Решение № 58 от 18.01.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. София, 18.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20251000503292 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463, вр. с чл. 278 ГПК .

С Решение № 449/16.09.2025год., постановено по гр.д.№ 184/24год. на Окръжен съдСофия е отменено разпределение по Раздел II, буква „ Б“ от 06.02.2024 год., изготвено от ЧСИ В.

Ц. по изпълнително дело № 20229260400490 като вместо него е постановено сумата от 252 099 лева , постъпила от публична продан на построения в ПИ с идентификатор *** / V-022054/ навес- паркинг , находящ се в кв.“ Максим Горки“ по плана на гр. ***, Община Божурище, Софийска област да бъде разпределена в полза на държавата- ТД на НАП София, която сума ,след приспадане на дължимата се такса по чл. 2б от тарифа към ЧСИ от 7 202 лева с ДДС , се явява в размер на 244 897лева.

Срещу така постановеното решение е подадена жалба вх.№ 10480/29.09.2025год. на „ Банка ДСК“ АД, с която се прави искане то да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено ново , с което обжалваното разпределение на ЧСИ да бъде потвърдено.

Твърди се, че за да извърши разпределението по посочения в обжалваното решение начин съдът неправилно бил приел , че изграденото в имота съоръжение - навес/паркинг представлява движима вещ. Този извод не бил съобразен с констатациите в изготвената в изпълнителното производство съдебно-техническа експертиза, от която по категоричен начин се установявало , че изграденият в имота навес/паркинг е функционално свързан и представлява част от недвижимия имот ПИ ***. Навесът бил трайно прикрепен към земята и представлявало недвижима вещ.

В тази връзка е налице позоваване на разясненията , дадени в ТР № 5 /18.05.2017год. по т.д.№ 5/ 2015год. на ОСГТК на ВКС и на Решение № 98/27.07.2015год., постановено по гр.д.№ 521/2015год. на ВКС.

Поддържа се също така , че учредената в полза на банката ипотека върху процесния имот се разпростира и върху приращенията, именно изградения в него навес/паркинг,предмет на публичната продан и съответно обезпечените чрез ипотеката взискатели „ Банка ДСК“ АД, „ Уникредит Булбанк“ АД, „Инвестбанк“ АД и „ Юробанк България“ АД имат право на предпочително удовлетворяване от сумата, получена при публичната продан на съоръжението 1 съгласно чл.136, ал.1 ,т.3 от ЗЗД. Излагат се съображения за неоснователност на възраженията на НАП, изложени в жалбата й срещу извършеното разпределение, макар и тези възражения да не били обсъждани от съда.

В писмено становище по подадената жалба на „ Инвест банк“ АД са изложени доводи в подкрепа наведените в нея оплаквания. Твърди се ,че подадената от НАП жалба неправилно е била разгледана, тъй като изложените в нея обстоятелства не съставляват основание за обжалване на разпределението на ЧСИ. Жалбата срещу разпределението можело да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размерите на предявените от тях вземания и съответните им привилегии, каквито доводи не се съдържали в жалбата на НАП. Поддържат се изложените в жалбата на „ Банка ДСК“ АД доводи във връзка със статута на изградения паркинг и във връзка с обхвата на ипотечното право. Прави се искане за уважаване на подадената жалба и за потвърждаване на обжалваното разпределение на ЧСИ Ц. по изп.дело № 20229260400490.

В подаден писмен отговор на жалба от Изпълнителния директор на НАП се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и обосновано. Сочи се , че изготвената в изпълнителното производство съдебно- техническа експертиза установявала , че процесния навес/гараж можела да се третира като особена движима вещ , поради което направения от съда извод в този смисъл бил обоснован. Соченото от жалбоподателя ТР се определя като неприложимо към настоящия случай и се поддържа, че изградения навес/ паркинг в имот *** има самостоятелно значение и представлява самостоятелен обект на правото на собственост, върху който не се разпростира учредената в полза на банките ипотека.

