Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 226 от 01.12.2025, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Административно наказателно дело 514/2025
Вид
Решение № 226
Подписан
01.12.2025
В сила
05.01.2026
Състав
Радослава Маринова Йорданова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Ихтиман, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Ана Ил. Божилова като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20251840200514 по описа за 2025 година производство по чл. 59д и сл. от ЗАНН

С. Г. Ч. от гр. *********** е обжалвала електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси № 8504560903, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв.

В жалбата са наведени доводи за това, че административнонаказателната отговорност е погасена по давност, както и че не е извършено административното нарушение.

Наказващият орган чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като твърди, че издаденият електронен фиш е правилен и законосъобразен.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:

На 16.05.2021 г. около 18,36 часа с устройство № 10012, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на автомагистрала „Тракия“, км 43+448 е бил заснет лек автомобил с рег. № *********, който се е движел с посока намаляващ километър. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Впоследствие е установен собственика на автомобила, като видно от приложената история на обработката на нарушението на 24.08.2021 г. е издаден обжалваният електронен фиш, с който на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и 3 ЗДвП на С. Ч. е наложена глоба в размер на 300 лева за това, че за лек автомобил „***********“, рег. № ************ е нямало заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което представлява нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 ЗДвП.

1

От приложената по делото справка с данните за движение на ППС рег. № ************ се установява, че към момента на извършване на нарушението за лекия автомобил е нямало заплатена винетна такса.

С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.

В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса. В чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата е предвидено, че това са моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници; моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари и моторни превозни средства с повишена проходимост.

От своя страна разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП предвижда, че движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139, ал. 6 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство.

Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, предвижда административно наказание глоба за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.

1, т. 1 от Закона за пътищата.

В случая от обективна страна е установено, че към 16.05.2021 г. за лек автомобил рег.

№ ***********, чийто собственик е жалбоподателят, не е била заплатена дължимата винетна такса за движение по републиканските пътища, т.е. е било извършено твърдяното от наказващия орган административно нарушение.

Основателно е обаче възражението на жалбоподателя за това, че отговорността му е погасена по давност.

В принципен план в ЗАНН са уредени три хипотези на погасяване на административнонаказателното производство: погасяване на административнонаказателното производство преди неговото образуване по чл. 34, ал. 1 ЗАНН; погасяване на административнонаказателното преследване при издаване на наказателното постановление по чл. 34, ал. 3 ЗАНН; давност за изпълнение на административното наказание по чл. 82 ЗАНН.

Освен тези давностни срокове в административнонаказателното производство по силата на чл. 11 ЗАНН се прилагат и разпоредбите от общата част на Наказателния кодекс за погасяване на наказателното преследване по чл. 80 и 81 НК. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за престъпления, за които е предвидено наказание, различно от лишаване от свобода, наказателното преследване се изключва по давност след изтичане на три години. От своя страна разпоредбите на чл. 81, ал. 2 и ал. 3 НК предвиждат, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност, като независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, т.е. абсолютната давност при наложено 2 наказание глоба е четири години и половина.

Както бе посочено нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, е било извършено на 16.05.2021 г., а електронният фиш е издаден на 24.08.2021 г., т.е. с издаването на фиша давността е била прекъсната и е започнала да тече нова давност. По делото няма данни в период от 3 години след издаването на фиша не са били предприемани каквито и да е действия, прекъсващи давността, т.е. административнонаказателното преследване е било погасено на 24.08.2024 г. Освен това на 16.11.2025 г. е изтекла и абсолютната давност за наказателно преследване за извършеното нарушение, поради което и съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен и административнонаказателната преписка – прекратена.

В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдени сторените разноски. В случая се претендира адвокатско възнаграждение въз основа договор за правна защита и съдействие и анекс към него в размер на 1200 лева. От страна на наказващия орган е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което според съда е основателно, тъй като делото не се отличава с фактическа и/или правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, а процесуалният представител на жалбоподателя не е навел допълнителни обстоятелства, включително и такива, по смисъла на §1а от Наредба № 1/09.01.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа, поради което и съответно на извършените процесуални действия във връзка с осъществената защита и справедливо по размер би било възнаграждение от 500 лева.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504560903, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. Ч. ЕГН ********** сумата от 500,00 лв. (петстотин лева) разноски в производството.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София област.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3