Решение № 79 от 08.11.2024, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Гълъбово, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно наказателно дело № 20245550200115 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № ******/ 18.04.2024. на Директора на Дирекция “ИТ” - гр.С.З., с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.413, ал.2 от КТ на ЗП „Р.Й.Б.", с адрес на седалище ******, представлявано от Р.Й.Б., е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

Жалбоподателят- регистрирания земеделски производител Р.Б.- моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните норми, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от упълномощен представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, а в съдебно заседание излага подробно мотивите си в тази насока.

Процесуалният представител на Дирекция “ИТ” - гр.С.З. административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди 1 изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Видно от наказателното постановление, същото е издадено против ЗП „Р.Й.Б." и е наложена „имуществена санкция“, поради което като страна в съдебното производство пред въззивната инстанция и като адресат на обжалваното наказателното постановление е конституирано ЗП ’Р.Й.Б.” - регистриран земеделски стопанин с код по БУЛСТАГ ****** с адрес: ****** представлявано от адв. Д.

К.. Видно от депозираната жалба, същата е подадена от адв.Д. К. в качеството й на представляващ ЗП ’Р.Й.Б.”.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Жалбоподател ЗП “Р.Й.Б.” е регистриран земеделски стопанин с код по БУЛСТАТ ****** с адрес: ******. По повод постъпил сигнал в „ДТ“ в гр.С.З. за нарушение на трудовото законодателство в животновъден обект в с.М. , на 14.03.1014г , служители на дирекцията посетили обекта в с.М., стопанисван от Р.Й.Б. и установили наличието на няколко лица, част от които извършвали трудова дейност.

В района на обекта се намирала и М. М. Г., която не вземала участие в трудовия процес – пушела цигара в близост до оградата.

Служителите на „ДТ“ изискали информация от Г., която обективирали в Декларация по чл. 402 от КТ , където Г. заявявала, че е неграмотна, поради което под нейна диктовка свид. Д. записал изявлението й ,че е дошла да помогне с храненето на животните и не получава възнаграждение за това.

Поради обстоятелството, че не всички документи за извършване на проверката били налични, същата продължила на 20.03.2024г. в Дирекция „ИТ” гр.С.З., където земеделският производител писмено декларирал, че е М.

Г. била извикана на 14.03.2024 г., с нея бил сключен граждански договор, съгласно който Г. се задължавала да почисти обора, срещу възнаграждение от 40 лева.

В хода на проверката били предоставени и две заповеди, издадени от 2 земеделския производител относно реда и начина на документиране на начален инструктаж в т.ч. и на всички лица, които ще посещават обекта, който стопанисва земеделския производител. Поради обстоятелството, че инструктаж на Г. не бил провеждан бил съставен акт за нарушение на чл.11, ал.5 от Наредбата за инструктажите.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно постановление № ******/ 18.04.2024. на Директора на Дирекция “ИТ” гр.С.З., с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.2 от КТ на ЗП „Р.Й.Б.", с адрес на седалище ******, представлявано от Р.Й.Б. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят Д. В. В. и на свидетелят Д. Б. Д. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, на свидетеля М. Г., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.

Видно от материалите по делото и от разпита на свидетелите В. и Д. в деня на проверката 14.03.2024г., лицето М. Г. е пребивавало в животновъден обект в с.М., стопанисван от земеделски производител Р.Й.Б.. Към този момент не е бил представен никакъв договор или какъвто и да е документ, който да обективира отношенията на лицето със земеделския производител, съобразно Кодекса на труда, но не е била направена и констатация за престиране на работна сила .

Съобразно разпоредбата на §1 от ДР на КТ „р аботодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго 3 организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. В тази връзка съдът счита, че жалбоподателят се явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно ЗП „Р.Й.“ самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение.

В качеството си на работодател, жалбоподателят е бил задължен, съгласно разпоредбите на Наредба № РД - 07-2 от 16.12.2009 г за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, да проведе инструктаж на работниците при постъпване на работа.

