Решение № 3543 от 27.03.2026, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 107/2026
- Вид
- Решение № 3543
- Подписан
- 27.03.2026
- Състав
- Дани Каназирева
Други актове по делото
- Определение № 611 от 19.01.2026 · Дани Каназирева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 222, ал. 2, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 117, ал. 5 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5, ал. 4, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 6, ал. 8 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 70 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 70, ал. 4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 99 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 99, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 99, ал. 1, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 99, ал. 1, т. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 9, ал. 1, т. 4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 3543
Пловдив, 27.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
ДАНИ КАНАЗИРЕВА
При секретар А. Д. като разгледа докладваното от съдия ДАНИ КАНАЗИРЕВА административно дело № 20267180700107 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
Делото е образувано по жалба на С. С. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], [адрес], срещу Решение № 2153-15-80/14.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 1012-15-76/26.02.2024 г. против Разпореждане № **********/Протокол № 2139-15-14/07.02.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 99, ал. 1 КСО е отказано изменение на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По жалбата е било образувано адм. дело № 937/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, VII състав. С Решение № 1385/13.02.2025 г. съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно, приемайки, че пенсионният орган правилно е отказал исканото изменение на пенсията, тъй като със заявлението на жалбоподателя не са представени нови доказателства за осигурителен стаж или осигурителен доход по смисъла на чл. 99, ал. 1 КСО, които да не са били обсъждани при първоначалното отпускане на пенсията.
Срещу това решение е подадена касационна жалба от С. С. Г. чрез пълномощника му адв. Т. Б. от АК – Пловдив, по която е образувано адм. дело № 4212/2025 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. С Решение № 188/09.01.2026 г. Върховният административен съд е отменил Решение № 1385/13.02.2025 г. на Административен съд – Пловдив и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В мотивите си касационният съд е приел, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в непълно обсъждане на събраните по делото доказателства. По-конкретно Върховният административен съд е констатирал, че по делото е било назначено и прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, съдържащо фактически констатации относно налични в информационните масиви на НОИ данни за осигурителни периоди и осигурителен доход на жалбоподателя, включително по отношение на спорния период през 2001 г., но първоинстанционният съд не е извършил необходимия анализ на тези констатации и не ги е съпоставил с изводите на пенсионните органи относно липсата на основания за изменение на пенсията по реда на чл. 99, ал. 1 КСО.
Върховният съд е приел още, че съдът не е изложил мотиви по част от доводите на жалбоподателя, включително относно твърденията за неправилно прилагане на чл. 99 КСО, за неизясняване на всички релевантни факти и обстоятелства и за евентуални пропуски в съхраняването на документи от страна на пенсионния орган. Поради това е прието, че постановеното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд е отменил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив при съобразяване с дадените задължителни указания относно необходимостта от цялостно обсъждане на събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебно-икономическата експертиза, както и на наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на оспорените актове.
След връщане на делото за ново разглеждане е образувано адм. дело № 107/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив, XXX състав.
В изпълнение на дадените от Върховния административен съд указания, съдът е задължил ответника – ТП на НОИ – Пловдив да представи извлечения от Регистъра на осигурените лица и от Персоналния регистър на НОИ относно осигурителния статус на С. С. Г. за периода 1999 г. – 2002 г., както и да изложи писмено становище дали съгласно данните от тези регистри са налични данни за внесени осигурителни вноски за 2001 г. и при наличие на такива – по какви съображения същите не са били приети при разглеждане на заявлението по чл. 99 от Кодекса за социално осигуряване. Указано е също да се изясни съотношението на тези данни с констатациите в Констативен протокол № КВ-5-15-00315891/18.09.2017 г., както и предприетите от пенсионния орган действия за служебно изясняване на фактите.
По делото от процесуалния представител на ответника е постъпило становище, в което се поддържа, че извършената проверка не установява промяна в констатациите, направени в Констативен протокол № КВ-5-15-00315891/18.09.2017 г., според които за част от спорния период не са установени данни за внесени дължими осигурителни вноски. В тази връзка ответникът поддържа, че липсват основания за изменение на отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 99, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
В откритото съдебно заседание, жалбоподателят С. С. Г., се представлява от адв. Т. Б.. По същество моли съда да уважи жалбата и да отмени оспореното Решение № 2153-15-80/14.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, както и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № 2139-15-14/07.02.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, като незаконосъобразни. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Пловдив – се представлява от процесуален представител – юрисконсулт А., която оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди като законосъобразно Решение № 2153-15-80/14.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, както и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение, че при евентуално уважаване на жалбата следва присъденото адвокатско възнаграждение да бъде определено в минималния размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Със заявление с вх. № 2113-15-1862/19.05.2017 г. С. С. Г., [ЕГН], е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е декларирал осигурителен стаж, придобит в Република България и във Великобритания, както и че получава пенсия и от Великобритания. Заявил е също размерът на пенсията да бъде определен въз основа на осигурителния доход за базисен период от 16.02.1989 г. до 21.02.1992 г., за който са представени удостоверения образец УП-2.
