Решение № 288 от 09.03.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1651/2024
- Вид
- Решение № 288
- Подписан
- 09.03.2026
- Състав
- Мария Яначкова, Десислава Борисова Николова, Миглена Йовкова
Цитирани разпоредби
- член 129,ал.1,т.4 · Граждански процесуален кодекс
- член 214,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 280,ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- член 280,ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- член 294,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 284,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- член 59,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 288 гр. София, 09.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Яначкова
Членове:
Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000501651 по описа за 2024 година
Производството е образувано по реда на член 294,ал.1 от ГПК след обезсилване по касационна жалба на ищците Д. Т. Ж. и Д. А. Ж., двамата от град ***, с решение № 341 от 11.06.2024 г. на ВКС, I г.о. по гр.д.№ 5309/2023 г. на решение № 843 от 19.06.2023 г. на САС по гр.д. № 3402/2022 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на СГС за частично отхвърляне на исковете им и връщане на делото за ново разглеждане в тази част от етапа на даване на указания по член 129,ал.4 във връзка с ал.2 от ГПК за отстраняване на нередовност на исковата молба, засягаща основанието и при отстраняването й за правилно квалифициране на исковете за вземания от неоснователно обогатяване, породени от притежавани от страните в съсобственост сграда и застроен с нея поземлен имот в град София в периода 13.04.2017 г.- 11.08.2019 г.
В изпълнение на указанията на касационната инстанция и последвалите постановени от САС разпореждания № 3025 от 24.07.2024 г. и № 159 от 13.01.2025 г., въззивниците – ищци са изложили чрез пълномощника – адвокат Н. Г. в молби – уточнение с вх.№ 21627/15.08.2024 г. и с вх. № 2457/30.01.2023 1 г., че в период от 28 месеца, считан от 13.04.2017 г. до 11.08.2019 г., ответникът Г. Г. е предоставил на търговското дружество „Рай-Г 2011“ЕООД , на което е едноличен собственик и управител, да ползва възмездно съсобствените на страните при равни дялове, сграда и дворно място, находящи се в град София, район „Слатина“ с предназначение на хотелски комплекс „ Рай“ ; реализирал е ползи под формата на търговски приходи, в които са инкорпорирани целите добиви от имота, не е предоставил полагащата се на ищците част от тях, но не по-малко от средния пазарен наем съобразно дела им в съсобствеността и дължи заплащането й в размер ( при първоначална цена от 170 000 лева, от която присъдена на основание член 31, ал.2 от ЗС за частта от периода :
12.08.2019 г. – 20.02.2020 г. е сума в размер на 32 280 лева ) на 137 720 лева или 70 415,12 евро.
При новото разглеждане на делото ответникът Г. М. Г. чрез пълномощника – адвокат Б. П. - е оспорил с молба с вх.№ 26088/14.10.2024 г.
( по регистратурата на САС) допустимостта на исковете, като заявени на ново / изменено основание и за част от първоначално зададения с исковата молба период след срока по член 214,ал.1 от ГПК. Продължил е да поддържа, че праводателят на ищците В. С. И. сключил на 18.05.2016 г. чрез ответника – пълномощник- с трето лице договор за наем с достоверна дата, по силата на който предоставил възмездно ползването на собствената му ½ идеална част от имота за срок от 10 години на трето лице, последното я преотдало на „ РАЙ – Г“ ЕООД за същия срок; това дружество е получило по договор за наем с ответника ползването на неговата ½ идеална част и ползвало целия имот от 13.04.2017 г. до 20.02.2020 г. като хотел и ресторант; договорите са противопоставими на ищците за едногодишен срок, считан от придобиването на имота на 12.04.2017 г. ; ищците имат вземания по договора за наем от 10.05.2017 г., който сключили с наемателя Т. А. Б. .
Встъпилият като помагач на ищците В. С. И. е оспорил договорите за наем и пренаемане с възражения, че са сключени без негово знание и представителна власт и в негова вреда и поради това нямат правно действие.
С оглед задължителната сила на решението на ВКС по посочените в член 294,ал.1 от ГПК въпроси при произнасянето му е налице нередовна искова молба, която не отговаря на изискването на член 129,ал.1,т.4 от ГПК.
Предприетите при новото разглеждане на делото процесуални действия от 2 въззивниците - ищци не съставляват изменение на основанието, доколкото то ( основанието ) не е въведено ясно и непротиворечиво, за да може да се измени по реда на член 214, ал.1 от ГПК. Те съставляват поправка на исковата молба в тази й част. След поправката в предмета на върнатото за ново разглеждане дело са останали исковете за вземания по член 30,ал.3 от ЗС за припадащата се на ищците съобразно техния дял от ½ в съсобствеността част от получените от ответника в периода 13.04.2017 г. - 11.08.2019 г. наеми и по член 31,ал.2 от ЗС за частта от горницата до средния пазарния наем в същия период , ако договорените наеми са по – ниски.
Ако съсобственик получава доходи от общия имот , като отдава възмездно ползването другиму, всеки друг съсобственик може да иска от него получаването на припадащата му се част от тези доходи – член 30,ал.3 от ЗС .
Тежестта за доказване на фактите за извличане на ползи от съсобственика срещу ползването на вещта от трето лице и размера им е на ищеца. Ако съсобственикът получава доходи от общия имот , като отдава възмездно ползването на чуждата за него част от общия имот, действайки като пълномощник по договор за поръчка , другият съсобственик може да иска да му предаде събраното в изпълнение на поръчката – член 284,ал.2 от ЗЗД. В този случай искът по член 30,ал.3 от ЗС би бил неоснователен, тъй като на негово разположение е облигационният иск – член 59,ал.2 от ЗЗД .
