Решение № 1559 от 15.12.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1559 гр. София, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Д.а Христова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000501915 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260868 от 10.03.2022г., постановено по гр.д.№13421/2020г., по описа на СГС, ГО, 13 състав е отхвърлен изцяло предявения от Д. Д. В. срещу Н. А. З. иск с правно основание чл.23 ал.2 СК за признаване на установено, че по силата на частична трансформация на лични средства Д. Д. В. е собственик на 66 163/68 576 или 96.48% идеални части от недвижим имот с идентификатор № ***, представляващ Офис 2, находящ се на партера на сграда с идентификатор № *** находяща се в гр. *** СО-Район ***, ул. ***, вход *, със застроена площ от 75.58 кв.м., заедно с 18.37 кв. метра идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото имот с идентификатор № ***, УПИ, съставляващ парцел IV-382 в квартал 10, а по плана на гр. София, местност НПЗ Средец, целият с площ от 505 кв.м., а Н. А. В.А притежава 2413 / 68 576 или 3.52 % идеални части , като неоснователен.

Със същото решение Д. Д. В. е осъден да заплати на Н. А. В.А разноски в размер на 2000лв.

С определение от 10.05.2022г. е изменено решение № 260868 от 10.03.2022г., постановено по гр.д.№13421/2020г., по описа на СГС, ГО, 13 състав в частта за разноските, като Д. Д. В. е осъден да заплати на адв.Г. В. /вместо на Н. А. В.а / адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 2000 лв.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

1

В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението е депозирана частна жалба от ищеца.

Жалбоподателят-ищец Д. Д. В. оспорва решението изцяло и моли същото да бъде отменено, а искът по чл.23 СК уважен. На първо място посочва, че видно от събраните доказателства по делото безспорно се установява, че на 06.04.2017 г. е сключен договор за банков кредит № HL 82209 между „Юробанк България“ АД и Д. В., Н. З., Ц. Д. В. и Д. С. В.

- последните двама родители на Д. В., всички в качеството на съдлъжници. За обезпечение на задължението по договора за банков кредит е учредена ипотека върху недвижим имот, собственост на майка му Ц. Д. В., обективирана в н.а. за Договорна ипотека върху недвижим имот № 115, том І, per.№ 1308, дело 100/2017г. по описа на Нотариус Ц. Д.а. С Постановление за възлагане на недвижимо имущество от 19.04.2017г. на ЧСИ М. Б., Д. В. и съпругата му Н. В.а са придобили недвижим имот, представляващ Офис 2, находящ се на партера в жилищната сграда на ул.***, вх. *, със застроена площ от 75.58 кв.м.

Впоследствие с Решение 545635 от 26.11.2018г. на СРС, постановено по гр.д. № 73818/2018г. бракът между съпрузите Д. В. и Н. З. е бил прекратен. Твърди, че е доказано пълно и главно чрез разпит на св.И. Е., че бащата му е дарил сумата от 30 000 лв. в присъствието на свидетеля с цел закупуване на посоченото жилище. Оспорва мотивите на съда, че показанията на този свидетел не биха могли да установят факти в полза на ищеца.

Свидетелят, който е и адвокат и е консултирал документите за придобиване на имота от семейството, дава показания под страх от наказателна отговорност. Не се установява св.Е. да е близък на ищеца или ответника, той е съсед и живее в същата кооперация. Отделно, договорът за дарение е неформален и реален, особено като се касае за отношения между баща и син. Неправилно и незаконосъобразно е заключението на съда, че такъв договор би трябвало да е в писмена форма. Именно на база този извод не са кредитирани показанията на свидетеля. Наред с това, св.С. З. е майка на ответницата и е лично заинтересована от хода на делото. Същата заявява, че е в лоши отношения с Д. В., защото той е изгонил внука й от жилището и в момента внукът живее при нея. Въз основа на заключението на ССЕ, по ясен и категоричен начин се установява, че средствата, с които е заверявана сметката на бившата му съпруга Н. З., са внасяни изцяло от ищеца Д. В.. Счита, че при съвкупната преценка на свидетелските показания, представените писмени доказателства и изслушаната ССЕ е доказана пълно и главно връзката между получените средства от бащата му и заплатените суми за придобиване на недвижимия имот т.е. налице е частична трансформация.

