Решение № 48 от 03.02.2023, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 48 гр.Плевен, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Господинов при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело № 625 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от К.Ц.Р. ***, със съдебен адрес ***, партер, подадена чрез адв. Д.Г.П. от САК, против Ревизионен акт № Р-04001518003666-091-001/30.01.2019 год., издаден от Б.И.Б. – началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и Н.К.К. – гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – В.Търново, ръководител на ревизията, в частта, в която същият е потвърден с Решение № 75/09.07.2021 год. на директор дирекция „ОДОП“ В. Търново при ЦУ на НАП.

С посоченото решение е потвърден РА в частта му, с която по отношение на жалбоподателя К.Ц.Р. са установени задължения за годишен авансов данък по ЗДДФЛ като ЕТ за периода 01.01.2017 год.

– 31.12.2017 год. в размер на 14 052,80 лв. и следващите се за него лихви в размер на 1 073, 56 лв., както и задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.12.2014 г. до 30.11.2016 г. и от 01.03.2017 год. до 30.11.2017 г. в общ размер 85 574,11 лв. и лихви за тях в размер на 20 116,76 лв.

В жалбата са наведени доводи, че РА в оспорената му част е незаконосъобразен, а решението на директора на дирекция „ОДОП“ – В.Търново при ЦУ на НАП в потвърдителната му част е неправилно, необосновано, издадено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, както и на принципите на обективност и законност.

Излагат се подробни съображения, че оспореният акт е постановен при несъобразяване на задължителните за АО мотиви на ВАС, изложени в Решение № 5760/13.05.2021 год. по адм.д.№ 941/2021г.

В жалбата се твърди, че между жалбоподателя К.Р. и Н.А.Л. е налице сключен договор за поръчка от 01.05.2013 год., по силата на който Р. срещу възнаграждение е предавал всички суми, получени във връзка с този договор на Л., за което са налице съответните отчетни месечни сметки. Между жалбоподателя Р., в качеството на довереник и „Омега Инвест 2000“ ЕООД, представлявано от Л. – управител, в качеството на доверител, е налице сключен договор за поръчка от 04.09.2015 год. за срок от една година, считано от датата на подписването му, в който е налице клауза за автоматичното му продължаване със същия срок в случай, че никоя от страните не отправи писмено предизвестие за прекратяването му. Сочи се, че този договор не е прекратен към 31.12.2017 год., поради което същият е продължил да действа и след тази дата, респективно изводите в обратния смисъл на приходната администрация са неправилни. Твърди се, че жалбоподателят е предал всички суми, получени във връзка с този договор на Н.Л. – управител на „Омега Инвест 2000“ ЕООД, за което е получил уговорено между страните възнаграждение, което е изплатено и декларирано.

Излагат се изчерпателни доводи, че съображенията на АО, свързани с липсата на доказателства за действителни сделки и реално предаване на парични средства от довереника К.Р. на доверителя Н.Л.

/действащ като управител на „Омега Инвест 2000“ ЕООД/, са неоснователни и несъобразени с Решение № 5760/13.05.2021 год. по адм.д.№ 941/2021г. по описа на ВАС. Твърди се, че доказателствата по делото са в обратния смисъл и от тях може да се направи извод, че през процесните периоди жалбоподателят е действал от свое име, но за сметка на трето лице, за което е получавал месечно възнаграждение, което е декларирал. Това месечно възнаграждение представлява реализирания от жалбоподателя доход, който не достига по размер облагаем оборот от 50 000 лв., налагащ регистрацията му по ДДС, в който смисъл са и мотивите на задължителното за АО Решение № 5760/13.05.2021 год. по адм.д.№ 941/2021г. по описа на ВАС, с оглед което за периода м.12.2015 г. – м.12.2017 год. не следва да се формират задължения по ЗДДФЛ, или да се начислява ДДС, респективно се оспорват установените задължения в тази насока с обжалвания РА.

В жалбата се излагат и оплаквания, свързани с приетото от АО наличие на основания за извършване на ревизия по особения ред на чл.122, ал.1 от ДОПК. Процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че не са изложени мотиви, свързани с предпоставките за приложение на горната разпоредба, както и че не са представени относими доказателства, обосноваващи изводите на АО в насока, че са налице реализирани доходи по смисъла на чл.11, ал.1 от ЗДДФЛ, които са укрити от жалбоподателя, с оглед което предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК са твърдени, но не и доказани. Сочи се, че тежестта на доказване на наличието на предпоставките на чл.122, ал.1 от ДОПК е на приходната администрация, тези предпоставки не са доказани, а при постановяване на решението, с което е потвърден РА в оспорените му части, АО е допуснал съществено процесуално нарушение, приемайки „а рriori“ наличието на тези предпоставки. Излагат се съображения за липса на основание за извършване на ревизията по посочения особен ред и се твърди, че в резултат на това размерът на задълженията е неправилно изчислен, а направените фактически констатации от органите на приходите не могат да се ползват от установената с чл.124, ал.2 от ДОПК доказателствена сила.

Излагат се и подробни съображения за допуснати в хода на производството нарушения на принципите за обективност, добросъвестност и право на защита, в нарушение на чл.3, чл.6 и чл.37, ал.1 от ДОПК. В заключение е направено искане да бъде отменен РА в частта му, потвърдена с Решение № 75/09.07.2021 год. на директор дирекция „ОДОП“ В.

Търново при ЦУ на НАП.

