Определение № 959 от 17.12.2025, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 959 гр. Перник, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500565 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на И. И. К. от *** чрез адв. Т. Ф. от САК срещу определение от 18.06.2025 г., постановено по гр. д. № 195/2023 г. по описа на РС-Трън, с което е спряно производството по делото до приключване на процедурата по наследяване на И. П. К., ЕГН **********, поч. на *** в Република Австрия, по която е образувано производство № 7А136/21t пред Окръжен съдМьодлинг, Австрия, на основание член 229, ал. 1, т.4 от ГПК. В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че с оглед характера на производството пред РС-Трън по допускане на съдебна делба производството пред австрийския съд не се явява преюдициално по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Поддържа се, че се касае за процедура по валидиране на завещанието на И. П. К. в Р Австрия, поради което и не е налице съдебно производство, а се извършва инвентаризация на наследството. Поддържа, че приложението на Регламент № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство не следва да се разширява до дела с предмет вещни права върху недвижим имот, какъвто е процесния случай. Иска се отмяна на обжалваното определение и да бъде указано на първоинстанционния съд да продължи съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК насрещната страна И. И. К. чрез адв. К. П. е депозирала писмен отговор по частната жалба, в който излага становище за неоснователност на същата. Иска се потвърждаване на така постановеното определение.

В срока по чл.267 ал.1 от ГПК насрещните страни Е. И. М., Г. И. К., Р. В. К., М. К.

1

К. и А. С. К. не са депозирали отговор на частната жалба.

Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена в срок от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна по следните съображения:

Първоинстанционното дело е образувано въз основа на искова молба с предявен иск за допускане на делба от И. И. К., ЕГН ********** и Г. И. К., ЕГН ********** чрез адв.Г. Й., срещу И. И. К., ЕГН **********, М. К. К., А. С. К., ЕГН **********, Е.

И. М., ЕГН ********** и Р. В. К., ЕГН ********** за делба на следните недвижими имоти: 1. Дворно място, парцел ***, кв.***, находящо се в село ***, област *** с площ от 1500 кв.м., а по скица -1689 кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда, при съседи на имота: К.Д.А., наследници на П.А., река и държавен имот; 2. апартамент № *** находящ се в *** със застроена площ от 59.56кв.м. идентификатор на апартамента ***, при съседни самостоятелни обекти на същия етаж с идентификатори ***; *** и над апартамента обект с идентификатор *** съгласно схема № 85/03.01.2012г. на СГКК София. Страните твърдят, че е налице съсобственост между тях вследствие наследствено правоприемство. Твърдят, че ищците И. И. К. и Г. И. К. и ответниците И.

И. К., М. К. К., А. С. К., Е. И. М. и Р. В. К. са наследници по право на заместване на общите наследодатели И. С. К., починал на *** и Д.К. К., починала на ***, респ. съсобственици на следния недвижим имот: а именно дворно място, парцел ***, кв.***, находящо се в село ***, област *** с площ от 1500кв.м., а по скица 1689кв.м. в едно с построената в имота жилищна сграда, при съседи на имота: К.Д.А., наследници на П.А., река и държавен имот. Твърди се, че ищците И. И. К. и Г. И. К. и ответницата И.

И. К. са съсобственици по наследство от общия им наследодател И. П. К. (техен баща, поч. на *** в Република Австрия като австрийски гражданин, акт за смърт № *** съставен във Федерална провинция ***, гр. ***) на следния недвижим имот: апартамент № ***, находящ се в *** със застроена площ от 59.56кв.м. идентификатор на апартамента ***, при съседни самостоятелни обекти на същия етаж с идентификатори ***; *** и над апартамента обект с идентификатор *** съгласно схема № 85/03,01,2012г. на СГКК ***. Имотът е бил придобит от наследодателя им И. П. К. по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, н.д. № 2 от 06.02.2012г. в негова полза от родителите му П.Б. К. с ЕГН: ********** и В. И. К., с ЕГН: **********.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че в разглеждания спор приложимо е австрийското право. В тази връзка се е позовал на извършено запитване съгласно Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави, ратифицирана с решение на ВНС от 25.01.1991г., както и изпълнена съдебна поръчка по реда на Регламент (ЕС) 2020/1783 на ЕП и на Съвета от 25.11.2020г. относно сътрудничество между съдилищата на държавите членки при събиране на доказателства по граждански и търговски дела (събиране на доказателства). С писмо до РС-Трън рег. № 216/18.02.2025г. съдия при Окръжен съд- Мьодлинг е изпълнил съдебната поръчка, като е разяснил, че в откритата процедура по наследството на маг.

И. К. 7А 136/21t се касае за висяща процедура по наследяване на магистър И. К., роден на ***, починал на ***, с последен адрес *** под номер *** пред Окръжен съд Мьодлинг, уреждаща правоприемника след смъртта на едно лице. Съгласно правната 2 система на Австрия не се предвижда автоматично прехвърляне на законни права, като със завещание от 04.02.2020 г., магистър И. К. посочва неговата дъщеря И. К., родена на *** за наследник на имуществото му. Неговите деца Г. К., родена на *** и И. К., роден на *** оставя намалена запазена част, съгласно §776 от Общия граждански кодекс. За да се предаде наследството на наследниците, имуществото трябва да се инвентаризира в този случай. Процедурата се намира в тази фаза, не е приключена и не е постановено решение за отговорност. В тази процедура по наследяване няма ищци и ответници.