Останалите страни не са подали писмен отговор на жалбата на „ Банка ДСК“ АД.

Срещу решението на Окръжен съд- София е подадена жалба вх.№ 10770/03.10.2025год.от „ Юробанк България „ АД с искане то да бъде отменено и постановено ново за потвърждаване на извършеното от ЧСИ Ц. разпределение. Поддържа се, че от изготвената в изпълнителното производство оценителна експертиза се установявало , че конструкцията на навеса-паркинг е трайно прикрепена към недвижимия имот, представлява строеж по смисъла на ЗУТ, изграден на база съгласуван и одобрен проект и след издадено разрешение за строеж. Сочи се, че при постановяване на своето решение съдът не се бил съобразил с констатациите на горепосочената експертиза, а избирателно е кредитирал друга изготвена по изпълнителното дело такава, без да посочи причината за това. Поддържано е , че ипотечното право се разпростира и върху изградената върху имота метална конструкция – навес/гараж.

Останалите страни не са заявили становище по жалбата на „ Юробанк България „ АД.

Апелативен съд-София, преценявайки доводите в жалбата и събраните по делото доказателства , намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК , от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

По допустимостта на обжалвания съдебен акт :

Производството пред окръжен съд- София е образувано по депозирана от ТД на НАП, в качеството му на визскател, жалба по чл. 463 ал. 1 от ГПК срещу извършено от ЧСИ Г. Д. по изп. дело № 20229260400490 разпределение на събрана по делото от публична продажба на поземлен имот с идентификатор *** и паркинг/навес сума в размер на 252 099 лева в полза на ипотекарните взискатели : „ Банка ДСК“ АД, „ Уникредит Булбанк“ АД, „ Юробанк България“ АД и „ Инвестбанк“ АД . Оплакванията са за неправилно разпределение на събраната сума в полза на горепосочените взискатели, поради това , че върху закрития паркинг е наложен запор, който е вписан в ЦРОЗ, както и за това, че неправилно съдебния-изпълнител бил приел, че навеса/ паркинг е трайно прикрепен към имота и представлява недвижима вещ, съответно част от имота, поради което принудителното изпълнение по отношение на него следва да се извърши по реда на продажбата на недвижи имот. Тоест, ЧСИ неправилно бил определил статута на паркинга /навес и оттук- неправилно бил приел, че и той е ипотекиран в полза на банките- взискатели и съответно че те се ползват с привилегията по чл.136, ал.1 , т.3 от ЗЗД при разпределяне на сумите, събрани от продажбата на имота и изградения върху него навес/паркинг. Изложени са доводи, че НАП е присъединен взискател по изпълнителното дело, с първи по ред запор върху навеса/паркинг, изграден в ПИ с идентификатор ***, поради което получената от продажбата на навеса 2 сума следва да бъде разпределена в полза на Агенцията по приходите.

Жалбата на НАП е уважена с обжалваното в настоящото производство решение . Този резултат съдът е постановил след като е изслушал допусната и изготвена в производството пред него съдебно-техническа експертиза . Въз основа на констатациите в нея относно статута на навеса / паркинг, изграден в ПИ с идентификатор *** е приел , че навеса / паркинг може да се третира като обособена движима вещ, че ипотечното право не се разпростира върху него и че банките- взискатели не могат да се ползват с привилегията по чл. 136, ал.1 ,т.3 от ЗЗД. С оглед на това и предвид наложения запор върху навеса , получената от публичната му продажба сума следва да се разпредели в полза на държавата.

Несъстоятелно е твърдението в жалбата на „ Юробанк България“ АД за недопустимост на обжалваното решение поради недопустимост на подадената от НАП жалба срещу извършеното от ЧСИ В. Ц. разпределение.Основанията за недопустимост на съдебното решение са изброени в т. 9 на ППВС № 1/85 г. и те не са налични в настоящия случай. СОС е бил сезиран с жалба по чл. 463, ал.1 от ГПК и се е произнесъл по нея в рамките на своята компетентност, приемайки я за основателна. В подкрепа на този резултат е изложил мотиви като несъгласието с тях съставлява основание за обжалване на постановения по жалбата съдебен акт с довод за неговата неправилност или необоснованост , но не и за неговата недопустимост.

