Решение № 6298 от 20.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6298 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно гражданско дело № 20261100510377 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена жалба от „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД – длъжник в изпълнителното производство по изп.дело № 20269200400382 срещу постановление от 15.09.2026 г. на съдебен изпълнител Й.М., рег. № 920 КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя до размер от 102,26 евро и съответно дължимата пропорционална такса по т. 26 по ТТРЗЧСИ, като твърди намаленото определеното възнаграждение да е прекомерно и да не е съобразено с усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. Твърди, че от страна на взискателя не са извършени действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, а само е подадена молба за образуване на изпълнителното дело.

Моли обжалваното постановление да бъде отменено, като дължимите от длъжника на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение бъдат изменени на 102,26 евро, като моли при намаляване на възнаграждението съответно да бъде намалена и дължимата пропорционална такса в изпълнителното производство. Претендира разноски.

Взискателя Г.С.В., представляван от адв. Е.Б., оспорва жалбата. Сочи, че при прилагане критериите на чл. 36, ал.3 ЗАдв. възнаграждението не се явява прекомерно. Твърди, че по изпълнителното дело и извършил справки, подал е допълнителна молба за справки за издирване сметки и имущество на длъжника, подал е възражение по молбата на длъжника за изменение на разноските, поради което е дължимо възнаграждение както за образуване на изпълнителното производство, така и за предприети изпълнителни действия.

Излагат се доводи, че длъжникът не може да се позовава на това, че като 1 застраховател, разполага с имущество, тъй като към момента на предприемане на изпълнителните действия той е с отнет лиценз и множество, наложени запори по сметки. Евентуално сочи, че при намаление на възнаграждението следва да бъде взет предвид фактът, че адв. Б. е регистриран по ЗДДС.

Претендира разноски.

В мотиви на ЧСИ Й.М., счита жалбата за неоснователна.

Съдът, след като взе предвид до водите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски.

Настоящата жалба, като подадена срещу постановление, с което е оставено без уважение искането на длъжника за отмяна на постановлението за разноски в изпълнителното производство, което постановление представлява по съществото си произнасяне по чл. 435, ал. 2, пр. последно ГПК, подадена е в срок, поради което е допустима.

От представените материали по изп.д. № 20269200400382 срещу постановление от 15.09.2026 г. на съдебен изпълнител Й.М., рег. № 920 КЧСИ, е видно, че е образувано по молба от 26.08.2026 г. на взискателя Г.С.В., срещу длъжника „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД за събиране на вземания по изпълнителен лист от 24.08.2026 г. за сумата от 82 000 евро, ведно със законната лихва от 03.05.2023 г. до окончателното плащане. Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя и адв. Е.Б., в които е посочено, че процесуално представителство по него ще бъде осъществявано при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.

С постановление от 26.08.2026 г. на ЧСИ Й.М. е прието вземане на взискателя за уговорен и изплатен адвокатски хонорар за образуване на делото и извършване на действия по процесуално представителство в размер на 4340,52 евро.

На 13.09.2026 г. длъжникът по изпълнението е получил покана за доброволно изпълнение.

На 15.09.2026 г. длъжникът е подал възражение срещу постановлението по разноските, като е посочил, че липсват други действия по изпълнителното производство извън образуването му и изпълнителното дело не представлява сложност, тъй като той е застраховател с публично известни банкови сметки, поради което не е дължимо възнаграждение за адвокатска защита извън тази по подаване на молба за образуване на делото в минимален размер от 102,26 евро, като е направил искане за намаляване на адвокатското възнаграждение до този размер и определяне на дължимата такса по т. 26 от Тарифата за таксите към ЗЧСИ спрямо този размер.

На 17.09.2026 г. адв. Б. е подала молба за извършване на справки за установяване имуществото на длъжника и предприемане на изпълнителни действия към секвестируемото такова.

Видно от представени платежни нареждания „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, във връзка с наложен запор 937187, е превел по сметка на частния съдебен изпълнител по изпълнителното дело следните суми: 28.09.2026 г. сумата от 55 000 евро; на 29.09.2026 г. – сумата от 35 500 евро, на 30.09.2026г.

2

– сумата от 35 405,60 евро, на 01.10.2026 г. – кувага ог 491,92 евро. С постановление от 01.10.2026 г. е наредено незабавно вдигане на запорите върху сметки на „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, наложени по изпълнително дело № 20269200400382 на ЧСИ Й.М..