Претендира разноски.

Оспорва и определението по чл.248 ГПК, като твърди, че видно от приложения договор за правна помощ ответницата не е заплатила разноски за адвокатски хонорар. С обжалваното Определение съдът също е посочил, че ответникът е бил представляван от адвокат, който е в близки отношения и предоставената правна помощ е безплатна. Съгласно константната съдебна практика реалното заплащане на хонорара е абсолютна процесуална предпоставка за неговото присъждане. Събраните по делото доказателства ясно установяват, че не е налице заплатен хонорар и присъждането на такъв е незаконосъобразно - както на 2 страна по делото, така и с изменение на решението да бъде присъден на адвоката повереник.

Въззиваемата страна Н. А. З. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Изтъква факта, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на настъпилата пълна или частична трансформация на лично имущество съгласно чл.23, ал.2 СК. Счита, че не е достатъчно да бъде установено дарението на паричната сума от 30 000лв. чрез свидетелски показания, тъй като липсват други писмени доказателства в тази насока. В хода на съдебното дирене се установява, че задатъкът за закупуване на имота е заплатен лично от нея с Платежен документ извлечение №12170/ 12.06.2017г„ на ..ОББ" АД. Реципрочно липсват каквито и да са други писмени доказателства или индикции в тази насока, че вече бившият й съпруг е бил надарен от баща си и че точно с тези средства, които са били използвани за заплащане на разходи по подготовка на документи за придобиване на процесния имот или че точно с тях е заплатена част от покупната цена. Реципрочно близостта на видетеля с ищеца единствено води до злоупотреба и недостоверност с цел да се помогне по един или друг начин на своя близък. Нещо повече в дадените свидетелски показания липсва конкретика за предаването на парите, още повече как знае какъв точно е бил размера на парите, които са предадени на Д. В., след като не твърди да са броени пред него. При съпоставяне с останалия доказателствен материал, събран по делото, твърди, че не е налично доказателство или индикдия, че Д. В. е използвал твърдяното дарение за придобиване точно на процесния имот. В обратната посока, че Д. В. не е бил надарен са свидетелските показания на майка й С. З., която заявява, че е била в много близки отношения с Д. В. - бащата на Д. В., че такова дарение не се е извършило, че е продала свое имущество и е предала парични суми на своята дъщеря Н. З., с цел закупуване жилище на своя внук - детето на Н. З. и Д. В.. Що се отнася до средствата, получени по договор за кредит, посочва, че те не съставляват лични средства, макар и да са получени от единия от съпрузите, тъй като задължението за връщане е солидарно за двамата съпрузи по силата на закона - чл.32, ал.2 СК. Без значение за оборване на презумпцията по чл.21 ал.3 СК е начинът на последващо погасяване на заемните средства, вложени в покупката на общата вещ. Изплащането на кредита със средства на един от бившите съпрузи води до облигационни отношения, но не и до промяна на правата им в съсобствеността. Процесния имот е закупен с Договор за ипотечен кредит, сключен по време на брака, а съпрузите заемополучатели са солидарно задължени лица по смисъла на чл.32, ал.2 СК, независимо от това, дали задължението е поето еднолично или от двамата заедно, в случая задължението е поето и от двамата съпрузи солидарно. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 23 СК - за пълна, а в условие на евентуалност частична трансформация.

