Решение № 2064 от 04.09.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1926/2026
- Вид
- Решение № 2064
- Подписан
- 04.09.2026
- Състав
- Димитър Пенчев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 116 б. в · Закон за задълженията и договорите
- чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.118 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2064 гр. Бургас, 04.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20262120101926 по описа за 2026 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Г. Х. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б. *****, против ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: град С. ***********.
Ищецът сочи, че въз основа на предсрочна изискуемост на вземанията по Договор за кредит по текущо потребление от **** г., настъпила на 20.06.2012 г., „БАНКА ДСК“ ЕАД образувала ч.гр.д. №9563/2012 г. по описа на Районен съд – Бургас и се снабдила със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 23.11.2012 г.
Г. И. не подала възражение и бил издаден изпълнителен лист от 27.11.2012 г.
С цесия от 31.01.2013 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД прехвърлила на „ОТП Факторинг България“ ЕАД вземането си към Г. И., като договорът за цесия не бил съобщаван на длъжника, като за съществуването му същата разбрала при извършената на 27.01.2026 г. справка за наличието на висящи изпълнителни дела. С молба с вх. №14877 от 03.08.2021 г., подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, дружеството поискало да бъде конституирано като взискател на основание договора за цесия, сключен с „ОТП Факторинг България“ ЕАД, като твърдяло, че цесията прехвърлила и вземането срещу Г. Х. И. по изпълнително дело №705/2017 г.
Твърди, че вземането на „Банка ДСК“ ЕАД към Г. Х. И., за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 23.11.2012 г. и изпълнителен лист от 27.11.2012 г., както и правото на принудително изпълнение, били погасени по 1 давност, считано от 27.11.2017 г.
Сочи още, че не били предприети действия по принудително изпълнение срещу ищцата от страна на взискателя. С молбата за образуване на изпълнително производство на 27.04.2017 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД поискало от съдебния изпълнител да наложи запор на банковите сметки на длъжника И.. До следващото изпълнително действие, първо валидно извършено действащия, запор на сметки на Г. И., наложен на 01.08.2018 г. и на 02.08.2018 г., вземането по изпълнителния лист било погасено по давност.
Сочи също така, че вземането било погасено по давност и поради неизвършване на изпълнителни действия по изпълнително дело №705/2017 г. на ЧСИ С. Н. за периода от 02.08.2019 г. до 02.08.2024 г. Развива подробни доводи в тази насока.
Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника, че ищецът Г. Х. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б. *****, не му дължи следните суми: 12 776,95 лева - предсрочно изискуема главница, 1867,91 лева - неплатена редовна лихва върху главницата за периода 16.04.2012г. до 20.11.2012 г., 530,77 лева – неплатена санкционна лихва за периода 16.04.2012г. - 20.11.2012г., 95 лева - заемни такси и 860,82 лева – съдебни разноски в заповедното производство, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 27.11.2012 г. въз основа на Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№9563/2012 г. на БРС, претендирани по изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ С. Н., по което е взискател. Претендират се и разноските, направени в исковото производство. Представят се писмени доказателства.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявеният иск като неоснователен.
Прави възражение за местна неподсъдност на спора, като го аргументира подробно и обстоятелствено.
По допустимостта и основателността, заявява, че за установените вземания със заповед за изпълнение тече петгодишна давност от датата на влизането й в сила, като се позовава на разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД.
Описва извършените изпълнителни действия до 05.11.2025 г. Подадените от взискателя молба с искане за изпълнителни действия по делото, свидетелствали за процесуална активност на кредитора. Позовава се на съдебна практика.
Сочи, че съгласно чл.116, б. „в“, давността се прекъсвала с предприемане на действия за принудително изпълнение, като следвало да се има предвид, че перемпцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института било, че едни и същи факти можело да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Позовава се на тълкувателната практика на ВКС. Акцентира и на това, че за правилна преценка кога и дали изтекъл установения давностен срок, следвало да се съобрази и разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, съгласно който за срока от 2
13.03.2020 г. до 14.05.2020 г., давностните срокове не текат.
Посочва, че погасителната давност не водило до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължавало да съществува като естествено и длъжникът продължавал да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение, съгл. чл.118 от ЗЗД. Давността не погасявала самото вземане, тъй като с изтичане на определения период от време законодателят свързвал друга правна последица, а именно невъзможността едно вземане да бъде осъществено от кредитора по принудителен ред спрямо длъжника. Тъй като материалното право на кредитора продължавало да съществува дори и след изтичане на давностния срок, съдът не би могъл да установи в диспозитива по един отрицателен установителен иск, че длъжникът не дължи, след като той продължавал да дължи и можел да изпълни доброволно.
Моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендират се разноските. Прави доказателствени искания.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /заповедното производство/, са настъпили факти /с оглед въведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок/, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право от ответника.