С постановление от 24.09.2026 г. на съдебен изпълнител Й.М., № 920 К Ч С И е отказано намаляването на адвокатското възнаграждение на взискателя.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна и намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. На длъжника се възлагат тези разноски, които са били във връзка с изпълнението и са били необходими за принудителното реализиране на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл. 426, ал.2 ГПК посочването на способ за принудително изпълнение е елемент от молбата за образуване на изпълнителното производство, като едновременното насочване на изпълнението с изпращането на поканата за доброволно изпълнение е необходимо с оглед обезпечаване ефективността на изпълнението.

В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е подал молба за образуване на изпълнителното дело, в която е направил искане за извършване цялостно проучване на имотното състояние на длъжника и налагане на запори на всички негови банкови сметки, както и на основание чл.

18 ЗЧСИ е възложено на частния съдебен изпълнител определянето и предприемането на изпълнителните действия. В срока за доброволно изпълнение е извършено плащане от средствата по наложения запор в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.

Представителят на взискателия адв. Б. е извършил само едно редовно действие по изпълнителното дело до получаване на плащането – това по подаване на молба за образуването му. Подадената на 17.09.2026 г. молба има формален характер и повтаря вече направени искания, респ. действия, за които преценката е възложена на ЧСИ, като същата следва вече наложените от ЧСИ запори по банковите сметки на длъжника в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и предхожда изтичането на срока за доброволно изпълнение.

Предвид изложеното, съдът намира, че на взискателя не се дължат разноски във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело с оглед предприемането на изпълнителни действия, а само за подаване на молба за образуване на изпълнителното дело.

С оглед на това разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя следва да се заплатят от длъжника само за действието по образуване на изпълнителното производство.

Според чл. 10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за адвокатските възнаграждения възнаграждението за образуване на изпълнително дело е в размер на 102,26 евро /200 лева/, без ДДС. Изпълнителното делото, предвид и 3 качеството на длъжника, не се характеризира с фактическа и правна сложност.

Ето защо разноските дължими от длъжника на взискателя за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до минималния размер на това възнаграждението за образуване на изпълнително дело с включен ДДС – до размер от 122,71 евро.

Предвид правните изводи за намаляване на размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалена съразмерно и дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, чието заплащане е за сметка на длъжника. Тя се определя от размера на паричното вземане, което подлежи на събиране, като от него се изключват авансово платените такси, т.е. в случая върху вземане в размер на 117278,29 евро /82 000 евро – присъдено вземане съгласно изпълнителен лист, 35155,58 евро – лихва за забава и 122,71 евро – разноски за адвокатско възнаграждение/. С оглед на това размерът на таксата по т. 26, б. „а” ТТРЗЧСИ възлиза на 2845,63 евро без ДДС и 3413,25 евро с ДДС. Частен съдебен изпълнител Й.М. е регистриран по ДДС.

Следователно постановлението от 24.09.2026 г. на съдебен изпълнител Й.М., № 920 КЧСИ следва да бъде отменено, като разноските за адвокатско възнаграждение бъдат изменени на 122,71 евро, а таксата т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 3413,25 евро, с ДДС.

Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. В него само се изменя или допълва решението в частта за разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски за адвокатско възнаграждение като санкция за неоснователно предизвикан правен спор.

Изложеното е валидно и за производството по чл. 248, ал. 3 ГПК. /в този смисъл е определение № 393/17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на IV г.о.;определение № 489 от 17.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о., определение № 552 от 25.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4894/2016 г., IV г. о./. Ето защо на частния жалбоподател следва да бъдат присъдени единствено сторените от него разноски за държавна такса по жалбата и такива за нейното администриране в размер на общо 37,33 евро.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба, подадена от „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК: 200299615 постановление от 15.09.2026 г. на съдебен изпълнител ЧСИ Й.М., № 920 при КЧСИ, по изпълнително дело № 20269200400382, с което е отхвърлено искането на ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, в качеството му на длъжник в изпълнителното производство, за изменение на постановените разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА И З М Е Н Я разноските в изпълнително производство по и.д. № 20269200400382 на съдебен изпълнител ЧСИ Й.М., № 920 при КЧСИ за адвокатско възнаграждение в размер на 122,71 евро, с ДДС и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 3413,25 евро, с ДДС.

ОСЪЖДА Г.С.В., ЕГН: ********** да заплати на „ДАЛЛБОГГ:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК: 200299615 сумата в размер на 37,33 евро – разноски за такси по жалбата.

4

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5