Ищецът Д. Д. В. е предявил иск срещу бившата си съпруга Н. А. В.А за признаване на 3 установено, че поради трансформация на лични средства е едноличен собственик на придобития по време на брака на страните недвижим имот, представляващ Офис 2, находящ се на партера на сграда в гр. София, СО-Район ***, ул. ***, вход *, със застроена площ от 75.58 кв.м.,заедно с 18.37 кв. метра идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото съставляващо парцел IV-382 в квартал 10 а по плана на гр. София, местност НПЗ Средец, целият с площ от 505 кв.м. посочва, че имотът е закупен от него и съпругата му по време на брака им частично с негови лични средства- 30 000 лв. дарени от баща му, а също с кредит в размер на 51 139 лв. получен по договор за кредит с „Юробанк България“ АД, по който кредитополучатели са били те двамата, както и неговите родители, като за обезпечаване на същия майка му е ипотекирала собствен недвижим имот. Твърди, че всичките погасителни вноски са правени лично от него с негови лични средства, като само за първите 17 вноски от началото на погасяването на заема до развода им в общ размер на 4825.11 лв. може да се приеме, че са в резултат на съвместен принос. Счита, че е налице преобразуване на негово лично имущество в придобиването на процесния недвижим имот, в размер на 48 726 лв. представляващи банков кредит и 30 000 лв., дарени от баща му Д. В., общо в размер на 78 726 лв. и моли да се признае за установено, че страните са съсобственици по отношение на имота при квоти съответно 2413 / 68 576 идеални части за Н. А. З. и 66 163 / 68 576 идеални части за него. Претендира разноски.

Ответницата Н. А. З. оспорва предявения иск като недопустим, тъй като е предявен като насрещен в друго делбено производство, но след изтичане на преклузивен срок. По същество оспорва иска като неоснователен. Твърди, че ищецът не е получавал дарение от баща си за закупуването на имота, а всички средства извън кредита-5688 лв. за депозита при публичната продан и захранването на сметката със сумата от 13 370 лв., от която е платена окончателно цената, са с произход съвместни семейни спестявания. Погасителните вноски по кредита са също с произход семейни средства, дори по-голямата част от тях са правени от нейните доходи и от помощта от майка й. Плащанията по кредита независимо от кого са правени не могат да променят правата в съсобствеността. Претендира разноски.

От фактическа страна се установява, че страните са били в граждански брак, сключен на 26.05.2000г., който е прекратен по силата на споразумение по чл.51 ал.1 СК, одобрено от бракоразводния съд по гр.д. № 73818/2018 г. по описа СРС, 139 състав, по силата на което е постановено Решение № 545635 от 26.11.2018 г., а бракът им е прекратен с развод по взаимно съгласие. Същият е продължил повече от 18 години.

Следователно бракът е сключен под режима на стария CК от 85 г., но е прекратен с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 73818/2018 г. по описа СРС, 139 състав, под режима на новия СК, в сила от 01.10.2009г., следователно и отношенията между тях се считат преуредени по режима на новия СК, съобразно §4 ПЗР на СК от 2009г.

Процесният имот е придобит въз основа на публична продан от ЧСИ, проведена на 06.03.2017г., като Постановлението за възлагане е влязло в сила на 09.05.2017г., както следва:

От Постановление за възлагане на недвижимо имущество от 19.04.2017г. на ЧСИ М. Б. по 4 изп.д. № 20168380406335 /л.50/ е видно, че на 09.05.2017г. Н. А. В.а, ЕГН ********** и Д.

Д. В., ЕГН ********** са придобили на публична продан срещу сумата от 68 576 лв. недвижим имот с идентификатор № ***, представляващ Офис 2, находящ се на партера на сграда с идентификатор № *** находяща се в гр. София, СОРайон ***, ул. ***, вход *, със застроена площ от 75.58 кв.м., състоящ се от офис зала, бокс, предверие, три килера, две тоалетни, предверие, офис зала при граници: проход, вътрешен коридор, калкан, рампа, асансьор, заедно с 18.37 кв. метра идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото -имот с идентификатор № ***, УПИ, съставляващ парцел IV-382 в квартал 10 а по плана на гр. София, местност НПЗ Средец, целият с площ от 505 кв.м., при съседи ул. Златна Добруджа, УПИ V-383, УПИ VI384, УПИ 381 и УПИ ІІІ-ІІІ-379. В постановлението е посочено, че задатък от 5688 лв. е внесен от купувачите с вносна бележка от 06.04.2017г., а остатъкът до пълната продажна цена от 68 576 лв. е довнесен на 13.04.2017г. с платежно нареждане. Представено е платежно нареждане /л.24/, от съдържанието на което е видно, че на 13.06.2017г. Н. А. З. е превела по изп.д.№ 6335/2016г. депозит за участие в търг -офис 2, на ул.Добруджа, сумата от 5688 лв.