По въпроса какъв е обхватът на съдебната проверка по реда на чл. 463 ГПК относно законосъобразността на оспорваното разпределение – ограничен ли е съдът от оплакванията в жалбата или може служебно да провери законосъобразността на обжалваното разпределение е налице произнасяне в ТР 2 / 2021год. от 22.11.2022год. по тълкувателно дело № 2/21год. на ОСГТК на ВКС. С обжалваното решение ОС- София не се е произнесъл несъответно на разясненията, дадени в горецитираното тълкувателно решение, тъй като оплакванията в жалбата на НАП са за неправилно приложение от страна на ЧСИ на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях. Ето защо при обжалване на разпределение т о съдът е разполагал с правомощия да провери правилността на същото и при установена неправилност – да изготви ново разпределение, в който смисъл е и постановеното от него решение.

По правилността на решението :

Изпълнително дело № 20229260400490 по описа на ЧСИ В. Ц. е образувано въз основа на изпълнителен лист № 8440/13.05.2022год. на СРС, издаден по гр.д.№ 20221110121357 и е за суми по издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 13301/13.05.2022год. Взискатели по изпълнителното дело са „ Банка ДСК“ АД, „ Уникредит Булбанк „ АД, „ Юробанк България“ АД , „ Инвест Банк“ АД и САС ЖАН Лен ОТОСПОРТ, дружество вписано в ТР на регистъра на фирмите на Шамбери- Франция. Като присъединени взискатели по делото са конституирани Община Божурище и ТД на НАП. Длъжник по изпълнителното дело е „ Автомотор Корпорация“ АД.

От документите по изпълнителното дело се установява, че вземанията на банките – взискатели към длъжника произтичат от сключен между тях Договор за клубен заем от 27.09.

2013год., както и че тези вземания са обезпечени с учредена от длъжника ипотека върху собствения му недвижим имот, описан в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 179, том- II, рег.№ 2145, дело № 330/2013год. на нотариус Г. Ч., а именно: НЕЗАСТРОЕН УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ V-022054, отреден за имот с пл.№ 22054- „ за склад“ от квартал 17, кв.“ Максим горки“ по плана на гр.***, община Божурище, Софийска област, целият с площ от 8992 кв.м. при граници по скица: улица , поземлен имот № 55, поземлен имот № 102, от две страни път и поземлен имот № 52. В нотариалния акт страните са уговорили учредената ипотека да се разпростира върху имота , независимо от последващи преустройства, промяна в предназначението, границите, номерацията или квадратурата на обектите, акто и върху всички подобрения и приращения в имота по смисъла на чл. 92 от Закона за собствеността.

Няма спор по делото , а и това се установява от събраните данни от ЧСИ, че съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-28/28.03.2016год. ипотекираният имот съставлява ПИ с идентификатор ***, находящ се в с.***, общ.Божурище, обл.София, в местност „ Горни Соват“ с площ от 8990 кв.м.с трайно предназначение на територията-урбанизирана и начин на трайно ползване-за паркинг.

Във връзка с насочване принудителното изпълнение върху ипотекирания имот е извършен 3 опис и оценка на имота. В изготвената от вещото лице инж. Т. оценителна експертиза се съдържа описание на имота и е посочено , че в средата на имота до южния му край е изграден навес от метална конструкция- тръбни колони върху ст.бетонови фундаменти на болтова връзка, метални ферми и покрив от ЛТ ламарина и пространството под навеса е разграфено за паркиране на тежкотоварни МПС. В експертизата е дадена оценка за пазарната стойност отделно на ПИ и на навеса.