Определение № 2736 от 12.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2736 гр. Варна, 12.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело № 20253100100969 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Г.

П. Г., с която се претендират неимуществени вреди, настъпили в резултат на ограничаване достъпа на ищеца до правосъдие.

След запознаване с материалите по делото и извършване на справка в деловодната система на съда, настоящият докладчик намира по допустимостта на сезирането намира следното:

В период от декември 2023г. до датата на настоящото произнасяне ищецът Г. П. Г. е депозирал 149 искови молба срещу Българската държава, Варненски окръжен съд, съдии от съставите на различни съдилища. Исковите молби съдържат еднородни твърдения за нарушение правото на ищеца на справедлив процес, за ограничаване достъпа му до правосъдие или за извършени от съдиите престъпления. Никое от производствата не е приключило с акт по същество. От справка в деловодната система е видно, че г-н Г. не е отстранявал указаните му нередовности по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, нито пък е обжалвал постановените прекратителни определения.

Настоящият докладчик намира, че чрез депозиране на множество искови молби с идентично съдържание ищецът не цели защита на накърнени материални права. Страната, която добросъвестно упражнява правата си следва, ако не активно да съдейства на съда, то поне да демонстрира поведение, сочещо намерение да получи правосъдие- например като направи опит да изпълни дадените й указания или обжалва акта, с който се прекратява производството по делото, ако счита, че същото е незаконосъобразно прекратено.

Ищецът сам осуетява достъпа си до правосъдие, завеждайки искови производства срещу съдиите, извършили някакво процесуално действие, различно от отвода, по заведените дела. По този начин съдиите (вече ответници ) биват принуждавани да се отведат от разглеждане на делата, а същите биват изпращани в друг съдебен район по правилата на чл. 23, ал. 3 от 1

ГПК, където се ситуацията се повтаря.

Интензивността, с която ищецът сезира съда нарушава цялостната правораздавателна дейност на съдилищата и генерира неоправдани разноски за администриране на производства, които очевидно ищецът не желае да приключат с акт по същество.

С оглед на изложеното, съдът намира, че с образуването на настоящото производство ищецът не цели действителна защита на субективно материално право. Ето защо, производството е недопустимо поради липса на интерес от сезирането.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 20253100100969 по писа на Варненски окръжен съд за 2025г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от съобщението пред Варненски апелативен съд.

ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК УКАЗВА на страната:

• че страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.

• страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.

• същите задължения за посочване на адреси имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, вкл. и когато са посочили електронен адрес, а когато уведомено лице не посочи съдебен адресат или нов актуален свой адрес, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 2