В хода на съдебното следствие, по безспорен и категоричен начин е установено, че М. Г. не е имала сключен договор с жалбоподателката към момента на извършване на проверката- 10,00ч на 14 март и не е извършвала трудова дейност. Този извод се оформя какато от декларираното от самата Г. в декларацията, че е дошла да помогне с храненето на животните и не получава за това „надник“, така и от показанията на актосъставителя- св. В., който лично се е убедил, че Г. пребивава в обекта, но не е ангажирана с работния процес.

Доколкото задължението на работодателя е да проведе инструктаж на работника /служителя при постъпване на работа, при преместване на друга работа или промяна на работата, при въвеждане на ново или при промяна на работно оборудване и технология или периодично за поддържане и допълване на знанията на работещите по безопасност и здраве при работа, то нито едно от тези императивни изисквания не е било нарушено и всеки момент за провеждане на инструктажа би бил своевременен след сключването на договор между работодателя и работника/ служителя и преди последния да пристъпи към изпълнение на трудовите си задължения. Това е така, защото чл. 13, ал.1 от същата инструкция диктува, че инструктажът на работното място е практическо запознаване на работника или служителя с конкретните 4 изисквания за безопасното изпълнение на трудовата дейност и се провежда на работното място, преди да му бъде възложена самостоятелна работа.

Действително сключения с Г. граждански договор е от същата дата – 14.03.2024г- но в хронологичен ред след проверката.

Наред с това , съдът отчита, че в наказателното постановление липсват тези факти, които пораждат задължение за работодателя по чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД - 07-2 от 16.12.2009 г за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и които обуславят качеството му на субект на административно нарушение по чл. 413, ал.2 КТ вр. чл. 11, ал.5 от Наредбата- това е така, защото в чл. 6 от същата е очертан кръгът лица, които подлежат на инструктаж, а това са длъжностните лица, които ръководят и управляват трудовите процеси; 2. длъжностните лица и на специализираните служби по чл. 24 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд; 3. лицата, които са определени от работодателя да провеждат инструктажите по безопасност и здраве при работа; 4. членовете на комитета/групата по условия на труд; 5. работниците и служителите, работата на които е свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения, за които се изисква правоспособност за работа; 6. работници и служители, заети в дейности, които създават опасност за тяхното или на други лица здраве и живот.

Доколкото императивните изисквания са насочени към кръг от лица, инструктажа на които е обвързан с естеството на работата им, а тази за която е била ангажирана Г. не е от такава категория, не би могло да възникне задължение за работодателя да проведе инструктаж и впише този инструктаж в нарочната за това книга.

Ето защо, изложеното обосновава по несъмнен начин обективната и субективна несъставомерност на извършеното от жалбоподателя нарушение, поради което неправилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност за това нарушение.

От това следва, че издаденото наказателно постановление се явява необосновано, недоказано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

При този изход на делото и с оглед направеното от процесуалния 5 представител на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски, то на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да бъде осъдена Дирекция "ИТ" със седалище гр.С.З. представлявана от К.И.М. -Директор на Дирекция "ИТ" със седалище С.З. да заплати на ЗП “Р.Й.Б.” - регистриран земеделски стопанин с код по БУЛСТАТ ****** с адрес: ******, сумата 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща разноски за платен адвокатски хонорар.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № ******/ 18.04.2024 г. на Директор на Дирекция “ИТ” със седалище гр.С.З., с което е наложено на ЗП “Р.Й.Б.” - регистриран земеделски стопанин с код по БУЛСТАТ ****** с адрес: ******, административно наказание на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.413, ал.2 от КТ – имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.11/ ал.5/ от Наредба № РД- 07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от КТ - Инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1 като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Дирекция “ИТ” със седалище гр.С.З., представлявана от директора К.И.М., да заплати на ЗП “Р.Й.Б.” - регистриран земеделски стопанин с код по БУЛСТАТ ****** с адрес: ******, сумата 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща разноски за платен адвокатски хонорар.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. С.З. в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________ 6