Решение № 148 от 31.10.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Велико Търново, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500252 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №15 от 31.01.2022г., постановено по гр.д. №315/2021г., Окръжен съд-Габрово е осъдил на основание чл.432 от Кодекса за застраховането Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София да заплати на П. Н. Б., малолетна, родена на 09.09.2016г., действаща чрез своя баща и законен представител Н. С. Б., двамата от с.Душево, Община Севлиево, сумата от 160 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 17.07.2020г., изразяващи се в болки и страдания, заедно със законната лихва считано от 19.07.2021г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 250 000 лева; отхвърлил е претенцията за заплащане на законна лихва върху застрахователното обезщетение за периода от 17.07.2020г. до 18.07.2021г.; отхвърлил е предявения иск от същите ищци против същия ответник за сумата от 30 770 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, като неоснователен и недоказан; осъдил е Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София на основание чл.38 ал.2 от 1

ЗА да заплати на адвокат И. И. И.-С., от Адвокатска колегия-Габрово сумата 3 991 лева, адвокатско възнаграждение; осъдил е П. Н. Б., малолетна, действаща чрез своя баща и законен представител Н. С. Б. да заплати на Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София разноски в размер на сумата 965,71 лева, както и е осъдил Застрахователна компания Лев Инс АДгр.София да заплати на държавата държавна такса по сметката на Габровския окръжен съд в размер на сумата 6 500 лева и изплатени разноски от бюджета на съда, както и държавна такса 5 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

С определение №212 от 12.04.2022г., постановено по гр.д. №315/2021г., Окръжен съд-Габрово е оставил без уважение молбата на адвокат И. И.-С., в качеството й на пълномощник на ищеца по делото П. Н. Б. за отстраняване на основание чл.247 от ГПК на допусната от съда очевидна фактическа грешка в решение №15/31.01.2022г. по гр.д. №315/2021г. по описа на Окръжен съдГаброво, като неоснователна.

Със същото определение Габровският окръжен съд е оставил без уважение молбата на адвокат И. И.-С., в качеството й на пълномощник на ищеца по делото П. Н. Б. за изменение на основание чл.248 от ГПК на решение №15/31.01.2022г., постановено по гр.д. №315/2021г., на Окръжен съд-Габрово, в частта за разноските, като неоснователна.

Против решението са постъпили две въззивни жалби.

Въззивникът ищец Н. Б. като баща и законен представител на малолетната П. Б., чрез процесуален представител адвокат И. И.-С., въвежда като предмет на жалбата си отхвърлителната част на първоинстанционното решение, с която Габровският окръжен съд е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди за разликата над присъдените 160 000 лева до пълния предявен размер от 250 000 лева, както и в частта, с която е изцяло отхвърлен предявения иск за имуществени вреди в размер на сумата 30 770 лева.

Въззивникът ищец обжалва първоинстанционното решение и в частта му, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на мораторна лихва върху застрахователното обезщетение за периода от 17.07.2020г. до 18.07.2021г., както и в частта с която е осъден ищецът да заплати на Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София разноски в размер на сумата 965,71 лева.

Прави оплакване за неправилност на обжалваното решение, в 2 обжалваната му част. Неправилно и незаконосъобразно Окръжният съд бил приел, че загиналата при ПТП-то Р. Б., майка на малолетната П., била съпричинила вредоносния резултат, тъй като била нарушила чл.137а от ЗДвП и пътувала в лекия автомобил без поставен обезопасителен колан. Нямало съпричиняване, тъй като дори и с предпазен колан, който не ограничава придвижването на тялото й вдясно, при настъпилите 2-удара, с такава висока скорост и последвалите инерционни сили с посока преимуществено надясно, не е имала шанс да оцелее. От заключението на вещите лица се установявало, че предпазният колан нн процесното МПС би ограничил движение на тялото на пострадалата само напред, но не и встрани. Освен това в открито заседание вещите лица били заявили, че дори и да е била с предпазен колан пострадалата, вероятността да получи увреждания, които да доведат до смъртта й, не може да се изключи, с оглед високата скорост на движение на автомобила при първия удар. Прави оплакване, че Окръжният съд бил определил висок процент съпричиняване, каквото според въззивника в случая изобщо няма, но ако все пак съдът приеме наличие на съпричиняване, то същото трябвало да бъде най-много 10%. Счита, че предявената искова претенция за неимуществени вреди не е завишена с оглед икономическото положение в страната, конкретните икономически условия, хиперинфлационните процеси, както и нивата на застрахователните лимити съгласно чл.492 от КЗ. Делото било останало неизяснено от фактическа страна, тъй като първоинстанционният съд не бил допуснал исканата от тях икономическа експертиза и въпреки това в обжалваното решение било прието неправилно, че наследствената пенсия на детето покрива това, с което майката е участвала в издръжката му. Твърди се във въззивната жалба, че загиналата приживе е получавала възнаграждение над 1000 лева, по-голямата част от които отивали за любимата дъщеричка.