Видно е от приобщените към първоинстанционното дело материали по ЧГД № 6476/2024г. по описа на СРС, 63 състав, същото е било образувано по съдебна поръчка от Окръжен съд- Мьодлинг с искане на информация за наследниците и наследеното имущество на И. К., роден на *** в ***, България и починал на *** в ***, с австрийско гражданство. С писмо от 02.05.2025г. Федералното министерство на правосъдието на Република Австрия е отговорило на въпросите на ТРС относно приложимото наследствено право и следващите се процедури във връзка със завещателни разпоредби съгласно австрийските наследствени закони. Районният съд е приел, че след като наследодателят на И. И. К., Г. И. К. и И. И. К. е починал в Република Австрия, бил е австрийски гражданин и с обичайно пребиваване към момента на смъртта си в Република Австрия, то съгласно чл. 4 на Регламент № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г., приет за приложим от ТРС, съдилищата на държавата -членка на обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му са компетентни да се произнасят по въпроси, свързани с наследяването на имуществото на починалия като цяло. Приел е, че от отговорите на Окръжен съд- Мьодлинг, депозирани в изпълнение на възложената съдебна поръчка е видно, че към момента има незавършила охранителна процедура в Окръжен съд Мьодлинг, Република Австрия, свързана именно с валидиране на наследството на наследодателя на част от страните по настоящото дело. Едва след като австрийският съд се произнесе по всички въпроси, свързани с правата върху наследството, вкл. и по възстановяването на запазената част, ТРС следва да се произнесе по въпросите за кръга наследници, наследствена маса и съответните идеални части от нея. В случая, освен че обичайното местопребиваване на наследодателя на част от страните по делото към момента на смъртта му е било в Република Австрия, е налице и изричен избор на приложимо право по см. на чл.22 от Регламент №650/2012 г., а именно – австрийското право, който наследодателят е направил при изготвяне на нотариалното завещание. Приел е, че за да прецени дали недвижимите имоти, предмет на делото, са съсобствени между страните, т.е. какви са техните права, първоинстанционният съд следва да изчака приключването на процедурата по валидиране на завещанието в Република Австрия, както и процедурата по определяне правата на наследниците по закон, които имат право на запазена част. До приключването на тази процедура производството по делото за делба следва да бъде спряно, тъй като това производство има преюдициален характер.

Предпоставка за валидното и допустимо произнасяне от съд по отправено до него искане е компетентността му. За своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП. Съгласно чл. 4 от Регламент № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и 3 изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство, съдилищата на държавата членка на обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му /в случая- Република Австрия/ са компетентни да се произнасят по въпроси, свързани с наследяването на имуществото на починалия като цяло. По силата на член 15 от Регламент № 650/2012 г. първоинстанционният съд е бил длъжен да извърши проверка на компетентността си въз основа на представените от страните доказателства, тъй като разрешаването на този въпрос има преюдициално значение въобще за разглеждането от него на делото в частта по отношение на иска за допускане на делба между И. И. К., Г. И. К. и И. И. К. за описания недвижим имот- апартамент № ***, находящ се в *** със застроена площ от 59.56 кв.м., с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти на същия етаж с идентификатори ***; *** и над апартамента обект с идентификатор ***, съгласно схема № 85/03.01.2012 г. на СГКК -***, включително и чрез преценка за наличие на основание за спиране на производството във връзка с чл. 17 и чл.18 от регламента. Съгласно съображение 9 от Регламент № 650/2012 приложното му поле обхваща всички гражданскоправни аспекти на наследяването на имуществото на починало лице, а именно всички форми на прехвърляне на активи, права и задължения в случай на смърт, било то доброволно прехвърляне по силата на разпореждане с имущество в случай на смърт или прехвърляне по силата на наследяване при липса на завещание. Доколкото наследодателят на И. И. К., Г. И. К. и И. И. К. е починал на ***, първоинстанционният съд следва да съобрази и разпоредбата на чл. 84 от Регламента, досежно времевите предели на приложението на Регламент 650/2012 г., който се прилага от 17 август 2015 г.

В случай, че съдът приеме, че не е компетентен да разгледа спора, той не може да постанови и решение по съществото му. Поради тази причина, ако ТРС прецени, че не е компетентен, той е задължен да прекрати производството пред себе си в частта по отношение на иска за допускане на делба на недвижим имот- апартамент №***, находящ се в ***, и евентуално, ако съществува възможност за това, да изпрати делото на компетентния съд, без да разглежда спора по същество. От всичко това следва, че въпросът за преценка за компетентността на съда е преюдициален по отношение на въпроса за спирането на производството, поради което и определението на първоинстанционния съд в тази му част е неправилно и следва да бъде отменено.

Същевременно спиране по реда на чл. 229, ал.1, т. 4 и т. 7 от ГПК е възможно в случаите, когато съдът е компетентен да разгледа спора, но са налице временни пречки за това. Съгласно чл.18 §1 от Регламента, когато свързани искове са висящи пред съдилищата на различни държави членки, всеки съд, различен от първия сезиран съд, може да спре делото, което разглежда. Съгласно §3 от същата разпоредба за целите на настоящия член за свързани се считат искове, които имат толкова тясна връзка помежду си, че е целесъобразно да бъдат разглеждани и решени заедно, за да се избегне рискът от несъвместими решения, постановени в рамките на отделни производства. По отношение на иска за допускане на делба между И. И. К., Г. И. К., И.