. Н. в гр.Ахелой, проведените следствени експерименти за проверка обясненията на С., изследване на средството, с което е било извършено убийството. Твърди се, че обясненията на свид.С. от 04.12.2002г. се подкрепят от достатъчни по обем доказателства, които ценени в своята съвкупност неизменно сочат на извод за виновността на подс.Д. в извършване на деянието. Заявява се и наличие на гласни доказателства, които 3 подкрепят обясненията на С. от 04.12.2002г., а именно показанията на свидетелите С., К., Хр.И. и Д. В., които са приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК. Заявява се, че обясненията на Б. С. следва да се кредитират, т.к. липсва процесуално основание да не бъде сторено това.

Изтъква се, че помагаческата деятелност на подс.Д. е доказана – категорично е доказано намирането на пистолет, с който не е било извършено деянието, в автомобила на свид.С., вземането на решение и по-късно предаването на малокалибрена пушка на свид.С., с която е реализирано замисленото, на учебника по криминалистика и получаване на възнаграждение за извършеното от С., която е предадена от подс.Т. Н.. Прокурорите са категорични, че у подс.Д. е наличен мотив да желае настъпването на смъртта на постр.С.. Като извод представителите на държавното обвинение считат, че са изпълнени изискванията на чл.281 ал.2 от НПК и обясненията на свид.С. от 04.12.2002г. са прочетени на основание чл.118 ал.1 т.1 от НПК, като са изпълнени в пълен обем изискванията на закона, поради което следва да се кредитират и подложат на пълен анализ съвместно с останалия доказателствен материал по делото.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Р. В. С. и Й. Д. С.

– адв.И. С. от БАК, обжалва постановената присъда като неправилна и незаконосъобразна. Счита, че в хода на съдебното следствие са събрани писмени и гласни доказателства, които в съвкупността си безспорно установяват авторството на деянията, в които са обвинени двамата подсъдими. Иска се да се отмени атакуваната присъда и да се постанови друга, с която да се признаят за виновни двамата подсъдими по повдигнатите им обвинения, както и да се уважат граждански искове, предявени от Р. и Й.

С. и да се присъдят направените в цялото производство разноски.

Повереникът излага съображения в допълнително писмено изложение, като оспорва възприетата от първоинстанционния съд фактическата обстановка относно участието на подс.Н. за предаването на чанта с вещи на свид.С., като се е съобразил само с дадените обяснения на подсъдимия, но не и с обясненията на свид.С. от 04.12.2002г., както и с влязлата в сила присъда по отношение на Б. С. като подсъдим, която е единство на мотиви и диспозитив.

Сочи се, че неправилно окръжният съд е приел, че не може да постанови осъдителна присъда само въз основа на разпита на свид.Б. С. като обвиняем на 04.12.2002г. с тълкуване на практиката на българския съд и ЕСПЧ. Твърди 4 се неправилен и незаконосъобразен извод на решаващия съд относно неценене и неприобщаване на обясненията на свид.Б. С. от 04.12.2002г. като част от доказателствената съвкупност от значение за решаване на делото, тъй като не е налице неспазване на процесуалните правила. Свидетелят С. е привлечен като обвиняем на 03.12.2002г., на 04.12.2002г. е разпитан в това качество от следовател пред съдия от съответния съд и след това разследващите органи предприемат редица процесуално-следствени действия, доказващи информацията, предоставена от свид.С. на 04.12.2002г. Следва привличане на подс.Н. като обвиняем на 06.12.2002г. и задочно повдигане на обвинение на подс.Д. на 09.12.2002г., с назначен служебен защитник. По този начин повереникът изтъква, че при даването на обяснения от С. на 04.12.2002г. не е имало други лица привлечени като обвиняеми, поради което няма нарушаване на процесуалните правила при проведения на 04.12.2002г. разпит на С. като обвиняем и неучастието при провеждането му на другите двама обвиняеми, защото към този момент те не са имали качеството на обвиняеми. От това, според повереника, се налагал извода, че не са нарушени правата на двамата подсъдими при провеждането на този разпит, поради което обясненията на свид.С. от 04.12.2002г. следва да бъдат зачетени при постановяване на съдебния акт по настоящото дело. Смята се, че това доказателство (обясненията на свид.С. от 04.12.2002г.) е първо, но предприетите последващи процесуално-следствени действия потвърждават изнесената от С. информация, като не ги конкретизира. Обръща се внимание на показанията на свид.Б. Б. относно проведения с Б. С. неформален разговор и пресъздаване на цялата фактическа обстановка, което правилно е отчетено от съда като производно доказателство, но не и единствено. Посочва се, че е недопустима замяната на първични доказателства с производни, като това е възможно само в три случая, а именно когато се явяват средство за разкриване на първични доказателства, за проверка на първични доказателства и когато заменят първични доказателства, ако са недостъпни, съобразно цитирано Решение № 24/09.03.2015г. по н.д.№ 1774/2014г., трето н.о., ВКС. Сочи се, че са налице достатъчно доказателства, установяващи по категоричен и безспорен начин авторството на деянието, в което са обвинени двамата подсъдими, между които показанията на свидетелите М. Г., Т. С., В.

Х., М. М., съответни експертизи и други, без да се конкретизират. Моли за отмяна на атакуваната присъда като неправилна и незаконосъобразна и 5 постановяване на друга, с която да се признаят за виновни подсъдимите по повдигнатите им обвинения, както и да се уважат предявените граждански искове, и да се присъдят направените разноски по делото.

Недоволен от така постановената присъда е останал и гражданският ищец и частен обвинител Й. Н. М., който чрез повереника си адв.К. К. от БАК я обжалва, като необоснована и незаконосъобразна. Молят да се отмени атакуваната присъда и да се признаят двамата подсъдими за виновни в извършване на деянието, за което им е повдигнато обвинение, както и да се осъдят двамата подсъдими да заплатят солидарно на гражданския ищец М.