По делото няма спор, че търговското дружество „ Рай – Г 2011“, чийто едноличен собственик на капитала и управител в исковия период 13.04.2017 г.
- 11.08.2019 г. е ответникът Г. , е ползвало цялата сграда и целия поземлен имот, като е осъществявало в него търговска дейност според предназначението му на хотелски комплекс с ресторант. Спорно е дали дружеството е получило ползването на чуждата на Г. ½ идеална част от обектите на правно основание – договор за пренаемане с наемателя, който сключил предходен договор за наем с праводателя на ищците – помагача И. чрез пълномощника Г., дали то е противопоставимо на ищците и за какъв срок и ако правно основание няма или е противопоставимо за определен срок извлякъл ли е ответникът Г. в зададения с исковата молба период, респ. след срока на противопоставимост ползи от осъщественото от дружеството ползване.
Изводите на СГС по възраженията на помагача за недействителност на 3 договора за наем от 18.05.2006 г. на двете основания – сключване без представителна власт и в негова вреда и за неизпълнение на задължението на наемателя - пренаемодател за предоставяне ползването на ½ идеална част от сградата и поземления имот на „ Рай – Г 2011“ ЕООД са обусловили влязлото в сила произнасяне на първоинстанционния съд по исковете по член 31,ал.2 от ЗС за следващ подпериод. Те обаче не се ползват със сила на пресъдено нещо, защото се отнасят до преюдициално правоотношение. При повторното разглеждане въззиваемият - ответник не е въвел дуплика, че оттеглянето на пълномощното е произвело правно действие след сключването на договора за наем 18.05.2016 г. Ето защо САС приема, че една и съща по обем представителна власт, включваща извършване на разпоредителни (продажба, дарение, замяна и ипотека ) и управителни (отдаване под наем) действия,учредена от помагача В. И. – праводател на ищците - в полза на съсобственика - ответник Г. с пълномощни, с нотариална заверка на подписа от 12.05.2006 г. и 4.04.2011 г., е прекратена с оттеглянето на пълномощното от 4.04.2011 г. с декларацията от 27.11.2014 г. преди „пълномощникът“ да договори на 18.05.2016 г. от името на помагача И. предоставянето на ползването на неговите части от сградата и поземления имот. Този договор , като сключен от наемодателя В. И. без представителна власт по член 42,ал.2 от ЗЗД и последващо непотвърден от него, е недействителен. Поради това наемателката не е получила облигационното право на ползване на притежаваната от праводателя на въззивниците ½ идеална част и не е могла да е го преотстъпи с договора, подписан в същия ден -18.05.2016 г., на дружеството „ Рай Г – 2011“, ЕООД . Следователно ответникът отстъпил ползването й на своето дружество еднолично .
Със заключението от 24.10.2025 г. по съдебно – счетоводната експертиза, неоспорено от страните и възприето от САС, в обявените в търговския регистър отчети за приходите и разходите на дружеството в исковия период 13.04.2017 г. - 11.08.2019 г. няма декларирани от него разходи за наем. Съвпадащо с тях в проверените от вещото лице счетоводни документи на дружеството : записвания по дебита на счетоводна сметка 602„Разходи за външни услуги“ и аналитична оборотна ведомост за същия период липсват осчетоводени разходи за наеми,в т.ч. на дълготрайни материални активи. Следователно основанието, на което дружеството е допуснато от ответника да си служи със собствената на ищците ½ идеална 4 част, е безвъзмездно. За разрешаването на исковете няма правно значение дали срещу спестяване на дружеството на разходи за наем, са увеличени приходите му от търговска дейност и така опосредено за едноличния собственик на капитала на дружеството – съсобственик в ползвания от дружеството имот са възникнали други ползи - увеличение на капитала или дивидента . Щом ответникът не е извлякъл никакви ползи под формата на наеми от предоставеното ползване , за ищците не са възникнали вземания срещу него по член 30,ал.3 от ЗС във връзка с член 93 от ЗС. Отхвърлянето на исковете, макар неправилно квалифицирани от СГС , е правилен резултат, който налага потвърждаване на решението при коригиране на правната квалификация.
С оглед изхода от спора въззиваемият – ответник има право на разноски за защита по въззивната жалба на ищците в двете въззивни производства и по касационната им жалба, но той не доказва да е сторил такива, поради което САС не му присъжда разноски .
Воден от горните съображения, САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262669 от 10.08.2022 година на СГС, I г.о. , 2-ри състав по гр.д.№ 2 235/2020 г. в частта, с която е отхвърлен искът на Д. Т. Ж., ЕГН: ********** и Д. А. Ж. , ЕГН: ********** , двамата от град *** срещу Г. М. Г. , ЕГН : ********** от град *** с правна квалификация по член 30,ал.3 от ЗС във връзка с член 93 от ЗС и член 31,ал.2 от ЗС, за сума в размер на разликата над 32 280 лева до пълния предявен размер от 170 000 лева, съставляваща припадащата се съобразно съсобствения им дял от ½ от сграда – хотел, състояща се 3-4 етажа, подземни гаражи, дневен бар, ресторант и помещение за абонатна станция със застроена площ от 1 768 кв.м. и дворно място, съставляващо ПИ 190а в кв. 149 по плана на град София , на площ от 595 кв.м. - част от получените от ответника в периода 13.04.2017 г. 11.08.2019 г. наеми , но не по – малко от средните пазарни наемни цени.
РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО при участието на помагача на ищците В. С. И., ЕГН: ********** .
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
5
ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките по член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6