От приложените писмени доказателства се установява, че на 27.04.2017 г. е било поискано образуване на изпълнително производство въз основа на издаден по Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК изпълнителен лист от 27.11.2012 г. В тази връзка и следва да се отчита разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, според която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В молбата за образуване на изпълнителното производство е поискано извършване на изпълнителни действия, поради което и съобразно актуалната съдебна практика, давността следва да се счита за прекъсната от момента на поискване на изпълнителни действия срещу длъжника, още повече и предвид последващото им прилагане.
Впоследствие е било образувано и изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ С. Н..
В случая взискател по делото се явява дружеството „ОТП Факторинг България“ ЕАД, като същото се легитимира като цесионер на вземането по издадения изпълнителен лист срещу ищцата. В тази връзка и следва да се отбележи, че цесията има действие за длъжника само след нейното съобщаване, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението като установява надлежното уведомяване на 3 длъжника за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането, то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително, като не освобождава длъжника от погасяването му.
Изпълнението, събиране на вземането в хода на принудителното изпълнение, освобождава длъжника от отговорност /Така Решение № 209 от 28.11.2018 г. по т.д. 2530/17 г., ВКС, I ТО/.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение 2/26.06.2015 г. по тълк. д.
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е разяснено, че съгласно чл. 116 б. в от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на което и да е изпълнително действие в рамките на изпълнителен способ, като това може да е насочване на изпълнение чрез налагане на запор. За да има действие изпълнителният запор, следва да има длъжник, който да е обвързан от правоотношение с взискателя.
На основание чл. 429 от ГПК, правоприемството при цесия, с оглед издаден изпълнителен лист в полза на цедента, се осъществява при предвидените основания. При цесията, съдия-изпълнител следва да провери наличието на цесия и съобщаването й на длъжника, за да може да приеме, че е налице легитимация на цесионера като взискател, който има право на принудително изпълнение за вземането, удостоверено в издадения изпълнителен лист.
Съдия-изпълнител е длъжен да установи наличието на съобщаване на цесията, освен сключения договор за цесия /Така Решение № 50069 от 3.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1470/2022 г., II т. о., ТК/.
С оглед на това задължение на съдия-изпълнител, произтичащо от нормата на чл. 429 от ГПК, ВКС прави извод, че запор срещу длъжник в изпълнително дело, образувано от взискател – цесионер, ще бъде надлежно процесуално действие, само след съобщаване на цесията на длъжника. Съдияизпълнител дължи при образуване на изпълнително дело, на основание чл. 429 от ГПК да се увери освен относно наличието на прехвърляне на вземането със съответния акт, то и цесията да е съобщена на длъжника. До съобщаването й длъжникът не е обвързан от действието й по силата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и съответно може да направи всички възражения, които са довели до погасяване на вземането на цедента и на новия кредитор, включително за факти, настъпили след цесията, докато не му е съобщена.
От изложеното следва, че за да имат действия наложените запори по изпълнително дело, по което е взискател цесионера на основание чл.429 от ГПК, по отношение на длъжника, то и следва същият да е уведомен надлежно за цесията по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. В противен случай и извършените действия по принудително изпълнение срещу длъжника не пораждат действие за него, поради което и не биха могли да се приемат за годни, за да прекъснат давността.
Следва да се има предвид, че тежестта да докаже уведомяване за цесията е на взискателя по изпълнителното дело, като съдебният изпълнител също разполага с възможност да извърши връчване на съобщението за извършеното прехвърляне на вземания.
В случая от представените по делото доказателства не се установява 4 ищцата да е била предварително уведомена за цесията от страна на първоначалния взискател – „ОТП Факторинг България“ ЕАД. Действително към молбата за образуване на изпълнителното производство е приложено съобщение за извършената цесия до ищцата, както и пощенски плик и известие за доставяне. Въпреки това известието за доставяне не е попълнено и подписано от когото и да е, като няма данни ищцата да е получавала приложените към молбата уведомления за извършена цесия /л.66-67 от делото/. Няма данни за връчване и на препис от молбата за образуване на изпълнителното производство или съответно поне уведомлението за извършена цесия от страна на съдебния изпълнител, доколкото и това не е описано в изпратената до ищцата покана за доброволно изпълнение /л.74 от делото/.
При това положение и следва да се приеме, че за периода от 27.11.2012 г. до 03.08.2021 г. /датата на конституиране на последващия взискател/, извършените изпълнителни действия не са могли да породят действие спрямо ищцата по делото и да й се противопоставят, като за нея кредитор е бил цедента. От това следва, че длъжникът може да се позове спрямо цесионера на погасителна давност, изтекла спрямо цедента до съобщаване на цесията, като следва да се отчете и приетото в цитирания по – горе акт на ВКС, според който „за да има действие изпълнителният запор, следва да има длъжник, който да е обвързан от правоотношение с взискателя“. Следователно за посочения период вземането е било погасено по давност, поради което и при последващото му прехвърляне също е било погасено, като на общо основание следва длъжникът да може да противопостави възражения срещу вземането и на последащия кредитор, включително относно погасяването му по давност.
Разпечатката съдържа 38 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f550618b-8074-4f74-b204-90110c3a929d