Претендира се присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят К.Ц.Р. се явява лично и с процесуалния си представител адв.Д.П. от САК, която прави искане да бъде уважена подадената жалба. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък. В указания срок представя писмени бележки, в които повтаря в голяма степен доводите, изложени в подадената жалба, допълнително обосновавайки ги с приетите в хода на съдебното производство доказателства и заключенията по назначените експертизи. В заключение прави искане да бъде отменен оспорения РА, претендира присъждане на разноски и алтернативно прави искане за намаляване на претендираното юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника.

Ответникът по жалбата в съдебно заседание се представлява от гл. юрисконсулт М.Н. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Позовава се на съображенията, изложени в Решение № 75/2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – В.Търново. Твърди,че обясненията, дадени от жалбоподателя в ОСЗ не следва да бъдат кредитирани поради противоречието им със събраните доказателства, както и поради обстоятелството, че определени факти, твърдени в обясненията, не могат да бъдат установявани по реда на чл.176 от ГПК, а единствено с писмени доказателства. С оглед новопредставените в първото съдебно заседание по делото доказателства от страна на жалбоподателя – месечни отчетни сметки за периода юни – декември 2017 год., които не са представени в хода на ревизията, прави искане на основание чл.161, ал.3 от ДОПК да бъде осъден жалбоподателя да заплати разноските по делото.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП на основание Наредба №1/2004 г., последно изменена ДВ бр.98/2022 г., за които представя списък по чл.80 от ГПК.

В указания от съда срок представя писмена защита, в която изразява становище, че РА в потвърдената с решението на директора на Дирекция ОДОП – В.Търново и обжалвана от насрещната страна част е законосъобразен. Ревизията е извършена по предвидения от ДОПК ред и в хода на производството не са допуснати нарушения, водещи до невалидност на акта от формална страна. Позовава се на мотивите, изложени в решението на директора на Дирекция ОДОП – В.Търново и акцентира върху събраните в хода на настоящето съдебно производство доказателства.

По отношение възраженията на жалбоподателя за лисата на основания за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК сочи, че в РД обосновано е прието наличие на данни за укрити приходи или доходи. С оглед това законосъобразно е прието наличието на предпоставките по чл.122, ал.1,т.2 от ДОПК, което от своя страна е довело до разместване на доказателствената тежест с оглед разпоредбата на чл.124, ал.2, от ДОПК, т.е. в тежест на жалбоподателя е да докаже твърденията си, което обаче не е сторено нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното такова. Излагат се съображения, че при постановяване на обжалвания РА и решението на директора на Дирекция ОДОП – В.Търново е взето предвид Решение № 5760/13.05.2021 г. по адм.д. № 941/2021 год. на ВАС, постановено във връзка с обжалвания от г-н Р. РА № Р-04001517008313-091-001/14.08.2018 год., на което се основават и изводите, изложени в Решение № 75/09.07.2021 год. на директора на Дирекция ОДОП – В.Търново, свързани с периодите, през които жалбоподателят Р. е получил суми по наложени платежи, а именно :

-

През периода 01.12.2014г. до 30.11.2015г., действайки от свое име и за своя сметка;

-

През периода 01.12.2015г. до 30.06.2017 г., действайки от свое име и за сметка на „Омега Инвест 2000“ ЕООД;

-

През периода от 01.07.2017г. до 31.12.2017 г., действайки от свое име и за своя сметка.

Процесуалният представител на ответника оспорва частично заключението от изготвената по делото ССЕ, за което излага подробни съображения. Изразява становище, че това заключение не следва да бъде кредитирано, с изключение на отговорите на въпроси 2 и 3.

По отношение изслушаните по делото съдебно-графическа експертиза и допълнителната такава развива подробни съображения за обоснованост на заключенията и твърди, че същите са в подкрепа на констатациите на оспорения ДРА. Във връзка с обясненията на жалбоподателя Р., дадени по реда на чл.176 от ГПК, вр. чл.144 от АПК ангажира становище, че същите са в противоречие със събраните по делото писмени доказателства, както и че фактите, касаещи размера на получаваното от жалбоподателя възнаграждение, характера на търговските взаимоотношения между него и Л., респ. „Омега Инвест“ ЕООД, предаването и получаването на парични средства между тях не могат да бъдат доказвани по реда на чл.176 от ГПК, тъй като търговското и данъчното законодателство изискват тези обстоятелства да се доказват със съответни писмени доказателства с установена истинност/автентичност.

Излагат се и подробни съображения, с които се обосновава правилното приложение на материалния закон в обжалвания РА за съответните периоди. В заключение гл. юрк. Н. твърди, че от съвкупната преценка на доказателствата може да се направи извод за правилност на фактическите констатации на органите по приходите, както и че направените въз основа на тях правни изводи са в съответствие с материалния закон.

Във връзка с представените в първото съдебно заседание писмени доказателства от процесуалния представител на жалбоподателя прави искане на основание чл.161, ал.3 от ДОПК да бъде осъдена насрещната страна да заплати разноските по делото независимо от неговия изход.

По отношение направеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 9482,68, юрк. Н. излага доводи, че тази сума е в съответствие с Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в актуалната му редакция към момента на възникване на основанието за присъждане на разноските, а именно ДВ бр.88/2022 год.

В заключение е направено искане да бъде отхвърлена като неоснователна подадената жалба.

Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на задължителния административен контрол. Ревизионният акт, който се обжалва пред административния съд, е потвърден с Решение № 75/2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – В.Търново. С оглед на изложеното, жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество.