Решение № 94 от 15.05.2024, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Б.С., 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Ивка М. Вълкова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20231410101463 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК и чл.86 от ЗЗД, от „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548, универсален правоприемник чрез промяна на правната форма на „Вива кредит“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Джавахарлал Неру“ №28, ет. 2, оф. 73Г, представлявано от изп.директор С.П., чрез адв. А. Н. от АК-М., със съдебен адрес: гр. С., бул. „Джавахарлал Неру“ №28, ет. 2, оф. 62, с които се иска да се осъди ответникът Р. С. О., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б.С., ул. „Цар Асен“ №95, да заплати на ищеца сумата в общ размер на 337,90 лв./триста тридесет и седем лева и деветдесет стотинки/ по Договор за кредит Violeta от 12.01.2022г., от които: сумата в размер на 316,78лв./триста и шестнадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ – главница по договора за заем, и сумата в размер на 21,12лв./двадесет и един лева и дванадесет стотинки/ – законна лихва за период от 12.01.2023г. до 04.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 01.08.2023г., до окончателно изплащане на вземанията. Претендира разноски.

Ищецът „Вива кредит“ АД твърди, че на 12.01.2022 г. с ответницата бил сключен Договор за кредит „Violeta“ под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит, който в настоящия случай бил уговорен на 400 лв. По силата на договора била усвоена цялата заемна сума в размер на 400 лв. С подписване на договора ответницата се е задължила да заплаща текущото си задължение до 30 /тридесет/ дни от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на кредитния лимит с подписване на договора за кредит 30 дни текат 1 от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части, 30 дни текат от датата на първото частично усвояване. Кредитополучателят заявила и декларирала, че е избрала доброволно преди подписване на договора да се ползва от допълнителен пакет от услуги „VIP обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие, за което й била предоставена и Тарифа. Срокът на договора изтекъл на 12.01.2023 г., като непогасени останали претендираните в настоящото производство суми.

В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът Р. С. О. не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните по делото е възникнално облигационно правоотношение по силата на Договор за кредит Violeta от 12.01.2022г. Въз основа на процесния договор на ответника е разрешен кредитен лимит в максимален размер от 400,00 лева за срок от 1 година, при фискиран годишен лихвен процент на заема 15 % и годишен процент на разходите на заема 49,32 %. Съгласно чл.4, ал.1, т.2.2 от договора кредитодателят се задължава да не променя лихвения процент по договора и договорът да бъде сключен при фиксиран лихвен процент, за което кредитополучателят заплаща „такса ангажимент“ в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница. Съгласно чл.15, ал.1 от договора, до 5 дни от подписване на договора за паричен заем, кредитополучателят се задължава да представи съгласие за директен дебит по банковата си сметка за целия срок на договора, като непредставянето му обуславя начисляване на неустойка в размер на 2% от усвоената, но непогасена главница, която се дължи ведно с текущото месечно задължение.

Съгласно чл.15, ал.4 и 5 от договора, в срок до 5 дни от подписването му и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесетдневен период на плащане на текущото задължение, кредитополучателя следва да представя удостоверение за липса на задължения по чл.87 от ДОПК и удостоверение за настоящ адрес, като при неизпълнение на предходното се начислява неустойка в размер по 0,5 % от общия размер на усвоената и непогасена главница. По делото е представено преводно нареждане от 13.01.2022 г. за сумата от 400,00 лева с получател ответника и основание - процесния договор за кредит. Приложени са 9бр. платежни нареждания от ответника към ищеца на обща стойност 311,50лв. с основание – процесния договор за кредит. По делото е приложена справка от ищцовото дружество, от която е видно, че ответникът е заплатил сумата в общ размер на 465,30лв.

От заключението по назначената по делото ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно, обективно изготвено и пълно, се установява, че по силата на процесния договор ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 400,00лв. на 13.01.2022г., като ответникът е заплатил сумата в размер на 465,30лв., разпределена по различните пера по процесния договор. Вещото лице сочи, че оставащото задължение за главница по 2 договора е в размер на 316,78лв., като мораторната лихва върху посочената сума за периода от 12.01.2023г. до 04.08.2023г. е в размер на 21,12лв., а за периода от 12.01.2023г. до 01.08.2023г. – в размер на 20,77лв. В заключението си експертът сочи, че към ГПР не са прибавени такси и разходи по допълнителните услуги, като след прибавянето им ГПР ще е приблизително около 104 % на база 365 дни.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че между страните по делото е възникнало облигационно отношение по процесния договор за кредит. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин сключването на процесния договор, ерго – налице е облигационно отношение. Ответната страна не е оспорила облигационната връзка между страните, като с оглед и на представените по делото преводни нареждания, съдът намира, че ищецът е доказал изпълнение на задължението си да предостави уговорените средства под формата на кредитен лимит., че към момента на депозиране на исковата молба са налице падежирали неплатени задължения по сключения договор.

Между страните не се спори, като обстоятелството се подкрепя и от събрания по делото доказателствен материал, че задълженията по процесния договор не са били изцяло погасени от заемополучателя, като в заключението си вещото лице сочи, че към датата на подаване на заявлението са налице непогасени вземания за главница по договора в размер на 316,78лв., както и сумата в размер на 20,77лв., представляваща мораторна лихва за период от 12.01.2023г. до 01.08.2023г.

Доколкото страна по процесния договор за потребителски кредит в качеството му на кредитополучател е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от посочените от страните основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.

3

Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 от ЗПК. В случая в договора е предвиден ГПР от 49,32 % чл. 4, т. 5.

Настоящата съдебна инстанция намира, че при определянето размера на ГПР ищецът неправилно не е включил всички допълнителни такси и неустойки, визирани в чл.4, ал.1, т.2.2/“такса ангажимент“/, чл.15 и чл. 20, ал. 4 от процесния договор. Безспорно цитираните вземания не са предявени като отделни искове в настоящото производство, но видно от приложените по делото доказателства от ищцовото дружество е налице плащане от страна на длъжника по така уговорените задължения и съдът следва да извърши преценка дали същите са погасило вземанията, предмет на иска. Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Следва да се отбележи също така, че приложение намира определението, съдържащо се в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по- специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

Видно от данните по делото посоченият в процесния договор ГПР не включва част от разходите по кредита, а именно: „такса ангажимент за фиксиран лихвен процент“, „такса по чл. 20, ал. 4 от договора за ограничаване негативните последици при просрочие“, „неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15 ал. 4, 5 и 6 от договора“, „неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15 ал. 4,5 и 6 от договора“, „неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал. 1,2 и 3 от договора“.

4

Посочените „такса ангажимент“ и „такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие“ не се дължат от ответника. Това е така, тъй като тези клаузи от договора противоречат на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, забраняващ заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит е неприложима, тъй като процесните такси се начисляват след като кредитът е вече отпуснат и са свързани с основното задължение на кредитора - предоставяне на заем, а допълнителните услуги не трябва да са свързани с него. В случая се налага извод, че горепосочените такси са всъщност печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР, като в случая това законово изискване не е спазено. Ето защо тези клаузи от договора са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, следователно нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.