Втората въззивна жалба е подадена от въззивника ответник Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.софия, чрез пълномощника адвокат М. Г. И., от Адвокатска колегия-София. Предмет на тази жалба е частта на първоинстанционното решение, с която претенцията за неимуществени вреди е уважена над сумата от 80 000 лева до присъдените 160 000 лева.

Въззивникът ответник обжалва решението на Габровския окръжен съд и в частта му, с която е присъдена мораторна лихва върху обезщетението от предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане, както и в 3 частта за присъдените в тежест на застрахователя разноски – държавна такса и адвокатски хонорар.

Считат обжалваното решение, в обжалваната му част, за неправилно.

Въззивникът ответник моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и е присъдено обезщетение над сумата от 80 000 лева, заедно със законната лихва от подаването на исковата молба, като вместо него да бъде постановено друго решение, с което да се отхвърли искът за разликата и да се намали присъденото обезщетение до размер само на 80 000 лева, а мораторната лихва да се присъди от деня на представяне на банкова сметка на името на ищцата, както и моли Апелативният съд да отмени решението на Габровския окръжен съд в частта за разноските, присъдени в тежест на страните, като коригира същите съобразно приетия за справедлив размер на обезщетение.

Постъпила е и въззивна частна жалба от ищеца Н. Б., като законен представител и баща на малолетната П., чрез пълномощника адвокат И. И.-С., срещу определение №212/12.04.2022г.

Въззивникът ищец прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Неправилно не било присъдено на ищеца възнаграждение за един адвокат по реда на чл.78 ал.1 от ГПК, тъй като по делото не било установено ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и тъй като същият не бил признал иска. Делото било с голяма фактическа и правна сложност, по него били проведени няколко открити съдебни заседания, същото продължило около 1 година на първа инстанция, в която спорът бил изясняван от фактическа страна и било постановено решение. Поради това дължимото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА във връзка с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения било определено неправилно от Окръжния съд.

Обжалваното определение било и необосновано, тъй като не били съобразени всички правно релевантни факти с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК.

Предвид изложеното въззивникът ищец моли Апелативният съд да отмени изцяло определението и вместо него да постанови друго, с което на основание чл.248 от ГПК да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива като определи на адвокат И.-С. адвокатско 4 възнаграждение вместо от 3 991 лева, в размер на сумата от 4 730 лева, или на основание чл.248 от ГПК да измени решението в частта за разноските в този смисъл.

Постъпил е отговор на въззивната жалба на ищцовата страна от ответника Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София, чрез адвокат М.

И., с който застрахователят моли Апелативният съд да остави без уважение тази жалба, като неоснователна и да потвърди обжалваното решение, в необжалваната от тях част, като правилно.

Неоснователни били оплакванията на ищеца, че Окръжният съд бил преценил неправилно характера и степента на претърпените болки и страдания от малолетното дете, поради което бил присъдил занижен размер облезщетение. Напротив, счита че определеният от първоинстанционния съд размер от 240 000 лева бил необосновано завишен и несъответстващ на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, несъответстващ на практиката на Върховния касационен съд, както и на установените данни по делото.

Правилно било прието в обжалваното решение наличие на съпричиняване от страна на загиналата, както и че същото е в размер на 1/3, тъй като същата пътувала без поставен обезопасителен колан. Правилна била преценката на първоинстанционния съд, че в случая получаваната наследствена пенсия от детето компенсирала претендираната издръжка, поради което правилно, законосъобразно и обосновано исковата претенция за присъждане на пропуснати ползи в размер на издръжката, която майката би осигурявала до 19 годишна възраст на детето, в размер на сумата 30 770 лева, се явявала неоснователна и недоказана, поради което е отхвърлена изцяло.

Не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на ответника от ищеца Н. Б., действащ като законен представител и баща на малолетната П..

Не е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответника Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовата страна адвокат И. И.-С. поддържа заетите становища в тяхната въззивна жалба, както и в частната жалба, а процесуалният представител на ответника адвокат М. И. поддържа тяхната жалба и оспорва жалбата и частната жалба на ищеца.

Адвокат И. И.-С. и адвокат М. И. излагат допълнителни съображения в подкрепа на становищата си, както и претендират за присъждане на всички 5 направени по делото разноски, включително адвокат И.-С. моли по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера по Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Като разгледа направените в трите въззивни жалби оплаквания, възраженията в отговора, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за установено следното:

Двете въззивни жалби, както и въззивната частна жалба са допустими като подадени от страните по делото, при наличен интерес да обжалват конкретните съдебни актове, тъй като са насочени против подлежащи на обжалване съдебно решение и съдебно определение, и тъй като са подадени в срок.

Във връзка с преценка на тяхната основателност Въззивният съд приема, че Окръжният съд е отразил в решението си подробно и обективно съдържанието на исковата молба и на отговора, поради което се присъединява към изложеното в първоинстанционното решение в тази му част.

Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение, Апелативният съд приема за установено следното: