Решение № 62 от 28.03.2023, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Гражданско дело 666/2022
- Вид
- Решение № 62
- Подписан
- 28.03.2023
- В сила
- 28.03.2023
- Състав
- Симеон Стефанов Стойчев
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 62 гр. С., 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Гражданско дело № 20221870100666 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 144 от СК.
Производството е образувано по искова молба от И. И. С., с ЕГН ********** против И. Л. С., с ЕГН **********. С исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, през м. февруари 2022 г. навършил пълнолетие и ответникът спрял да изплаша издръжка. Ищецът е ученичка в Професионална техническа гимназия „Н.В.“ гр. С. и през учебна година 2022/23 г, ще бъде в дванадесети клас на ПТГ „Н.В.“ гр. С. - в редовна форма на обучение. Не притежава никакво движимо и недвижимо имущество, не може да се издържа от доходите си, учи в редовна форма на обучение и няма възможност да работи. От друга страна, ответникът работи като шофьор в международния транспорт, получава високо възнаграждение за труда си и би могъл да дава издръжка без особени затруднения. Предявен е иск по чл. 144 от СК. за осъждане на ответника да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 200 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението и иск по чл. 149 във вр. с чл. 144 от СК за 800 лв. издръжка дължима за минало време - от 01.03.2022 г. до 01.07.2022 г., ведно със законната лихва за забавено плащане на всяка една от месечните вноски, считано от 01.03.2022 г. до окончателното изплащане. От ответника е постъпил отговор, с който 1 исковете се оспорват..
В съдебно заседание ищеца чрез процесуалния му представител се сочи, че иска е доказан по основание и по размер.
Ответникът чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание заявява, че оспорва иска, като сочи, че дължи издръжка на малолетно дете, както и получава възнаграждение в размер на минимална работна заплата и не е в състояние да заплаща издръжка.
С.ският районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Установи се събраните по делото доказателства, че ищцата е дъщеря на ответника. Същтата е родена на 15.02.2004 г. и е навършила пълнолетие, но не е навършила 20 годишна възраст. Установи се, че през учебната 2022/2023 г. е ученичка в редовна форма на обучение в ПГТ Н. В. гр. С. и е записана в 12 клас.
От писмените доказателства по делото се установи, че ответникът е бил осъден да заплаща на ищцата издръжка за непълнолетни деца, като размерът на издръжката е бил изменяван по реда на чл. 150 СК. Установи се, че майката на ищеца работи по трудово правоотношение като получава възнаграждение в размер около минималната работна заплата.
Установи се от писмените доказателства, че ответникът получава трудово възнаграждение в размер от 769,64 лв. за м. юли 2022 г. от работодателя – С. Б. ЕООД. От справката на НАП се установи, че ответникът има само един действащ трудов договор – с посочения осигурител.
От данъчната служба по адресна регистрация на ответника се установява чрез представеното удостоверение, че същият няма декларирани имоти и МПС. Представи се по делото нот.акт, който не е относим към обстоятелствата по делото и не се отнася до страните. По делото се разпитаха свидетели, като от разпита на свид. Панева се установи че ищцата И. С. е дъщеря на нейна колежка и приятелка, че ищцата учи в момента в училище „Н.В.“, мениджмънт икономика, в 12 клас е, предстои й абитуриентска вечер, с много добър успех е и иска журналистика да кандидатства, след като завърши, че И. не работи, не притежава никакви недвижими имоти и МПС, 2 живее с майка си, в едно домакинство, единствено майката се грижи за детето. От разпита на свид. Ч. се установи, че отношенията на отв. С дъщиря му охладняли, тя престанала да му се обажда, да го търси, той я търсел, тя не вдигала телефона, че доходите на ответника са съвсем нищожни, че има малолетното дете от втория си брак, за което заплаща издръжка.
Горното се установява от събраните по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Следователно при иск за издръжка по чл. 144 от СК следва да бъдат кумулативно налице следните предпоставки: детето да е пълнолетно, да учи редовно в средно или висше учебно заведение за предвидения срок на обучение до съответната възраст, да не може детето да се издържа от доходите си или от имуществото си и родителите да могат да я дават без особени затруднения.
Задължението на родителите за издръжка към навършили пълнолетие деца не е безусловно и задължително, а само при условие, че не представлява особени затруднения за тях и предполага наличие на по – широка материална възможност на родителите.
По настоящото дело предвид установените обстоятелства се установи, че ищецът не може да се издържа от доходите си или от имуществото си.
Съгласно чл. 142 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. В настоящият случай ищецът не е дете по смисъла на закона, тъй като е лице, навършило пълнолетие. По отношение на издръжката на пълнолетен учащ се по реда на чл. 144 СК минимално установен размер няма, като издръжката се определя според 3 нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи да я дава без особени затруднения. Не се установи по делото ответникът да може да дава издръжка без особени затруднения.
Доказателствата по делото установяват, че ответникът получава доходи от трудово правоотношение в размер на МРЗ за страната към момента на постановяване на решението, има малолетно дете, на което дължи издръжка, не притежава имоти и МПС. Ето защо съдът намира, че не е налице последната предпоставка за основателнотта на ищцовата претенция, а именно да може да дава без особени затруднения издръжка. Видно е, че какъвто и размер на издръжка за пълнолетната ищца ще създаде затруднения на ответника, ще засегне възможността му да може сам да се издържа и да подсигурява с доходите си издръжка на малолетното дете. Ето защо предявения иск за издръжка занапред следва да бъде отхвърлен. По същите съображения следва да се отхвърли и иска аз издръжка за миналия период, тъй като и в този период ответникът не е могъл да дава исканата издръжка без особени затруднения.
При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника разноски на основание чл. 78 ГПК – в размер на 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение..
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 144 от СК, иска на И. И. С., с ЕГН ********** за осъждане на И. Л. С., с ЕГН ********** на основание чл. 144 от СК да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв. месечно, считано от 06.07.2022 г. ведно със законната лихва, до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 149 във вр. с чл. 144 от СК иска на И. И.
С., с ЕГН ********** за осъждане на И. Л. С., с ЕГН ********** да заплати 800 лв. издръжка дължима за минало време - от 01.03.2022 г. до 01.07.2022 г., ведно със законната лихва за забавено плащане на всяка една от месечните вноски, считано от 01.03.2022 г. до окончателното изплащане, като неоснователен.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И. И. С., с ЕГН ********** да заплати на И. Л. С., с ЕГН **********, направените разноски по делото в размер на 300 лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – София в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5