По това заявление е издадено Разпореждане № **********/Протокол № N01047/30.01.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, считано от 19.05.2017 г. При определяне на правото и размера на пенсията е зачетен осигурителен стаж, положен в Република България и във Великобритания, като по отношение на дейността му като самоосигуряващо се лице в ЕТ „Страйт – С. Г.“ е зачетен стаж за периода от 01.03.1994 г. до 31.12.2000 г., а осигурителен доход – за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.2000 г. Не е зачетен осигурителен стаж и доход за 2001 г., тъй като съгласно Констативен протокол № КВ-5-15-00315891/18.09.2017 г. за тази година не са били внесени дължимите осигурителни вноски, а за периода от 01.01.2002 г. до 31.07.2002 г. е прието, че жалбоподателят не е упражнявал дейност и осигурителни вноски не са били дължими. При така зачетения осигурителен доход е изчислен индивидуален коефициент 0,773. Разпореждането не е било обжалвано и е влязло в сила.
Спорът в настоящото производство не е свързан с първоначалното отпускане на пенсията като такова, а с подадено впоследствие искане за нейното изменение по реда на чл. 99, ал. 1 КСО.
На 28.12.2023 г. С. С. Г. е подал заявление с вх. № 2121-15-180/28.12.2023 г., с което е поискал изменение на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1 КСО. В съдържанието на заявлението се съдържа позоваване на периоди на самоосигуряване като ЕТ „Страйт – С. Г.“, като по-нататък в хода на административното и съдебното производство спорът между страните се съсредоточава върху това как следва да бъде разбрано искането на жалбоподателя и дали то е насочено към периодите 1994 г. – 1997 г. и/или към 2001 г.
Още в административната фаза на спора, а впоследствие и в подадените жалби, жалбоподателят е поддържал, че административният орган не е изяснил правилно съдържанието на заявлението му. Според него, действителното му искане е било насочено към зачитане на осигурителен стаж и доход за 2001 г. като самоосигуряващо се лице, а не към ново определяне на индивидуалния коефициент въз основа на друг базисен тригодишен период преди 01.01.1997 г. В тази връзка той е поддържал също, че още при първоначалното пенсионно производство през 2017 г. е представил редица документи, част от които не се намират в пенсионното му досие, поради което административният орган е следвало да извърши по-задълбочена служебна проверка на всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Във връзка с така подаденото заявление по чл. 99, ал. 1 КСО от контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив е била извършена проверка относно това дали е налице промяна в констатациите, направени през 2017 г. относно осигурителния стаж и осигурителния доход, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски за 2001 г. и 2002 г. като самоосигуряващо се лице. Резултатът от тази проверка е обективиран в писмо изх. № 2121-15-180#2/25.01.2024 г., в което е посочено, че промяна в констатациите по Констативен протокол № КВ-5-15-00315891/18.09.2017 г. не е налице и че няма основание да се зачита осигурителен стаж и доход за цитираните години.
След извършването на тази проверка ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е постановил Разпореждане № **********/Протокол № 2139-15-14/07.02.2024 г., с което е отказал исканото изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. В мотивите на разпореждането е прието, че не са налице предпоставките на чл. 99, ал. 1 КСО, тъй като не са представени нови доказателства за осигурителен стаж и осигурителен доход, които да не са били разгледани още в производството по първоначалното отпускане на пенсията. Посочено е, че и по предходни искания на жалбоподателя не са били представени такива нови доказателства, поради което не съществува основание за изменение на влязлото в сила разпореждане за отпускане на пенсия.
Разпореждането е било обжалвано по административен ред от Г. с жалба с вх. № 1012-15-76/26.02.2024 г. като незаконосъобразно.
С Решение № 2153-15-80/14.03.2024 г. директорът на ТП на НОИ – Пловдив е оставил жалбата без уважение и е потвърдил Разпореждане № **********/Протокол № 2139-15-14/07.02.2024 г. Решаващият административен орган е възприел изцяло изводите на ръководителя на пенсионното осигуряване, че липсват нови доказателства по смисъла на чл. 99, ал. 1 КСО, които да обосновават изменение на влязлото в сила разпореждане за отпускане на пенсията. Именно това решение е предмет на настоящото съдебно оспорване.
В хода на първоначалното разглеждане на делото съдът е събрал и приел изцяло административната преписка, включваща документите по първоначалното отпускане на пенсията, Констативен протокол № КВ-5-15-00315891/18.09.2017 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив, данни от информационните регистри на НОИ относно осигурителния стаж и осигурителния доход на жалбоподателя, както и документите по последващото производство по чл. 99, ал. 1 КСО – заявление вх. № 2121-15-180/28.12.2023 г., извършената по него проверка, постановеното Разпореждане № **********/Протокол № 2139-15-14/07.02.2024 г. и Решение № 2153-15-80/14.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив.
Разпечатката съдържа 31 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f5515af5-a95c-4132-97a5-881cee85fa4a