Решение № 2099 от 12.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2099 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20261110200788 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на М. Б. С., чрез упълномощения процесуален представител адв. Ч. против наказателно постановление № 25-4332031262/12.12.2025г. на Началник група при ОПП – СДВР , с което на основание чл. 175, ал.

3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 255,65 евро / 500,00 лева/ и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба №Iз-2539/2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че е налице несъставомерност на деянието, тъй като жалбоподателят не е бил уведомен за прекратяване на регистрацията, поради което липсва и субективната страна на нарушението. Иска се отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.

Ч.. Последният поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Не оспорва, че регистрацията на процесното МПС е била служебно прекратена, но акцентира, че жалбоподателят не е бил уведомен надлежно за това обстоятелство. Посочва, че не зависимо от настъпилите законодателни промени, вмененото задължение на контролните органи, визирано в Наредбата не е отпаднало. Моли за съдебен 1 акт в тази насока. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началник група СДВР – група „ПП”, редовно призована, не се явява, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки с изложени доводи по същество. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.08.2025г. регистрацията на лек автомобил марка „БМВ“, модел „,,***''“ с рег. № ,,***'' , собственост на жалбоподателя С., била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. С. не бил уведомен за това обстоятелство.

На 04.10.2025г., около 16:09 часа, по бул. „Г.М.Димитров“, с посока на движение от ул.

„Лъчезар Станчев“ към ул. „Никола Габровски“ жалбоподателят управлявал процесния автомобил. Същият бил спрян за проверка от св. И.Т., който след извършена справка установил, че управляваният от С. автомобил е с прекратена регистрация на основание чл.

143, ал. 10 от ЗДвП.

На С. бил съставен АУАН № GA 4322956/04.10.2026г. за извършено от него нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като препис от акта му бил връчен на същата дата, като бил подписан без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН не спостъпили писмени възражения срешу така съставения АУАН.

На 06.10.2025г. регистрацията на процесното МПС била подновена.

Доколкото посоченото нарушение покривало и признаците на състав на престъпление по смисъла на НК материалите били изпратени по компетентност в СРП.

С постановление на прокурор при СРП от 25.11.2025г. бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НК, като материалите по преписката били изпратени в ОПП-СДВР за преценка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на С..

Въз основа на цитираното постановление на 12.12.2025г. в кръга на своите правомощия Началник група при ОПП – СДВР издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. -1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 255,65 евро / 500,00 лева/ и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба №Iз-2539/2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства приети от съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. По делото не е налице противоречив доказателствен материал, поради което съдът не дължи подробне 2 анализ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановление на СРП от 25.11.2025г., като са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.

Атакуваното наказателно постановление съдържа всички изискуеми от закона реквизити, като в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяната му на формално основание.

По приложението на материалния закон.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места .

Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционен фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ . В алинея 11 / редакция преди датата на нарушението и към момента на прекратяване на регистрацията/ от същия член на закона се посочва, че (11) Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в 3 автоматизираната информационна система в случаите, предвидени в глава шеста. В този случай табелите с регистрационен номер и част 2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.

В конкретния случай, от представените по делото писмени доказателства не се установи за извършената служебна дерегистрация на МПС по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да е издадена съответната Заповед за прилагане на ПАМ. В този смисъл, видно от приложените по делото писмени доказателства по време на извършване на проверката процесното МПС е било с поставени на съответното място регистрационни табели, а водачът му е представил на контролните органи изискуемите по закон документи.

Липсват доказателства посоченото лице – собственик на автомобила да е било уведомено за прекратяването на регистрацията, каквото изискване има изрично предвидено в нормативните актове - чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство. Законодателните промени в разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не освобождават контролните органи от задължението им да уведомят собственика на процесното МПС за служебно прекратяване на регистрацията, доколкото и към настоящия момент това задължение им е вменено с цитираната по – горе разпоредба на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г.

Настоящият съдебен състав намира, че АНО не е изпълнил задължението си да извърши проверка за наличието или липсата на осъществен състав на нарушение. Позоваването на постановление на СРП не го освобождава от задължението да събере необходимите доказателства, въз основа на които да се направи извод за извършено нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.

Въпросът за субективната страна на посоченото нарушение е решен еднозначно и с ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2 София от 05.04.2023 г. на Върховният административен съд - ОСС от НК и на ВКС и I и II колегии на ВАС, съгласно което „ Неспазването на изрично записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на моторното превозно средство за служебното прекратяване на регистрацията има правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила.“.

По изложените съображения Съдът намира, че нарушението се явява недоказано както от обективна, така и от субективна страна.

По отношение на претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производствата пред районния и 4 административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По делото е представено пълномощно, в което е посочено, че за осъщественото процесуално представителство жалбоподателят е заплатил сумата от 650,00 лева, като с положените в него подписи е удостоверено, че сумата е заплатена.

В нормата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН е посочено, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК предвижда, че при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може по искане на страната да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Вярно е, че нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК предоставя право на съда по искане на страната, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, да може по искане на насрещната страна да го намали до долна граница, под която не може да се намали възнаграждението-не по-малко от минималния размер, предвиден в Закона за адвокатурата. В конкретния случай съдът не намира претендираното възнаграждение за прекомерно с оглед правната и фактическа сложност, както и обстоятелството, че в проведеното съдебно заседание се е явил лично упълномощения процесуален представител на жалбоподателя.

При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна, поради което въззиваемата страна – ОПП- СДВР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя С. сумата от 333,06 евро / 650,00 лева/, представляваща сторените от него разноски в производството за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление наказателно постановление № 25-4332031262/12.12.2025г. на Началник група при ОПП – СДВР , с което на основание чл. 175, ал.

3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 255,65 евро / 500,00 лева/ и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба №Iз-2539/2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.