Решение № 19343 от 15.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19343 гр. София, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110154236 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от „*** срещу Д. Б. Д., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължат на ищеца сумата от 548,16 евро (1072,11 лв.) – главница, представляваща стойност на *** за периода от *** г. до *** г., за ***, находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва от *** г. до изплащане на вземането, и сумата от по 101,91 евро (199,31 лв.) – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за *** за периода от *** г. до *** г., сумата от 7,00 евро (13,70 лв.) - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г. до изплащане на вземането, и сумата от 1,87 евро (3,65 лв.), представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на *** г. по ч.гр.д.

№ 219/2025 г. по описа на РС-***.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – *** на *** /***/ за *** за *** ***: апартамент № ***, находящ се в ***, като ответниът има качеството на *** на *** въз основа на договор за *** на *** при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника ***, за ***а е извършена услуга дялово разпределение на ***, като купуваът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за *** на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Моли съда да осъди ответника да му заплати исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Д. Б. Д., чрез назначения особен представител адв. Н., с който оспорва предявените искове. Не оспорват наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника, както и количеството на доставената до ***а *** за процесния период. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на 1 разноски по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за *** на *** за ***, по силата на което е предоставил на ответника *** в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, както и че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния ***, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и *** на *** за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – ***, присъединени към *** или към нейно самостоятелно отклонение, са *** на *** и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на *** в ***ите си и да заплащат цена за ***.

Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по *** на *** за *** е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от *** предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по *** на *** за *** остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за *** на *** за *** е клиентът на *** за ***.

Присъединяването на *** жилищни сгради с изградени инсталации към *** мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за ***) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху ***ите ***и в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ *** на *** за ***, дължащи цената на доставената *** по сключения с *** предприятие договор за *** на *** за *** при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за *** на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните *** на *** за ***, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на *** предприятие. В това си качество на *** на *** те са страна по продажбеното правоотношение с *** предприятие с предмет - *** на *** за *** (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената ***. Това се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.

В конкретния случай с оглед становището на ответника на основание чл. 153 ГПК са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада по делото) следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за *** на *** за ***, по силата на което ищецът е предоставил на ответника *** в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност.

2

Предвид изложеното, спорът по същество се концентрира относно въпроса дължи ли ответника заплащане на процесните суми с оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на *** дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на стойността на доставена *** е поставена в зависимост от настъпване на падежа, определен в общите условия.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.*** г.) ***те са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят.

Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – *** г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и на *** г. От страна на ищеца се претендират вземания за цена за *** за периода от м.*** г. до м.*** г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от *** г., в сила от *** г., месечните дължими суми за *** по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Най-ранното месечно задължение, включено в исковия период – това за м.*** г. е станало изискуемо на м.*** г. Следователно процесните вземания не са обхванати от института на погасителната давност и наведеното в тази връзка възражение на ответника се явява неоснователно.

Ето защо, предявеният срещу ответницата Д. Б. Д. главен иск за цена на *** за периода от м.*** г. до м.*** г. в размер на 548,16 евро се явява основателен и следва да се уважи изцяло.

Към стойността на задължението за цена на *** следва да се добавят и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност за периода от м.*** г. до м.*** г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 7,00 евро, която не се твърди и не се доказва да е била заплатена от ответника. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за *** за извършване на услугата дялово разпределение на *** между потребителите в сграда – ***, тези разходи се заплащат от потребителите на *** на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД.

Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване 3 на задължението, при което най-ранното месечно задължението, включено в исковия период – това за м.*** г. се счита за възникнало на 30.*** г., или същото е станало изискуемо м.*** г., т. е. същото не е обхванато от института на погасителната давност.

Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените погоре суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – *** г. до окончателното им заплащане.

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното от страните.

Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за *** на *** за *** от „*** одобрени с Решение № ОУ-1/*** г. на КЕВР ***те са длъжни да заплащат стойността на *** по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за *** *** за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от *** г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща *** за отчетния период, определено на база ***. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната *** за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите *** е определен в Общи условия от *** г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъде поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. Следователно в случая е налице доказана забава на ответника за задължението за отчетния период, считано от ***. При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена *** в размер на 548,16 евро за периода от *** г. до *** г. възлиза на сумата от 101,91 евро. Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за погасяване на главницата, когато главното вземане е погасено по давност – арг. от чл. 119 ЗЗД. В случая, вземането за лихва, дължима за главницата, начислена от *** г. до *** г. не е обхваната от погасителната давност.